Р Е Ш Е Н И Е № 211 гр. София, 20 май 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Биляна Чочева при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 653 /2013 г. Производството по делото е образувано на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК по искане на осъдения К. Б. К. за възобновяване на нохд№ 434/2011 г. по описа на Районен съд- Ихтиман. В искането се сочи, че предходните инстанции са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила и са постановили актове, несъобразени с материалния закона – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, позволяващи възобновяване на делото на основание чл. 422, ал.1, т.5 от НПК. Осъденият чрез защитника си твърди, че е санкциониран без категорични доказателства, установяващи авторството на деянието. Противоречивите свидетелски показания не са коментирани по предвидения в НПК стандарт. Въззивната инстанция не е изложила мотиви защо възприема изводите на първостепенния съд относно преценката на гласните доказателства, което е самостоятелно основание за възобновяване съгласно чл. 348, ал.3, т.2 от НПК. В заключение осъденият иска възобновяване на делото, отмяна на въззивното решение и ново разглеждане на обвинението. В съдебното заседание пред касационната инстанция искането се поддържа от подателя по изложените съображения. Прокурорът пледира за отхвърляне на така заявената претенция с довода, че доказателствената съвкупност уличава искателя като извършител на инкриминираното деяние. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване на делото, установи следното: Районният съд в гр. Ихтиман с присъда № 58 от 14.06.2012 г. признал подсъдимия К. Б. К. за виновен в това, че на 30.05.2010 г. в с.В., причинил на И. В. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст на две места, довело до затрудняване на дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл. 129, ал.2 вр. с ал.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване отложил съгласно чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години. Съдът осъдил подсъдимия да заплати на И. Д. сумата 2 500 лева, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски и дължимите държавни такси. Софийският окръжен съд с решение от 27.08.2012 г. по внохд № 334/2012 г. потвърдил първоинстанционната присъда. Решението не е проверявано по касационен ред и влязло в сила на 27.08.2012 г. Искането за възобновяване на наказателното дело е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна по отношение на акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК. То е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Осъденото лице и защитникът му оспорват атакувания съдебен акт, като не се съгласяват с извода на съда за безспорно установяване на авторството на деянието. Те се позовават на противоречивите свидетелски показания, упреквайки предходните съдебни инстанции в необективност и едностранчивост, проявени при проверката на тяхната надеждност.Така поддържано основаното оплакване на осъдения не намира подкрепа в данните по делото. Спецификата на инцидента, при която бил увреден свидетеля Д. /сбиване след конфликт между две компании на употребили алкохол лица/, ясно поляризирала свидетелските показания. Още първостепенният съд оценил тази особеност и положил усилия за изясни правнорелевантните факти, като държи сметка за възможна заинтересованост на разпитваните лица. Ето защо показанията на пострадалия, категорично уличаващи подсъдимия , били кредитирани при съпоставка с показанията на св.К. , М. , Т., Г., Т. и С. и данните от съдебномедицинската експертиза. Съдебният състав подчертал, че подсъдимият е идентифициран като лицето, ритало пострадалия в лицето, не само от пострадалия Д. и К., която към момента била в близки отношение с него, но и от случайно озовалия се на местопроизшествието свидетел Е. М.. Показанията на последния са откроени като особено важни, тъй като той не попадал в кръга на двете компании и по отношение на него не съществували зависимости, които да изкривят както възприемането на побоя, така и неговото описание пред съда. В обсъжданите съдебни мотиви достатъчно ясно, макар и пестеливо, на стр.3 и стр.4, са изложени основанията, поради които въззивната истанция не приема доводите, изложени от жалбоподателя в подкрепа на оплакването за процесуални нарушения при проверката на доказателствения материал. Въззивният съдебен състав не се е ограничил с формално възприемане на установените от районния съд факти, а на свой ред се позовал на тяхната доказателствена подкрепа. Не е вярно твърдението на искателя, че съдът безмотивно е игнорирал показанията на група свидетели - Г., Г. и Г., оневиняващи подсъдимия. В мотивите към първоинстанционната присъда, на стр.3, възприети и от втората инстанция,се съдържат съображенията, поради които съдът не е дал вяра на тази част от показанията на изброените свидетели , в която те изключват участието на подсъдимия в побоя върху Д.. Тази преценка е базирана на цялата доказателствена съвкупност, отчита предшестващото инцидента поведение на пострадалия, засягащо св.Г. и св.Г., и се отличава с неоспорена от ротивостоящите й доказателства логичност. Обобщено, вътрешното убеждение на съда по фактите е изградено при спазване на процесуалните правила за събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства. Изводите за авторството на деянието не са опорочени и не подлежат на ревизия по реда на възобновяване на наказателни дела. Изложеното по-горе обуславя отхвърляне и на оплакването за нарушение на закона, тъй като то е аргументирано единствено с функционалната му зависимост от заключението на съда за съставомерно поведение на подсъдимия. Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 424, ал.1 , т.5 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Б. К. за възобновяване на нохд № 434/2011 г. по описа на Районен съд- гр.Ихтиман. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.