1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 80 София, 15.02.2018 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 95 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274,ал.2, изр.първо ГПК във вр. с чл.274,ал.1,т.1 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] против Определение № 573 от 22.12.2017г. по ч.т.д. № 741/2017г. на Апелативен съд Пловдив. С него е оставена без разглеждане частната въззивна жалба на банката против Определение № 1415 от 14.12.2013г., в частта, с която съдът по несъстоятелността - ОС Стара Загора, след като на основание чл.718 ТЗ е одобрил избрания от синдика на [фирма]/н/ в процедурата по пряко договаряне купувач и предложената цена за закупуване на имущество на несъстоятелното дружество, и е възложил е на синдика прехвърлянето по нотариален ред, е постановил заличаване на ипотеката, учредена в полза на [фирма]. С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно, но изложените доводи не са във връзка с изводите за необжалваемост на акта на съда по несъстоятелността, а по отношение неправилността му в частта за заличаване на ипотеката. Поставени са и въпроси, относими към допускане на касационното обжалване, които са ирелевантни за производството. Частната жалба, подадена пред ВКС е допустима като насочена срещу преграждащо определение на въззивната инстанция, но е неоснователна. Съображенията на въззивната инстанция са, че постановеното от окръжния съд заличаване на договорната ипотека не попада в обхвата на чл.613а,ал.1 и ал.2 ТЗ, а извън тези случаи актовете, постановени в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване пред апелативния съд по правилата на въззивното обжалване на определенията. Мотивирано е, че атакуваното очевидно не е преграждащо, а и не е предвидена възможност за обжалването му. Законосъобразен е изводът на апелативния съд, че актът на съда по несъстоятелността, постановен във връзка с процедурата по пряко договаряне като способ за осребряване на имуществото на длъжника, включително и в обжалваната от банката част, не подлежи на инстанционен контрол и обжалването му с частна жалба пред апелативния съд е процесуално недопустимо. Разпоредбата на чл.613а,ал.1 ГПК, в която изчерпателно са изброени подлежащите на обжалване по общия ред актове, постановявани в производството по несъстоятелност, не включва тези, с които съдът по несъстоятелността разрешава на синдика продажба на имущество, включително и по реда на чл.718 ТЗ. Това означава, че по силата на чл.613а, ал.3 ТЗ обжалването би било допустимо само при наличието на общите предпоставки на чл.274, ал.1 ГПК. Поради това, че не носи белезите на акт, преграждащ развитието на производството по несъстоятелност, разпореждането не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. В закона не е предвидена изрично възможност за обжалването му, което изключва и хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК. След като не отговаря на изискванията на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, атакуваният пред АС Пловдив акт правилно е оставен без разглеждане. Налице е трайноустановена практика на ВКС, съгласно която определението на съда по несъстоятелността, с което е дадено разрешение на синдика да извърши продажба по чл. 718 ТЗ на активи от масата на несъстоятелността чрез пряко договаряне, не подлежи на обжалване, която е съобразена от състава, постановил атакувания с настоящата жалба акт. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. О П Р Е Д Е Л И : Потвърждава Определение № 573 от 22.12.2017г. по ч.т.д. № 741/2017г. на Апелативен съд Пловдив. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: