Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 394
София, 21.05.2020 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ:Василка Илиева
Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 759 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. П., чрез пълномощника му адв. И. И., касационна жалба на Ж. К. П., чрез пълномощника й адв. И. Я. и касационна жалба на И. Г. П., чрез пълномощника й адв. В. Х. против решение № 381/18.10.2019 г. по в.гр.д. № 80/2019 г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 249/13.11.2018 г. по гр.д. № 202/2016 г. по описа на РС-Свиленград, в частта, с която е прогласен, по иск с правно основание чл.134, ал.1 ЗЗД вр. чл.75, ал.2 ЗН, предявен от „Сити Груп“ ЕООД, действащ като процесуален субституент на Ж. К. П., срещу И. Я. П. и И. Г. П., за нищожен договор за доброволна делба от 09.07.1998 г., вписан в СВ при РС-Свиленград под акт № 176, рег. № 935/09.07.1998 г., сключен между И. Г. П. и И. Г. П., с предмет недвижим имот, представляващ парцел *, образуван за имот № * в кв.7 по рег.план на [населено място], одобрен със заповед № 602/22.11.1993 г, с площ от 663 кв.м., при граници: улица, имоти с пл. №№ *, *, * и парцел **, без постройките в него и недвижим имот, представляващ парцел *, образуван за имот с пл.№ * в кв.7 по рег.план на [населено място], одобрен със заповед № 602/22.11.1993 г, с площ от 398 кв.м., при граници: улица, имоти с пл.№№ *,*,* и парцел **, без постройките в него, поради неучастие на Ж. К. П., като сънаследник в делбата.
Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че и трите касационни жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Касаторът И. Я. П. обжалва решението на въззивния съд като поддържа недопустимост на същото, поради липса на правен интерес за ищеца „Сити Груп 1“ ЕООД от водене на процеса, а и поради обстоятелството, че ищецът е упражнил имуществени права на длъжника – Ж. К. П., чието упражняване зависи изключително от нейната преценка. На следващо място се поддържа и неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с отказ за събиране на относими към спора доказателства и с нередовното призоваване на необходим задължителен другар в процеса, а именно Я. К. П..
В изложението се поставят правни въпроси, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. иска се допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но без да е изложена мотивирана обосновка по този критерий. Въпросите са следните: 1/Ако кредиторът е реализирал успешно публична продан на недвижим имот, който е бил поставен в самостоятелен дял на негов длъжник в резултат на нищожен договор за доброволна делба, като в резултат на публичната продан имотът е възложен на трето лице с влязло в сила постановление, а кредиторът – взискател е получил след разпределение припадащата му се част от продажната цена, има ли правен интерес да иска прогласяване нищожността на договора за доброволна делба и представлява ли това злоупотреба с право; 2/ Допустимо ли е с иска по чл.134, ал.1 ЗЗД кредиторът да упражнява имуществени права на длъжника по чл.75, ал.2 ЗН и да иска прогласяване нищожността на делбата, извършена без негово участие, или това е право, което зависи изключително от личната преценка на сънаследника; 3/ Ако с влязло в сила решение е прогласена нищожността на ипотечна сделка за обезпечаване на заем поради това, че за едно от лицата –заемодатели, което действа и като пълномощник на ипотекарен длъжник, е установено, че не е присъствало при изповядването на сделката и не е подписало нотариалния акт, допустимо ли е да се събират допълнителни доказателства за реалното предаване на заетата сума от заемодателя на останалите заемополучатели, положили подписи под сделката в нотариалния акт за ипотека; и 4/ Допуснато ли е съществено нарушение на процесуалните правила от въззивния съд, който е потвърдил първоинстанционното решение, ако в производството пред първата инстанция един от необходимите другари не е бил редовно призован и не е бил представляван и това обстоятелство е било констатирано от въззивния съд, който му е назначил особен представител;
Касаторът Ж. К. П. обжалва решението на въззивния съд като поддържа необоснованост и неправилност на същото поради нарушение на материалния закон.
В изложението се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси относно нищожността на нотариалните действия по чл.576 ГПК, като основание за нищожност на сделката, относно конверсията на ипотечен договор в обикновен договор за заем и за приложението на чл.300 ГПК, в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС, а именно: решение № 60/19.05.2016 г. по гр.д. № 3569/2015 г. на III г.о. и решение № 483/15.07.2010 г. по гр.д. № 991/2009 г. на I г.о. на ВКС, решение № 1062/29.10.1993 г. по гр.д. № 385/93 г. на II г.о., решение № 1147-2008 г. на II г.о., определение № 89-2008-V г.о., решение № 1131-2008-II г.о. на ВКС, решение 37-1969-ОСГК на ВС, решение 52-2009-I т.о., решение 141-2010-II т.о., решение № 139 по гр.д. № 504/2018 г. на ВКС, решение № 135 от 13.10.2014 г. по т.д. № 3945/2013 г. на I т.о., решение № 25 от 17.03.2011 г. по т.д. № 411/2010 г. на II т.о., решение № 22/05.05.2011 г. по т.д. № 368/2010 г. на I т.о., решение № 178 от 22.06.2017 г. по гр.д. № 3690/16 г., IV г.о. на ВКС, т.е. иска се допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК / изм. ДВ, бр. 86/2017 г. /. В изложението обаче конкретни правни въпроси не са формулирани. Същевременно се поддържа и допълнителния критерий на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, а именно, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, но без да е изложена мотивирана обосновка по този критерий.
Касаторът И. Г. П. обжалва решението на въззивния съд като поддържа недопустимост на същото, тъй като е постановено по нередовна искова молба и съответно неупражнени от съда правомощия по чл.129 ГПК за даване на възможност на ищеца да уточни лицата, които иска да бъдат конституирани като съищци и чиито права ще упражнява в качеството си на техен процесуален субституент по иска с правно основание чл.134 ЗЗД вр . чл.75, ал.2 ЗН, както и петитума на иска, доколкото така както е заявен в исковата молба – да се прогласи нищожност на част от договора за доброволна делба, т.е. по отношение само на един от имотите, предмет на договора, искането е недопустимо. На следващо място поддържа неправилност и необоснованост на решението, тъй като е постановено при непълнота на доказателствата за установяване на материалноправната легитимация на ищцовото дружество по иска с правно основание чл.134 ЗЗД.
В изложението се поставят следните правни въпроси, за които се поддържа, че са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по тълк.дело № 1/2001 на ОСГК на ВКС: 1/ Когато въззивният съд констатира нередовно връчване на съдебни книжа и съответно нередовно призоваване на задължителен другар – служебно конституиран от съда, в резултат на което последният не е участвал реално в производството по чл.134 ЗЗД вр. чл.75, ал.2 ЗН, развило се в първата инстанция, и назначи особен представител на този съищец, следва ли да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за повтаряне на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд или решава спора по същество, без повтаряне на тези действия; 2/ Приложима ли е в тази хипотеза точка 6 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в която се визира правото на участие в процеса, а не единствено конституиране на задължителен необходим другар; 3/ При предявен иск по чл.134 вр. чл.75, ал.2 ЗН за прогласяване на нищожност на част от договор за доброволна делба, съгласно изричния петитум на исковата молба, допустимо ли е съдът, само въз основа на заявление на процесуалния субституент, направено в открито съдебно заседание, че се иска прогласяване на нищожност на целия договор за доброволна делба, да приеме, че е налице надлежно предявен иск за прогласяване нищожността на делбата и да даде ход на делото и да постанови решение по същество, въпреки, че останалите имоти по договора не са индивидуализирани и не е събрана държавна такса по иска; 4/ В хипотезата на предявен иск по реда на чл.134 ЗЗД вр. чл.75, ал.2 ЗН, по който ищецът-процесуален субституент черпи правата си на кредитор от договор за заем, допустимо и необходимо ли е за установяването на материалноправната му легитимация, събирането на доказателства относно предаването на заетата сума, нейния размер, на кого от заемателите е предадена и върната ли е същата към момента на постановяване на решението по чл.134 ЗЗД, респ. съществува ли заемно правоотношение към този момент или съдът може да приеме за доказано съществуването на такова единствено въз основа на писмения договор за заем, при положение, че сделката е изцяло съмнителна, доколкото е обявена с влязло в сила решение за нищожна в по-голямата си част, доколкото при сключването й е извършено престъпление и е доказано погасяване на част от заемната сума. По отношение на втория въпрос се поддържа и допълнителния критерий на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, но без да е изложена мотивирана обосновка по този критерий.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е прогласен, по иск с правно основание чл.134, ал.1 ЗЗД вр. чл.75, ал.2 ЗН, предявен от „Сити Груп“ ЕООД, действащ като процесуален субституент на Ж. К. П., срещу И. Я. П. и И. Г. П., за нищожен договор за доброволна делба от 09.07.1998 г., вписан в СВ при РС-Свиленград под акт № 176, рег. № 935/09.07.1998 г., сключен между И. Г. П. и И. Г. П., с предмет два недвижими имота, представляващи парцел *, образуван за имот № * в кв.7 по рег.план на [населено място] и парцел *, образуван за имот с пл.№ * в кв.7 по рег.план на [населено място], без постройките в тях, поради неучастие на Ж. К. П., като сънаследник в делбата, въззивният съд е приел, че искът по чл.134, ал.1 ЗЗД вр. чл.75, ал.2 ЗН е допустим. За да достигне до този извод е счел, че наличието на процесуална легитимация по спора се извежда от изложените фактически твърдения в исковата молба, с които ищецът обосновава своя правен интерес да предяви чуждо право пред съда, а именно че притежава качеството кредитор по договор за заем, с неудовлетворено вземане към датата на предявяване на иска, спрямо длъжници-сънаследници, които не са взели участие в договора за доброволна делба от 09.07.1998 г. Прието е, че правото по чл.75, ал.2 ЗН за прогласяване на нищожност на договора за доброволна делба, което се упражнява по реда на чл.134 ЗЗД е имуществено право, доколкото чрез иска по чл.75, ал.2 ЗН се атакува договор, които има за предмет вещни права върху имот, които права са имуществени и имат еквивалент, и в натура, и в пари, и това е полагащият се дял на всеки сънаследник от наследствените имоти, които той не е получил при делбата, поради неучастието му в последната. С оглед въведените в процеса фактически твърдения от ищеца, въззивният съд е приел, че процесуалният субституент обосновава правен интерес да предяви правото на длъжника пред съда и съответно е счел за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на производството по предявения косвен иск. По съществото на спора, е прието, че ищецът е установил факта, че е кредитор по договор за заем спрямо длъжника Ж. К. П., но не и спрямо Я. К. П., като е съобразил влязлото в сила решение по гр.д. № 50/2007 г. по описа на РС-Свиленград, с което са прогласени за нищожни извършените на 06.04.2005 г. нотариални действия при изповядване на обективираната с нот.акт № 159, том II, дело № 283/2005 г., изразяваща се в удостоверяване личното явяване на Я. К. П., са себе си и като пълномощник на И. Я. П. и М. Я. Г., и полагане на подпис от Я. К. П.-лично за себе и като пълномощник на посочените две лица, пред нотариуса, при сключване на договор за учредяване на договорна ипотека в полза на ищцовото дружество „Сити Груп 1“ ООД върху недвижим имот и е прогласена за нищожна и сделката, обективирана с нотариалния акт – за учредяване на договорна ипотека за обезпечаване на даден от „Сити Груп 1“ ООД на И. Г. П., Ж. К. П. и Я. К. П.. Доколкото доброволната делба на наследство е извършена без участието на длъжника Ж. К. като сънаследник на прекия й наследодател К. Я. П. /син на общия наследодател Я. П. Г./, то последната се явява изцяло нищожна, поради което сънаследникът Ж. К. П. има право на иск по чл.75, ал.2 ЗН – за прогласяване на нищожност на договора за доброволна делба, сключен без нейно участие, което право е упражнено от нейния кредитор чрез предявения косвен иск.
Касационният съд приема, че следва да допусне касационното обжалване на основание чл.280, ал.2, предл. 2 ГПК поради наличието на вероятност решението да е недопустимо поради липса на правен интерес от предявяване по реда на чл.134 ЗЗД на иск за прогласяване на нищожност на договор за доброволна делба на основание чл.75, ал.2 ЗН.
За касационното обжалване, всеки един от касаторите дължи държавна такса в размер на по 139,55 лв. на основание чл.18, ал.2, т.2 ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 381/18.10.2019 г. по в.гр.д. № 80/2019 г. по описа на Хасковски окръжен съд.
УКАЗВА на И. Г. П., на И. Г. П. и на Ж. К. П. в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представят в деловодството на касационния съд доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса от по 139,55 лв. за всеки един от тях, като в противен случай производството пред касационния съд ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на IV г.о. след представяне на доказателства за внесена държавна такса за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: