О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 14 Гр. София, 08 февруари 2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в закрито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря и след становище на прокурора от ВКП, К. СОФИЯНСКИ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно частно дело № 105/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.44, ал.1 от НПК за разрешаване на възникнал спор за местна подсъдност, повдигнат между Софийски градски съд и Окръжен съд - гр. Бургас, относно разглеждането на н.ч.д. № 340/18 г., по описа на Софийски градски съд. В писмено становище представителят на Върховна касационна прокуратура застъпва тезата, че компетентен да разгледа делото е Окръжен съд–гр.Бургас, с оглед обстоятелството, че местоживеенето на засегнатото лице и актуалното му местопребиваване са на територията на [населено място], /област/, което е в района на този съд. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото и в рамките на законовите си правомощия, намира за установено следното: Производството по н.ч.д. № 1280/2017 г., по описа на Окръжен съд-гр. Бургас е образувано по реда на ЗПИИРКОРНФС срещу българския гражданин Е. А. А. за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган, Централна агенция за събиране на глоби, Н.. В хода на производството пред Окръжен съд-гр.Бургас са проведени две заседания, в първото от които е получена невръчена призовка за А. от постоянния му адрес в [населено място] ,[жк], [жилищен адрес] с отбелязване, че по данни на майката на А., г-жа З., синът и е извън страната за неопределен период от време. Към призовката е приложена докладна от връчителя, в която е отбелязано, че на адреса за призоваване е намерена майката на А., която е заявила, че той не живее на този адрес и членува в международна организация, което предполага честото му отсъствие от страната. В докладната е отразено и че по данни на съсед, живущ в същия блок на етаж /номер/, десен апартамент, А. се е преместил да живее в [населено място]. В следващото заседание призовката от настоящия адрес на засегнатото лице – [населено място], /кв./, [улица], ет./номер/, ап./ноемр/ е върната невръчена, с докладна от която се установява, че по данни на собственика на апартамента Б. П. П., А. е бил наемател в жилището, но не живее на адреса от 4-5 години. Призовката от постоянния адрес в [населено място] е върната невръчена и за това заседание с отбелязване, че по данни на майката на лицето, Л. З., същият живее в [населено място] на неустановен адрес, като не може да посочи телефон за връзка. С протоколно определение от съдебно заседание от 12.01.2018 г. , Окръжен съд-гр. Бургас прекратил производството по н.ч.д. № 1280/2017 г. по съображения, че не е компетентен да разгледа делото, тъй като местоживеенето на засегнатото лице не е установено, и на осн. чл.31, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС е приел, че компетентен да разгледа делото е Софийски градски съд, поради което е изпратил делото на този съд по подсъдност. В Софийски градски съд било образувано н.ч.д. № 340/2018 г. С разпореждане № 226 на съдията-докладчик от 22.01.2018 г. съдебното производство по делото е прекратено по съображения, че по делото липсват данни за неустановено местоживеене на засегнатото лице. Прието е, че по делото не е установено, засегнатото лице да не пребивава на посочения в Удостоверението по чл.4 от Рамковото решение, адрес на обичайно пребиваване - в [населено място], [улица], тъй като призовка от адреса не е била връщана, а по данни на връчителите, съобщенията са намерени на адреса, непотърсени. ВКС намира, че компетентен да разгледа делото е Окръжен съд-гр. Бургас. Подсъдността за признаване и изпълнение на решения за финансови санкции е уредена в чл.31 от закона, като компетентен да разгледа искането е окръжният съд по местоживеенето на засегнатото лице или на обичайното му местопребиваване. В чл.31, ал.3 вр. чл.15, ал.5 е уредено изключение от това правило, касаещо случаите когато местоживеенето или обичайното местопребиваване на лицето на територията на страната са неизвестни, като в тези случаи местната компетентност е възложена на Софийски градски съд, предпоставки за прилагането на който текст по делото не са налице. Изложените от окръжния съд съображения за липса на компетентност да разгледа делото, предвид данните от майката на засегнатото лице , че живее в [населено място] на неустановен адрес, не могат да бъдат споделени като основателни за промяна на подсъдността. От приложената по делото адресна справка за А. се установява, че регистрацията му по настоящ адрес на територията на [населено място] е от 31.05.2010 г., а от съобщеното от собственика на жилището, където е направена регистрацията - че засегнатото лице е живяло като наемател на този адрес преди четири - пет години, след което го е напуснало, поради което от тези данни не може да бъде направен категоричен извод, че актуалното му местоживеене е в [населено място]. „Местоживеенето” на физическите лица има правна уредба в чл.93, ал.1 и чл.94, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, а „обичайното местопребиваване на физическото лице” има легално определение в чл.48, ал.7 от Кодекса на международното частно право, като същите са приложими и за целите на настоящото производство. От приложената адресна справка се установява, че постоянният адрес на засегнатото лице не е променен, както и че неговата майка трайно пребивава на този адрес, предвид двукратното й намиране на същия във връзка с призоваването на А.. Установените по делото фактически данни не дават основание за различен извод от този, че засегнатото лице има своето местоживеене в [населено място], където е регистрацията му по постоянен адрес и където е местоживеенето на неговата майка, с която лицето е трайно свързано. По делото не са изисквани справки от местата за лишаване от свобода и следствените арести на територията на страната , както и от МВР-ГД „Гранична полиция” за да се установи дали засегнатото лице не се намира в тях, както и дали е напуснало пределите на страната. В случая не сме изправени пред хипотезата на неустановено местоживеене или обичайно местопребиваване на лицето, за да е приложим текста на чл. 31, ал.3 вр. чл.15, ал.5 от същия закон, в които случаи подсъдността на делото се възлага на Софийски градски съд. Въпрос по същество е да се установи наличието или отсъствието на предпоставките по чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС – в това число и дали лицето изобщо се намира на територията на страната и в този контекст къде е постоянното му местоживеене и обичайно местопребиваване / в този смисъл Определение № 46 от 17.03.2014 г. на ВКС по ч. н. д. № 342/2014 г., II Н. О., НК /. Нередовното призоваване на засегнатото лице при наличието на предпоставките на чл.269, ал.3 от НПК, субсидиарно приложими съгласно чл. 32, ал.4 от ЗПИИРКОРНФС, не изключва разглеждането на делото в негово отсъствие, когато правните основания за това са налице. Последното също е от компетентността на решаващия съд и не касае въпроса за подсъдността . Водим от изложените съображения и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, ОПРЕДЕЛИ: ИЗПРАЩА н.ч.д. № 340/2018 г. по описа на Софийски Градски съд, образувано по искане за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган, Централна агенция за събиране на глоби, Н. по отношение на Е. А. А. за разглеждане от Окръжен съд – гр. Бургас. Делото ведно с определението да се изпрати на Окръжен съд - гр. Бургас - за изпълнение. Препис от определението да се изпрати на СГС за сведение. Настоящото определение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: