Р Е Ш Е Н И Е № 24 Гр. София, 09 февруари 2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и осемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора Симов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 1213/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по жалба на подс. П. Б. А. против присъда № 115/28. 09. 2017 год., постановена по в. н. о. х. д. № 5/2017 год. по описа на Окръжен съд – Видин. В жалбата са релевирани всички касационни основания, като наред с това се поддържа, че присъдата е необоснована. В допълнение към нея се изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че произшествието е настъпило в лентата за движение на пострадалия. Касаторът се позовава на показанията на свид. Р. и настоява да бъде прието, че не е навлизал в лентата за насрещно движение. Оспорват се констатациите на автотехническите експертизи с искане те също да бъдат дискредитирани, а като последица от това жалбоподателят настоява за оправдаването си. Като алтернатива се поддържа искане за намаляване на наказанието лишаване от правоуправление на МПС по съображения, че окръжният съд неправилно е приел, че има само отегчаващи отговорността обстоятелства. В съдебно заседание подсъдимият поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и пледира присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 6/21. 03. 2017 год., постановена по н. о. х. д. № 21. 03. 2017 год. Районният съд – Кула е признал подс. П. Б. А. за невиновен в това, че на 30. 04. 2016 год., около 10. 40 часа в [населено място], при управление на самоходна пръскачка, марка „марка", с рег. № М 05206 в нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д. Ц. Д., поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Съдебният акт е проверен по протест на прокурора и с присъда № 115/28. 09. 2017 год., постановена по в. н. о. х. д. № 5/2017 год. по описа на Окръжен съд – Видин, е отменен, като подс. А. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение и е осъден на шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г от НК подсъдимият е лишен от правоуправление на МПС за срок от шест месеца от влизане на присъдата в сила. Касационната жалба е основателна, макар и не по съображенията, изложени в нея. Преобладаващата част от доводите на защитата се отнасят до обосноваността на присъдата и не отчитат спецификите на касационното производство. За разлика от първата и въззивната инстанция, касационният съд е такъв само по правото. Той се произнася въз основа на фактическите положения, приети от долу стоящите съдилища и проверява единствено правилното приложение на закона – материален и процесуален, както и справедливостта на наказанието, разбира се, ако има надлежни доводи за наличие на тези касационни основания. Извън пределите на касационната проверка остава обосноваността на въззивния съдебен акт, поради което настоящият състав не дължи отговор на съображенията на касатора в тази насока. Следва да бъдат обсъдени само онези, отнасящи се до неспазване на процесуалните правила, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение. Несподеляеми са възраженията, че окръжният съд е пренебрегнал обясненията на подсъдимия и показанията на свид. Б. Р.. Игнориране на едно или друго доказателствено средство е налице само когато е оставена без внимание съдържащата се в него информация, интересуваща процеса, т. е., когато не са изпълнени процесуалните задължения за обсъждане на доказателственото средство само за себе си и в съвкупност с останалите доказателствени източници; когато не е извършен анализ на свидетелските показания или обясненията на подсъдимия от гледна точка на пълнота, изчерпателност, убедителност, вътрешна съгласуваност и логическа последователност или пък когато избирателно са ползвани части от тях, като са извадени от контекста на цялостния разказ на разпитаните лица. Обстоятелството, че съдът се е отнесъл с недоверие към едни или други доказателствени източници не означава, че те са игнорирани. Настоящият случай е точно такъв – след като е съпоставил твърденията на водача на самоходната пръскачка и на неговия колега с останалите гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, окръжният съд е приел, че не може да се довери на посоченото от двамата за движение на селскостопанската машина изцяло в собствената ѝ лента, респ., за навлизане в нея на автомобила на пострадалия. За този извод от значение на първо място е било изтъкнатото от самия Б. Р., че се е движил зад подсъдимия, а левият завой, в който е навлязъл последният, е ограничавал видимостта му към насрещното движение. Наред с това е отчетено, че свид. Д. и съпругата му неотклонно са поддържали, че са се движили в своята лента и не са навлизали в насрещната, като с оглед евентуалната им заинтересованост е потърсено потвърждение на показанията им в други доказателствени източници. Такова е открито при разпита на полицейските служители, пристигнали на мястото на катастрофата. Съобразено е, че в изпълнение на служебните си задължения свидетелите И. И. и Б. И. са разговаряли с участниците в пътнотранспортното произшествие и въз основа на съвпадащите им изявления са установили, че именно подсъдимият е заел част от лентата за движение на свид. Д.. Взети са предвид показанията на свид. И., че лично е измерил ширината на селскостопанската машина и твърденията му относно този факт са съпоставени с посоченото от свидетелите Б. Р., С. С. и П. Ц., както и с протокола за оглед на пръскачката на л. 33 – 36 от ДП и с двете писма от [фирма] и приложената към тях спецификация, като е отчетено, че независимо от разликите относно габаритите на превозното средство, изброените доказателствени източници категорично посочват, че те надхвърлят 3.00 метра, колкото е ширината на лентата за движение на подсъдимия. За извода, че именно последният е нарушил изискването да се движи в своята лента, от значение е било и обстоятелството, че в протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него не са фиксирани следи от гумите на пръскачката на банкета, считано по посоката ѝ на движение. Отчетено е също така, че при извършения от вещото лице Р. И. експертен оглед на местопроизшествието във връзка с поставените му задачи, са констатирани следи по асфалта, оставени при влаченето на лекия автомобил, които се намират изцяло в неговата лента за движение. Тук е мястото да се отбележи, че не са съществували основания, изводими от материалите по делото, за дискредитиране заключенията на автотехническите експертизи, допуснати и приети в хода на въззивното съдебно следствие. Единственият упрек, който може да бъде отправен към експертите, но в много по-голяма степен това се отнася за окръжния съд, който е поставил подобна задача, касае преценката им за допуснатите нарушения от участниците в пътнотранспортното произшествие. Този въпрос е правен; той не изисква специални знания, каквито съдът не притежава, поради което е недопустимо вещите лица да депозират заключение по него. Изложеното не дава основание за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане, защото експертите са отговорили обосновано, ясно, конкретно и изчерпателно на поставените въпроси от кръга на тяхната компетентност, като са ползвали всички годни доказателства и доказателствени средства, включително и спецификацията за самоходната пръскачка на л. 32-33 от н. о. х. д. № 5/2017 год. При положение, че са се позовали на едни и същи материали, интерпретирали са ги от професионална гледна точка по един и същ начин и са достигнали до едни и същи заключения, които са защитили убедително в съдебно заседание, нелогично е да се очаква, че ще има съществена разлика в съдържанието на експертизите, включително и досежно извода им за частично заемане на лентата за насрещно движение от превозното средство, управлявано от подсъдимия. На последно място, като израз на краен формализъм следва да бъдат оценени доводите на касатора за необходимост от отмяна на присъдата поради погрешно посочване на марката на самоходната пръскачка и на името на собственика на лекия автомобил. Безспорно, на стр. 60 от въззивното дело е допусната техническа грешка при посочване марката на селскостопанската машина и са разменени две букви от наименованието ѝ. Това обаче не внася неяснота във фактическите констатации на окръжния съд досежно участвалите в инцидента превозни средства, защото управляваното от подсъдимия превозно средство е индивидуализирано посредством модела и регистрационния си номер, а собствеността върху другото поначало е ирелевантна за съставомерността на деянието. Предвид тези съображения касационната инстанция намери, че не са налице основания за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. При правилно установената фактическа обстановка контролираната инстанция е направила законосъобразни правни изводи, че подс. П. А. е осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б” вр. чл. 342, ал. 1 от НК, макар да не могат да бъдат споделени в пълнота констатациите ѝ досежно нарушените от него правила за движение по пътищата. Касателно нарушението на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП контролираната инстанция не търпи упрек предвид направения извод за частично навлизане на селскостопанската машина в платното за насрещно движение, довело до сблъсък с правомерно движещия се там автомобил и до причиняване на средна телесна на повреда пострадалия. В същото време въззивната инстанция незаконосъобразно е ангажирала наказателната отговорност на подсъдимия за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП без да съобрази, че първата от посочените разпоредби е обща и не предвижда конкретно правило за поведение и при наличие на специално такова – в случая по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, деецът следва да носи отговорност само за последното. Наред с това приетата от съда фактология не съдържа обстоятелства, сочещи, че подсъдимият не е наблюдавал пътната обстановка и показателите на уредите за управление, т. е., че не е упражнявал изискуемия от чл. 20, ал. 1 от ЗДвП контрол върху превозното средство. На последно място, не е установено наличието на причинна връзка между избраната от А. скорост и настъпилия съставомерен резултат. Горното се отбелязва единствено за прецизност и пълнота на изложението, но не дава основание за частично оправдаване на подсъдимия, доколкото разпоредбите на чл. 354, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от НПК не предвиждат подобно правомощие на касационната инстанция. В рамките на проверката за наличие на твърдяното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК настоящият състав на ВКС констатира, че окръжният съд е допуснал нарушение на разпоредбите, отнасящи се до вида и размера на санкцията, която следва да понесе подсъдимият, което дава основание за изменение на атакуваната присъда в санкционната ѝ част. Контролираната инстанция е индивидуализирала наказанието при условията на чл. 54 от НК, но не е съобразила, че са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване на П. А. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „Б”, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК е непредпазливо. За него законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години или пробация. Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност. Макар вследствие на престъплението да са причинени имуществени вреди на собственика на автомобила, управляван от пострадалия, същите са несъставомерна последица от деянието и съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2016 год. на ОСНК невъзстановяването им не е пречка за налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК. Освен това с оглед съставомерния резултат – средна телесна повреда, настоящият казус не попада в приложното поле на забраната по чл. 78а, ал. 7 от НК. Ето защо присъдата следва да бъде изменена в санкционната ѝ част, като подс. А. бъде освободен от наказателна отговорност. При определяне размера на административното наказание глоба касационната инстанция отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало и трудовата ангажираност на подсъдимия, които го характеризират като личност с ниска степен на обществена опасност. Съобразени бяха и имотното му състояние и фактът, че следва да полага грижи за семейството си, както и обстоятелството, че не са събрани доказателства за санкционирането му с влезли в сила наказателни постановления за други нарушения на правилата за движение. Съвкупната преценка на тези обстоятелства води до извод, че целите на наказанието могат да се постигнат с минималния размер на глобата, предвиден в чл. 78а, ал. 1 от НК – 1 000 лева. Съдът не наложи кумулативното наказание лишаване от правоуправление на МПС като съобрази, че разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 от НК предвижда възможност, а не задължение за налагането му. Изводът за необходимостта от подобна санкция отново е обусловен от възможността за постигане на целите на наказанието, а в настоящия казус постижимостта на поправителния, възпиращия и общо възпитателния ефект на наказанието произтича от отсъствието на безспорни доказателства, че подсъдимият е системен нарушител на правилата за движение. Извън посоченото не са налице други основания за изменение или отмяна на присъдата, поради което в останалата част тя следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ присъда № 115/28. 09. 2017 год., постановена по в. н. о. х. д. № 5/2017 год. по описа на Окръжен съд – Видин, в санкционната ѝ част, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК ОСВОБОЖДАВА подс. П. Б. А. от наказателна отговорност за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 1 000 (хиляда) лева. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата ѝ част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.