Ключови фрази
Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи * установяване право на собственост към минал момент * наследствено правоприемство * произнасяне по непредявен иск * недопустимост на решение


4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 104

СОФИЯ, 24.07.2012 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и дванадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА

при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 930/2010 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Д. Н. в качеството му на пълномощник на Б. Д. Г., срещу решение от 26.11.2009 г. по гр.д. № 650/09 г. на Софийски градски съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че като е уважил иска само за идеалните части от процесните имоти, които е имала пряката й наследодателка, а не както е заявен - за признаване на правото на възстановяване са собствеността в лицето на наследниците на общия наследодател, въззивният съд е извършил делба на недвижимия имот, с каквото искане не е бил сезиран.
Ответниците по касация Общинска служба по земеделие “О.” и С. не са взели становише по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, установи следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 04.07.2007 г. по гр.д. № 11444/07 г. в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният от Б. Д. Г. против Общинска служба земеделие ”О.”- София иск с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване правото на наследници на Ц. С. Г. на възстановяване на собствеността върху 4/36 ид. части от земеделски земи с обща площ 24 дка в землището на [населено място], м. ”А. кория”. Въззивният съд е приел, че иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ може да се предяви само за установяване правата на собственика към момента на обобществяване на земята и следователно, ако към този момент той е починал, а заявеният за възстановяване имот е бил съсобствен по наследяване на няколко лица, всяко от тях може да претендира за възстановяване само на своята идеална част, но не и на идеалните части на друг съсобственик, тъй като това би представлявало предявяване на чуждо материално право. Тъй като в случая ищцата черпи права по наследяване от С. П. М., който е починал през 1948 г., съдът е приел, че тя не може да заяви за възстановяване правата на другети негови наследници, а само на прекия си наследодател – Ц. С. Г., които са определи в размер на 5/36 ид. части от заявения за възстановяване имот.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса в чие лице следва да се възстанови собствеността, ако към релевантния минал момент собственикът е починал, но съсобствеността върху заявения за възстановяване имот не е била прекратена - на името на всички наследници на общия наследодател или в идеални само за прекия наследодател на ищеца. В представеното към касационната жалба решение № 706 от 22.10.2010 г. по гр.д. № 1848/09 г. на І г.о., след съпоставка с което е констатирано наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 , е прието, че когато към релевантния за реституцията по ЗСПЗЗ минал момент - този на обобществяване на земеделската земя, собственикът е починал, а между наследниците му все още не е извършена делба, правото на собственост се възстановява общо на всички наследници. Аргумент за това е изведен от разпоредбата на чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, съгласно която когато се възстановява правото на собственост върху земеделска земя на починал собственик, решението се издава общо на неговите наследници, без в него да се посочват дяловете им, които се определят съобразно Закона за наследството.
Настоящият състав счита тази практика за правилна и я споделя изцяло. Когато собственикът на земеделските земи е починал, легитимирани да подадат заявление за възстановяване на собствеността са неговите наследници, като законът не придава значение дали наследството е открито преди или след коопериране на земята. От разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗСПЗЗ, съгласно която се възстановяват правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуване на ТКЗС, както и от разпоредбата на чл. 14 ППЗСПЗЗ, която предвижда, че подаденото заявление от един наследник ползва останалите наследници, следва, че целта на законодателя е земеделските земи да се възстановят реално, а не в идеални части съобразно притежаваните от заявителя / ищеца в производството по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ/ наследствени права. Ако към момента на образуване на ТКЗС възникналата по наследяване съсобственост върху земеделските земи не е била прекратена, имотът подлежи на възстановяване като съсобствен в лицето на всички наследници. Обстоятелството каква част е придобил по наследяване всеки от наследниците, касае техните вътрешни правоотношения и не е предмет на доказване в производството по чл. 11, ал.1 и ал.2 ЗСПЗЗ.
Жалбоподателката по настоящото дело е предявила иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване на собствеността на наследниците на С. П. М. и на Ж. /Ж./ П. М. върху нива, ливада и кория в землището на [населено място], м. ”А. кория”с обща площ около 24 дка, зкато по делото е установено, че този имот е придобит в съсобственост от посочените лица през 1929 г. Правилно е съобразено, че ищцата не е наследник на Ж./ Ж./ П. М., поради което не е материалноправно легитимирана да иска възстановяване на неговата част от имота. В нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон обаче съдът е указал на ищцата, че може да предяви иск за признаване правото на собственост само на прекия си наследодател, но не и на останалите наследници на С. М.. По делото липсват доказателства към кой момент имотът е бил внесен в ТКЗС, поради което изводът, че към момента на обобществяването му собственикът е бил починал, е необоснован. Но дори и да се приеме, че това е така, то съобразно изложеното по - горе и при липса на доказателства възникналата по наследяване съсобственост между наследниците на С. М. да е била прекратена към момента на обобществяване на земята, ищцата е легитимирана да предяви иск за признаване правото на възстановяване на имота в лицето на всички наследници на С. М..
Дадените от първоинстанционния съд указания в обратен смисъл са в нарушение на чл. 6, ал.2 ГПК, съгласно който предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. В резултат на тези указания е бил разгледан иск, който не съответства на действително предявения от ищцата. Затова първоинстанционното решение е било недопустимо. Въззивният съд като не е констатирал това и не е върнал делото на първата инстанция за произнасяне по предявения иск, също е постановил недопустимо решение.
Макар във въззивната жалба да е посочено, че се обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, наведените доводи и искането ”да бъде отменено първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се признае правото на всички наследници на бившите собственици Ж. и С. П. М. на възстановяване на процесната земя с площ 24 дка”, сочат, че е обжалвано и решението в частта, с което това право е признато за 5/36 ид. части на наследниците Ц. С. Г., т.е. било обжалвано е първоинстанционното решение в неговата цялост и с подадената срещу въззивното решение касационна жалба се запазва изцяло висящността по предявения иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ.
По изложените съображения въззивното решение и потвърденото с него решение на Софийски районен съд, постановено на 04.07.2007 г. по гр.д. № 11444/07 г. следва да бъдат обезсилени и делото върнато на Софийски районен съд за разглеждане на предявения иск.
Водим от гореизложеното съдът


Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение от 26.11.2009 г. по гр.д. № 650/09 г. на Софийски градски съд и решение на Софийски районен съд, постановено на 04.07.2007 г. по гр.д. № 11444/07 г.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за разглеждане на предявения от Б. Д. Г. иск.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ: