5 Р Е Ш Е Н И Е № 97 гр. София, 04 март 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова ....................................................................... и в присъствието на прокурора Явор Гебов .................................................................... разгледа докладваното от съдия Троянов ........................................................................ наказателно дело № 131 по описа за 2013 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. Р. В. и на неговия защитник (адв. М. Т.), против решение № 214 от 10.12.2012 год. по в.н.о.х.д. № 478/ 2012 год. на Пловдивски апелативен съд, с искане за намаляване на наказанието като явно несправедливо. Посоченото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК е аргументирано със завишен размер на санкцията, която не съответства на тежестта на извършеното престъпление и на личността на дееца и е постановена при недооценяване на смекчаващите обстоятелства. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата и направеното с нея искане. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Изразява становище за справедливост на наказанието и липсата на нарушение при неговото определяне. Гражданският ищец З. И. М. не взема становище по делото. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 214 от 10.12.2012 год. по в.н.о.х.д. № 478/ 2012 год. Пловдивският апелативен съд потвърдил присъда № 80 от 08.10.2012 г. по н.о.х.д. № 1185/ 2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с която подсъдимият Г. В. Р. бил признат за виновен в това, че през периода 11.04. – 22.05.2012 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление и при опасен рецидив, отнел от владението на различни лица чужди движими вещи на обща стойност 2 756 лева, без съгласието им с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А” и „Б”, във вр. с чл. 26 от НК и чл. 58а от НК било наложено наказание от осем години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. При изпълнение на наказанието лишаване от свобода съдът приспаднал предварителното задържане на подсъдимия с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 11.06.2012 г. до влизане на присъдата в сила. Подсъдимият Г. В. Р. бил осъден да заплати на гражданския ищец З. И. М. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 768 лева, заедно със законните лихви от 07.05.2012 г. до окончателното им изплащане. Съдът се разпоредил с веществените доказателства по делото и в тежест на подсъдимия възложил разноските по делото. Касационната жалба на подсъдимия Г. В. Р. е основателна. Съдилищата отчели всички индивидуализиращи деянието и дееца предпоставки, но при тяхната преценка надценили значението на отегчаващите обстоятелства и определили несправедливо по размер наказание в размер на дванадесет години лишаване от свобода. Първоинстанционният съд отчел сред смекчаващите обстоятелства критичното отношение на подсъдимия към извършените от него деяния. Въззивната инстанция коригирала изводите в мотивите на присъдата, като добавила към смекчаващите обстоятелства направеното в хода на досъдебното производство самопризнание от подсъдимия Р., с което съдействал за по-пълното разкриване на деянията, липсата на доходи (като мотив за извършване на престъплението) и данните за личността му, изведени от съдебно-психиатричната експертиза за ниско интелектуално ниво. Сред отегчаващите обстоятелства били изброени: множеството деяния (пет) включени в продължаваното престъпление, използваната форма на принуда (физическа сила за отнемане на дамски чанти и златни синджири, като само в един от случаите деецът продължил насилието си с ритници към пострадалата Т.), предходните осъждания на подсъдимия, високата стойност на предмета на грабежа (2 756 лв.), липсата на поправително въздействие на предходните осъждания (първото деяние от грабежа било осъществено 22 дни след освобождаването на дееца от затвора). Така изложеният обем от индивидуализиращи наказанието обстоятелства представя един относителен баланс между смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, който налага определяне на наказанието към средния размер, предвиден от закона. Неправилен се оказва изводът на предходните съдебни инстанции за значим превес на отегчаващите обстоятелства. По-задълбоченото изследване на тези обстоятелства показва, че е надценена тежестта на миналите осъждания на подсъдимия Р.. Извън правната квалификация на опасния рецидив [Опасният рецидив на разглеждания грабеж по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК е предпоставен от две осъждания: 1). по н.о.х.д. № 1078/2005 г. на Р.С. – П. (три години лишаване от свобода) за престъпления по чл. 142 НК и чл. 152 НК и 2). от съвкупността от престъпления по н.о.х.д. № 284/ 2010 г. на Р.С. – Д. (пробация) по чл. 343в, по н.о.х.д. № 4647/ 2010 г. на Р.С. – П. (една година четири месеца лишаване от свобода) по чл. 343в и по н.о.х.д. № 8560/ 2010 г. на Р.С. П. (осем месеца лишаване от свобода) по чл. 343в, за които е наложено общо наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода (с определение от 21.04.2011 г. по н.ч.д. № 2041/ 2011 г. на Р.С. – П.)] остават две групи еднородни престъпления по чл. 343в от НК [Извън правната квалификация на опасния рецидив остават съвкупността от 7 осъждания (по н.о.х.д. № 1080/ 2010 г. на Р.С. – П., по н.о.х.д. № 75/ 2010 г. на Р.С. – К., по н.о.х.д. № 1087/ 2010 г. на Р.С. – Н., по н.о.х.д. № 81/ 2010 г. на Р.С. – Т.; по н.о.х.д. № 28/ 2010 г. на Р.С. – Д.; по н.о.х.д. № 407/ 2010 г. на Р.С. – Н. и по н.о.х.д. № 168/ 2010 г. на Р.С. – Г. Д.) с наложено общо наказание пробация по споразумение по н.о.х.д. № 168/ 2010 г. на Р.С. – Г. Д., както и самостоятелното изпълнение на наказанието пробация по н.о.х.д. № 1104/ 2010 г. на Р.С. – Н..]. Oтегчаващите обстоятелства не обосновават като справедлива определената с присъдата санкция от дванадесет години лишаване от свобода. Тя не е съответна на извършеното престъпление е прекомерно завишена. Касационната инстанция намира, че размерът на наказанието лишаване от свобода следва да бъде намален към средния размер на установените в чл. 199, ал. 1 от НК предели, а именно - девет години. Така заниженото наказание в най-пълна степен съответства на тежестта на извършеното престъпление, на личността на дееца и на целите по чл. 36 от НК. Първоинстанционното съдебно производство е приключило по реда на чл. 373, ал. 2, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК. Определената санкция от девет години лишаване от свобода подлежи на допълнително редуциране по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета, като подлежащото на изпълнение наказание лишаване от свобода остава в размер на шест години, при определения с присъдата строг режим за изпълнение в затвор от закрит тип. Обжалваното въззивно решение в частта, с която е потвърдена присъдата в осъдителната част, подлежат на изменение, на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК. Определеното с присъдата наказание на подсъдимия Г. В. Р. за извършеното от него престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК следва да бъде намалено на шест години лишаване от свобода. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 214 от 10.12.2012 год. по в.н.о.х.д. № 478/ 2012 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 80 от 08.10.2012 г. по н.о.х.д. № 1185/ 2012 г. на Пловдивски окръжен съд, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия Г. В. Р. наказание на шест години лишаване от свобода. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.