Р Е Ш Е Н И Е № 60 Гр. София, 29.05. 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми април две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА при секретаря Теодора Иванова, като разгледа докладваното от съдия В. гр. дело № 7375 по описа на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д. срещу Решение № 1122 от 19.06.2013 г. по в.гр.д. № 1252/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, VІІ гр. състав. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 729 от 26.02.2013 г. постановено по гр. д. № 12745/2012 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора против Б. А. К. иск с правна квалификация чл.109 ЗС - за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху УПИ ХІ-286 от кв. 23 по отменения регулационен план на [населено място], Пловдивска област, представляващ поземлен имот с идентификатор 03839.501.286 по действащата кадастрална карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-81/05.12.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, като премахне намиращите се в южната част на собствения му съседен поземлен имот с идентификатор 03839.501.931 три акациеви дървета, един орех, една слива и една вишна, за които се поддържа, че са посадени при несъобразяване на предвидените в чл.52 ЗС отстояния от имота на съседа. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост, с оглед на което се моли за неговото отменяване, както и за отменяването на потвърденото с него първоинстанционно решение, и решаване на спора по същество, чрез уважаване на предявения от касатора негаторен иск със законните последици. Ответникът по касационната жалба- Б. А. К. не е депозирал отговор по реда на чл.287, ал.1 ГПК и не заявява становище по жалбата в съдебно заседание. С Определение № 3/03.01.2014 г., постановено по реда на чл.288 ГПК, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с оглед необходимостта касационната инстанция да се произнесе по следните материалноправни въпроси, поставени в основата на въззивното решение, а именно: 1./ Подлежат ли на премахване по реда на чл.109 ЗС дървета, които са разположени при спазване на предвидените в чл.52 ЗС отстояния от съседния имот, но въпреки това създават опасност от неговото увреждане. 2./ Коя е релевантната височина на дървото при определяне на дължимото съгласно чл.52 ЗС отстояние от имота на съседа – установената при разглеждане на делото или тази, до която достига съответният дървесен вид. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: По въпросите, с оглед на които е допуснато касационното обжалване Правото на собственост се определя в правната доктрина като пълна власт върху вещта, при която титулярът може да иска от всички останали лица да се въздържат от въздействия върху собствената му вещ. Тази пълна власт на собственика обаче търпи ограничения, обусловени от необходимостта от зачитане и гарантиране упражняването и на чужди собственически права. В този именно смисъл общата разпоредба на чл.50 ЗС не позволява на собственика на недвижим имот да извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използване на съседния имот, по-големи от обикновените. Преценката, дали е налице такова непозволено препятстване пред упражняване собственическите правомощия на съседа е конкретна за всеки отделен случай с оглед вида на съответните действия и състоянието на съседните имоти. Наред с това обаче законодателят е уредил в чл.52 ЗС и точно определено по своето съдържание ограничение на собствеността, като е забранил да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. За разлика от общото ограничение на чл.50 ЗС, това ограничение е в нормативно определени граници, чието нарушаване обуславя неоправдани пречки за използване на съседния имот, и следователно, когато отстоянието не е спазено, собственикът разполага с правно признатата възможност посредством иска по чл.109 ЗС да постигне премахване на така създаденото противоправно състояние, без да е необходимо да доказва, дали и с какво посадените в съседния имот дървета пречат на спокойното упражняване на правата му. Вярно е обаче и обратното- когато дърветата са разположени при спазване на предвидените в чл.52 ЗС отстояния, премахването им не може да се иска под предлог, че създават пречки за ползването на съседния имот, тъй като по силата на самия закон такива пречки не са налице, щом не е нарушено нормативно установеното разстояние между тези дървета и имота на съседа. Отговорът на поставения въпрос кореспондира с практиката на ВКС при действието на аналогичната на чл.52 ЗС разпоредба на чл.142 ЗИСС /отм./- според Решение № 293 от 02.08.1941 г. на І г.о. исковата претенция за премахване на салкъмова гора в съседния имот подлежи на уважаване не защото дърветата причиняват вреда на лозето на ищеца, а защото при засаждането им не е спазено предвиденото в чл.142 ЗИСС отстояние. В случай, че дърветата в съседния имот са разположени на нормативно установеното отстояние, но клоните им се разпростират над съседния имот, респ. корените им преминават в него, собственикът на последния разполага с изрично признатата му от чл.52 ЗС възможност да поиска разрешение от кмета на общината, района или кметството да отсече тези клони и корени, тъй като същите навлизат в пространствените предели на правото му на собственост и той не е длъжен да ги търпи, макар и да не може да иска премахване на самите дървета. По отношение на втория поставен по делото материалноправен въпрос, а именно коя е релевантната височина на дървото при определяне на дължимото съгласно чл.52 ЗС отстояние от имота на съседа, настоящият състав намира, че по смисъла на закона това е височината, до която достига съответният дървесен вид. Този извод следва от самата формулировка на посочената разпоредба, която забранява „посаждане” на дървета на разстояния, по-малки от нормативно установените, от съседния имот. Кои дървета за високи, средни и ниски е посочено в чл.94, ал.2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони- високи дървета са тези с височина над 5,0 м., средни- с височина до 5,0 м. и ниски- с височина до 2,5 м. Като се имат предвид така установените нормативни критерии за определяне на дърветата като високи, средни и ниски /включително по смисъла на чл.52 ЗС/, очевидно е, че забраната за посаждането им на определено разстояние от имота на съседа има предвид височината на съответния дървесен вид, доколкото не се предполага и е житейски недостоверно към момента на засаждането дървото да е с височина над 5,0 м. Становището, че отстоянието от 3 м. за високите дървета следва да бъде съобразено още при засаждането им с оглед вида на съответния дървесен вид, е застъпено и в цитираното по-горе Решение № 293 от 02.08.1941 г. на І г.о. По съществото на касационната жалба Произнасянето по въпросите, с оглед на които е допуснато касационното обжалване, обуславя произнасянето по съществото на касационната жалба. При извършената проверка на правилността на въззивното решение съгласно чл.290, ал.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира следното: Формираният във въззивното решение извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.109 ЗС по отношение на ореховото дърво е правилен, съобразен със закона и доказателствата по делото. Поначало засаждането на дървесни видове в нарушение на нормативно предвидените отстояния за това винаги представлява неоснователно действие, с което се пречи на упражняването на правото на собственост, поради което същите подлежат на премахване. В Решение на Президиума на Народното събрание за тълкуване на чл.52 ЗС във вр. с чл.21 и следв. УОСС /обн.ДВ, бр.61 от 04.08.1970 г./, изрично е прието, че отсичането на по-стари дървета, без ореховите и кестеновите, засадени в населените места на по-малко от 3 м. от границата със съседа, се допуска от съда по искане на съседа. По отношение на ореховите и кестеновите дървета обаче, без оглед на това дали са засадени на законното отстояние от съседния имот или не, следва да се прилага специалният режим, установен за тях в УОСС. Сега такъв специален режим на особена закрила по отношение на ореховите дървета е установен в ЗОСИ, а именно забраната, въздигната в чл.34, ал.1 от същия закон. Редът за тяхното отсичане е регламентиран в чл.10 и чл.11 от Наредба № 1 по опазването на селскостопанското имущество, издадена от Министъра на земеделието и хранителната промишленост /обн. ДВ, бр.52 от 29.06.1976 г./. Съгласно цитираните норми, искове по чл.109 във връзка с чл.52 ЗС, отнасящи се до дървесни видове, за които има установен режим на особена закрила, могат да бъдат уважени, само ако е дадено писмено разрешение за премахването им от съответния административен орган. Предвид изложеното, въззивният съд правилно е приел, че процесното орехово дърво, дори и да е засадено в нарушение на установените минимални отстояния, не подлежи на премахване, тъй като в конкретния случай не е налице дадено писмено разрешение за премахването му от съответния административен орган съгласно изискванията на чл.34, ал. 1 ЗОСИ, във връзка с чл.10 и чл.11 от Наредба № 1 по опазването на селскостопанското имущество /обн.ДВ, бр.52 от 29.06.1976 г./. В този смисъл е и задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК /Решение № 57 от 30.04.2009 г. по гр.д.№ 6155/07 г. на І г.о./, с която въззивното решение в тази му част е съобразено. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за премахване на една слива, две акации и една вишна, обжалваният акт е неправилен като постановен в нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивният съд е намерил исковата претенция по чл.109 ЗС в тази й част за неоснователна, тъй като посочените дървета са средни /с височина до 5 м./, и доколкото същите са разположени на 1,6 м. от границата с имота на ищеца, е приел, че установеното в чл.52 ЗС задължително отстояние е спазено. Съобразно посоченото по-горе обаче относно втория материалноправен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, при преценка за основателността на иска следва да бъде съобразена не височината на дървото при разглеждане на делото, а височината, до която може да достигнат изобщо дърветата от съответния вид, и в този смисъл процесните дървета биха подлежали на премахване, макар и да са по-ниски от 5 м., ако поначало тези дървесни видове достигат по-голяма от посочената височина. Този факт, който предполага специални знания по смисъла на чл.195, ал.1 ГПК, е останал неизяснен по делото, макар и въззивният съд да е имал служебното задължение да назначи специализирана експертиза, която да установи на каква височина достигат дървесните видове слива, акация и вишна. Според задължителните указания, обективирани обективирани в т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато за приложението на императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, изразяващо се в пропуск за тяхното събиране, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение. Нормата на чл.52 ЗС е от императивен порядък, доколкото установява нормативно ограничение на абсолютното право на собственост, и при предявен иск за защита на това право, основан на твърдение, че собственикът на съседния имот не е спазил задължителното отстояние при засаждане на дървета в имота си, съдът е длъжен да осигури правилното приложение на материалния закон, вкл. като назначи експертиза за установяване на посочения правнорелеватнен факт от обуславящо значение за изхода на спора. Предвид гореизложеното, обжалваното въззивно решение, в частта с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска по чл. 109 ЗС за премахване на една слива, две акации и една вишна, се явява неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, при което и доколкото нарушението не може да бъде поправено в настоящото касационно производство, същото е основание за отменяване на въззивното решение в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд /чл.293, ал.3 ГПК/. При новото разглеждане на делото ще следва да бъдат съобразени дадените по-горе указания за служебно назначаване на експертиза, която да установи до каква височина могат да достигнат дървесните видове слива, акация и вишна. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.109 ЗС за премахване на намиращато се в южната част на имота на ответника орехово дърво, решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила като правилно. Също така, доколкото изслушаната по делото Съдебно-техническа експертиза е установила, че в имота на ответника се намират две, а не три акациеви дървета, както се твърди в исковата молба, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на ответника да премахне несъществуващо трето дърво от посочения вид, обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила като правилно. Независимо от изхода на спора в частта, с която исковата претенция по чл.109 ЗС се явява неоснователна, доколкото от страна на ответника по касация не е заявена претенция за разноски, такива не следва да му бъдат присъждани в нарушение на диспозитивното начало в процеса. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1122 от 19.06.2013 г. по в. гр. д. № 1252/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, VІІ гр. състав, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното Решение № 729 от 26.02.2013 г., постановено по гр. д. № 12745/2012 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. Г. Д. против Б. А. К. иск с правна квалификация чл.109 ЗС- за осъждане на ответника да премахне намиращите се в южната част на собствения му поземлен имот с идентификатор 03839.501.931 1 бр. орехово и 1 бр. акациево дърво. ОТМЕНЯ Решение № 1122 от 19.06.2013 г. по в. гр. д. № 1252/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, VІІ гр. състав, в останалата му част, в която е потвърдено първоинстанционното Решение № 729 от 26.02.2013 г., постановено по гр. д. № 12745/2012 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. Г. Д. против Б. А. К. иск с правна квалификация чл.109 ЗС- за осъждане на ответника да премахне намиращите се в южната част на собствения му поземлен имот с идентификатор 03839.501.931 две акациеви дървета, една слива и една вишна, като в тази му част ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав при съобразяване на указанията, съдържащи се в мотивите на настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: