Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 388
София, 13.05.2021 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ:Василка Илиева
Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 252 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез пълномощника му адв. Н. Б. решение № 1078/09.10.2020 г. по в.гр.д. № 1607/2020 г. на Варненски окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 1412 от 17.03.2019 г., постановено по гр.д. № 18080/2019 г. по описа на РС-Варна, е уважен предявения от Т. Г. Г. против касатора отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, като е прието за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 8145,44 лв., представляваща стойността на доставена, но неотчетена ел.енергия за периода от 12.12.2017 г. до 11.12.2018 г. по партида с кл.№ [ЕГН], аб. № [ЕГН] за обект на адрес: [населено място], [улица], за която сума е издадена фактура № 02867217 от 23.10.2019 г. и в тежест на ответника са възложени разноските по делото.
Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановен по гражданскоправен спор, с цена на иска над 5 000 лв..
Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се необоснованост на изводите на въззивния съд, че по делото не е установено, че натрупаната в скритата за отчет тарифа ел.енергия реално е доставена на абоната. Освен това въззивният съд неправилно е приел, че предвид отмяната на чл.47, ал. ПИКЕЕ, към която пряко препраща чл.50 относно реда за установяване на несъответствието и чл.44, ал.1 ПИКЕЕ, в която е регламентиран начина на обективиране на проверката, извършената корекция е незаконосъобразна и не е основание за ангажиране отговорността на потребителя. Този му извод противоречи на материалния закон – чл.183 ЗЗД, ЗЕ и ЗИ, които са действали през процесния период и не е съобразен с факта, че правоотношенията между страните са възникнали по силата на договор за продажба /доставка/ на ел.енергия, като поради специфичния предмет на същия, част от правата и задълженията на страните са регламентирани с разпоредби в ЗЕ, а друга част в ЗЗД – относно задължението на купувача да плати цената на доставената стока / чл.183 ЗЗД/. В изложението на касационните основания се поставят следните материалноправни въпроси: 1/ При установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД и 2/ Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него ел.енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г. и при действието само на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г. Поддържа се, че тези въпроси са разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г. на ВКС, III г.о., решение № 21 от 1.03.2017 г. по гр.д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о. и решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г. на ВКС, III г.о. Съгласно посочената практиката на ВКС, специалната регламентация на договора между електроразпределителните дружества и крайните потребители на ел.енергия, предвиден в ЗЕ, не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цена на продадената енергия и по-конкретно нормата на чл.183 ЗЗД, според която когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Приема се, че дори и да липсва специална правна уредба / преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 14.07.2017 г. и от 23.11.2018 г./ горният извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване, както и че при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на ел.енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители, поради което гражданските съдилища не могат и не следва да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената ел.енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства.
Ответната страна – Т. Г., чрез адв. М. е депозирала отговор, в който поддържа, че не е налице соченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
За да уважи предявения отрицателен установителен иск въззивният съд е приел следното от фактическа страна: въззиваемият – ищец е потребител на ел.енергия за обект, находящ се в [населено място], [улица], на който обект на 11.12.2018 г. е извършена проверка на СТИ и са отчетени стойности в повече от две тарифи, поради което електромерът е демонтиран за извършване на проверка в БИМ и на негово място е монтиран нов; при извършената метрологична експертиза на СТИ в БИМ – РО Варна е установено, че през него е преминала ел.енергия в регистър Т3 в размер на 42587,8 кВтч, както и че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.енергия, но не съответства на техническите характеристики; от изслушаното по делото заключение на СТЕ е установено, че процесният електромер е преминал метрологична проверка през 2015 г., като метрологичната му годност е шест години; натрупването на ел.енергия в тарифа 1.8.3 е в резултат на неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ, по-точно в тарифната схема, като това се осъществява чрез използване на специализирана техника и парола за достъп второ ниво. В открито съдебно заседание вещото лице е заявило, че е практически невъзможно начисленото количество ел.енергия да се консумира за една година. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ, на която се позовава ответното дружество препраща към чл.47, ал.1 ПИКЕЕ, според която при извършване на проверки по реда на чл.43 и чл.44 операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол. Към датата на извършване на техническата проверка на СТИ обаче, нормата на чл.47, ал.1 ПИКЕЕ, касаеща реда за установяване на несъответствието, както и нормата на чл.44, ал.1 ПИКЕЕ, в която е регламентиран начина за обективиране на проверката, са отменени, поради което извършената корекционна процедура се явява незаконосъобразна и не е основание за ангажиране отговорността на потребителя. На следващо място въззивният съд е приел, че от страна на ответника не са ангажирани доказателства, че е доставил на абоната ел. енергия в размер на 42587 кВтч, съдържаща се в регистър Т3 на СТИ и установена след софтуерното му прочитане, като липсват данни за показанията на тарифа Т3 /скрит регистър/ на електромера към датата на монтирането му на обекта и съответно данни кога натрупаната в скрития регистър енергия е доставена на абоната. По доводите на въззивника, че съгласно ЗЕ, източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на доставената ел.енергия е договорът, а в ЗЕ не се съдържат разпоредби, които да изключват общите правила на ЗЗД и по-конкретно на разпоредбата на чл.183 ЗЗД, то последната е приложима в конкретния случай, тъй като е установено, че е доставено определено количество ел.енергия, но поради грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно не е заплатена в цялост цената на доставеното количество, въззивният съд не е изложил съображения в обжалваното решение.
Настоящият състав приема, че само втория от поставените от касатора въпроси е от значение за крайния изход на делото като включен в неговия предмет и обусловил част от решаващите правни изводи на въззивния съд за уважаване на предявения отрицателен установителен иск, т.е. осъществено е общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Налице е и релевираното от касатора допълнително основание за допускане на касационен контрол-разрешаване на правния въпрос в противоречие с даденото разрешение в решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г. на ВКС, III г.о.
За касационното обжалване, касаторът дължи държавна такса в размер на 162,91 лв. на основание чл.18, ал.2, т.2 ТДТ.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1078/09.10.2020 г., постановено по в.гр.д. № 1607/2020 г. по описа на Варненски окръжен съд.
УКАЗВА на „Енерго-Про Продажби“ АД в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 162,91 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната, а производството пред касационния съд ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на IV г.о. след представяне на доказателства за внесена държавна такса за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: