Р Е Ш Е Н И Е № 505 С о ф и я, 12 н о е м в р и 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 01 н о е м в р и 2013 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1701/2013 година. Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане от осъдения С. Я. И. от [населено място], област Монтана, в момента в затвора В., по чл.420, ал.2 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение от 11.07.2013 г., постановено по ВНОХД № 78/2013 г. от Монтанския окръжен съд, с доводи за наличие на всички основания по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането. Осъденият И., лично и чрез защитника си адв.Н.Г. от АК-Монтана моли искането да бъде уважено. Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното : С присъда от 09.04.2013 г., постановена по НОХД № 857/2012 г. на районен съд-Лом отговорността на подсъдимия С. Я. И. от [населено място], област Монтана, в момента в затвора В., е ангажирана за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, осъществено през м.юли 2012 г. в [населено място], област Монтана и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. В тежест на осъдения са присъдени направените по водене на делото разноски в размер на 121 лева. Присъдата е била проверена от окръжен съд-Монтана по въззивна жалба на осъдения с оплаквания за неправилността й, изразяваща се в необосноваността и незаконосъобразността й с оглед неправилното приложение на материалния закон, както и заради явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяната й и оневиняване по предявеното му обвинение, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, но с въззивното си решение окръжният съд я е потвърдил изцяло. В искането от 25.07.2013 г. от осъдения И. се ангажират всички допустими основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, като се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при формиране на изводите на двете съдебни инстанции по правно релевантните факти, последвано от неправилното приложение на материалния закон и до несправедливото му осъждане за деяние, което не е извършил, като отправя искане за отмяна на атакуваното решение и потвърдената с него присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет решение, неподлежащо на проверка по касационен ред, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : В искането на осъдения, както и в т.н. „писмена защита” на защитника му, представляваща негово компютърно копие, като се прави разбор главно на гласните доказателствени средства, се отправят упреци към въззивния съд за безкритичното възприемане на твърденията на пострадалия св.А. и на св.П., заради отказа му да игнорира процесуално негодните, според тях, протоколи за доброволно предаване на тръбите и за оставянето им на отговорно пазене в пункта за изкупуване на черни и цветни метали на последния, където обаче не били открити при извършения от районния съд оглед, но който смущаващо бил приет от въззивния за ненужен. Претенцията им за ново разглеждане на делото се обосновава с превратната оценка от инстанционните съдилища на показанията на множеството посочени от тях и разпитани свидетели за придобити от бащата на осъдения, св.Я.И. стари тръби и метални профили и предадени в пункта на св.П., оборващи обвинителната теза, с което било ограничено правото му на защита, както и заради заинтересованост на съдебния състав, съгласил се с осъждането му без достатъчно доказателства и по предположения, което окръжният съд потвърдил. Неправилното приложение на материалния закон се свързва с различието относно наличието на опасен рецидив на деянието на осъдения, съзрян от прокурора като такъв по чл.29, ал.1, б.”б” от НК, докато районният съд приел такъв по б.”а” на същата правна норма, което също нарушило правото му на защита да разбере точно в какво престъпление е обвинен и осъден и се защити по него. Тези оплаквания, както и редица други, които вече са изоставени, са били изложени и пред въззивния съд и са получили надлежен и законосъобразен отговор. Първоинстанционният съд е положил значителни усилия да изясни обективно и всестранно фактите от предмета на доказване, като убедително е възприел тезата на обвинението именно осъденият двукратно да е отнел тръбите, собственост на св.А., по време на отсъствието от имота му заради болнично лечение, споделено в разговора му със св.П. и разпознати от него в изкупвателния пункт преди подаване на жалбата си до РУП, изяснено от последния в подробния му преразпит. За да им се довери, както районният, така и въззивният съд правилно са обсъдили и приели за процесуално издържани протоколите за доброволното им предаване от св.П. с конкретизация на броя и размерите им и за оставянето им в пункта му за отговорното им пазене, подкрепено от показанията на свидетелите Б.Д., Д.Д., Св.Й., Р.Р.. В същото време, за отхвърляне на твърденията на осъдения, съдът е анализирал и показанията на свидетелите Я.И., В.М., Б.П., Р.А., К.Т., Б.Б. и се е обосновал защо те не касаят предмета на престъплението, освен че установяват отделни случаи, отдалечени по време от инкриминираните деяния, бащата на осъдения св.Я.И. да се е снабдявал с метални тръби и профили с уговорката да ги предаде за скраб и плати или да си прави асмалък, което не се е случило. И ако опитът на съда, чрез оглед на место в изкупвателния пункт по искане на прокурора (а не на защитата), да провери наличието и възложи повторна оценка на отнетите от св.А. тръби се е провалил заради „изчезването” им в интервала между двете съдебни заседания, най-малко интерес би имал пострадалият, а и св.П., който добросъвестно е изяснил как е бил убеден от осъдения да ги изкупи. ВКС намира, че и въззивният съд е изпълнил задължението си да посочи какви фактически обстоятелства от кръга на чл.102 от НПК приема за установени, въз основа на кои доказателствени източници, солидаризирайки се изцяло с изложените от първата инстанция подробни съображения. Няма игнорирани или превратно оценени доказателства, събраните са съобразени според действителното им съдържание, като доказателствената му и контролна дейност е в синхрон с изискванията на чл.14, чл.107, ал.3 и чл.339, ал.2 от НПК, поради което не е налице основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК за възобновяване на наказателното дело и връщането му за ново разглеждане. Неправилното приложение на материалния закон се свързва в искането единствено с приетото за установено авторство на деянията в лицето на осъдения, но и като се възразява за недопустимо и ограничаващо правото му на защита „преквалифициране” от окръжния съд на същите като представляващи опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”б” от НК, в разрез с приетото от първоинстанционния такъв по б.”а” на същата материалноправна норма. Обстоятелствата относно това дали едно деяние се явява „повторно” или „опасен рецидив” се установяват чрез съответна справка за съдебното минало на дееца и съобразяването им от съда е част от правилното приложение на правото (закона), а не по извличане на фактите (фактическото обвинение), поради което няма как да се приеме, че при изясняването им съдът ограничава по някакъв начин правото на защита на привлечения към наказателна отговорност субект. Обратно, ако при наличието на съответните предпоставки съдът оправдае или при отсъствието им осъди дееца по предвидения в материалния закон по-тежко квалифициращ деянието състав на съответното престъпление, правото му на защита или правомощието на прокурора за отстраняване на неправилното приложение на закона следва да се осъществи, при съответна жалба или протест, пред и от контролната инстанция, имаща правомощието да стори това. В случая, относимите за правилната квалификация на деянието, като продължавано престъпление (безспорно, при възприетите факти отнемането на тръбите да е станало двукратно, при една и съща обстановка и еднородност на вината през непродължителен период), но и при условията на опасен рецидив, сочат на такъв по чл.29, ал.1, б.”б” от НК и окръжният съд правилно е приложил закона, който е следвало да бъде приложен, потвърждавайки обжалваната присъда, в която (в диспозитива й) липсва изричното цифрово посочване на хипотезата на опасния рецидив по чл.29, ал.1 от НК. Изясняването на повдигнатия проблем в мотивите на въззивното решение е било достатъчно и без изричен диспозитив. От това е страдал и диспозитива на обвинителния акт, което сочи на пропуски на районно ниво, но по делото то не е съществено и не е довело до неправилното квалифициране на деянието, очертало признаците на престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”б”вр.чл.26, ал.1 от НК и не е налице и основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за намеса на ВКС с отмяна на атакуваното решение, още по-малко за оправдаване на осъдения по предявеното му обвинение. Нито в искането, нито в пренията и писмената защита доводи в подкрепа на основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК не се развиват, извън общото оплакване за несправедливо осъждане. ВКС намира, че наказанието съответства на извършеното и на обществената опасност на дееца и е необходимо за постигане целите на специалната и генералната превенция, поради което не е налице и това основание за възобновяване на делото и корекция на наложеното на осъдения наказание. Неоснователно в искането се поддържа и основание за възобновяване по чл.422, ал.1, т.3 от НПК, тъй като то може да бъде ангажирано съгласно чл.420, ал.1 от НПК само от съответния окръжен прокурор и то след съответно разследване, каквото осъденият не е компетентен да извърши. Искането на осъдения С. И. в цялост се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Я. И. от [населено място], област Монтана, в момента в затвора В., за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение от 11.07.2013 г., постановено по ВНОХД № 78/2013 г. от Монтанския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :