Р Е Ш Е Н И Е № 584 Гр.София, 19.12.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети декември, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора ГЕНЧЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1894/12 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С присъда, постановена на 02.02.12 г. от РС-Пловдив /ПРС/ по Н.О.Х.Д. 8658/11 г., И. К. Л. е признат за виновен и осъден за извършени от него престъпления по чл.155 А,ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26,ал.1 вр.чл. 58 А НК на лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца и глоба от 5 000 лв.; по чл.155 Б вр.чл.26,ал.1 вр.чл.58 А НК на лишаване от свобода за срок от една година; по чл.158 А, ал.1 вр.чл.18,ал.1 вр.чл.58 А НК на лишаване от свобода за срок от две години; по чл.159,ал.4 вр.ал.2 вр.чл.26,ал.1 вр.чл.58 А НК на лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 3 000 лв.; по чл.159,ал.6 вр.чл.26,ал.1 вр.чл.57,ал.1 НК на глоба от 2 000 лв.; по чл.159, ал.4 вр.ал.1 вр.чл.26,ал.1 вр.чл.58 А НК на лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца. На основание чл.23,ал.1 НК е определено най-тежкото от наложените наказания лишаване от свобода, а именно две години и осем месеца и глоба в размер на 5 000 лв. Определен е първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип. Л. е осъден да плати обезщетения за неимуществени вреди за всяко от посочените престъпления на конституираната гражданска ищца. Присъдата е потвърдена с решение № 223/12.07.12 г.,постановено от ОС-Пловдив /ПОС/ по В.Н.О.Х.Д.658/12 г. В предвидения от закона шестмесечен срок от влизане на съдебния акт в сила /12.07.12 г.-06.08.12 г./ е постъпило искане за възобновяване на наказателното производство с оплакване за нарушение на закона поради предубеденост на председателя на първоинстанционния съдебен състав и необоснован отказ да се определи условно осъждане. Моли се делото да бъде възобновено. В съдебно заседание пред ВКС осъденият не се явява, редовно призован. Упълномощеният от него защитник поддържа искането с отразените в него доводи. Представителят на ВКП настоява същото да бъде оставено без уважение. Такова е становището и на повереника на частната обвинителка и гражданска ищца. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си в тази процедура, намира за установено следното: Осъденият изтъква оплакване за предубеденост на първоинстанционния съдебен състав поради приемане за разглеждане на граждански искове, ведно със законната лихва, без за последната да е отправена претенция. В тази връзка се твърди наличие на нарушение на закона. Така в НПК се дефинира материалният закон, видно от нормата на чл.348,ал.2 вр.ал.1 НПК. Анализът на словното съдържание на искането обаче насочва на извод, че горното обстоятелство следва да се субсумира под разпоредба, касаеща съществено нарушение на процесуалните правила по чл.348,ал.3,т.3 вр.ал.1,т.2 НПК. И това е така поради факта,че когато се третира наличие на основание за отвод по чл.29,ал.1 или 2 НПК, въпреки което делото е решено по същество, се оспорва законността на съдебния състав, постановил съответния съдебен акт. В конкретния случай не могат да бъдат счетени за присъстващи предпоставките на чл.29,ал.2 НПК досежно първоинстанционния съд, с оглед поведението на председателстващия състава съдия В. А.. Вярно е, че при конституиране на граждански ищец съдът е приел за съвместно разглеждане граждански искове, ведно със законната лихва, считано от деня на нанасяне на непозволеното увреждане, без последната да е била искана по надлежен ред. Тезата на съда се корени в обстоятелството,че става дума за деликт, при който поначало лихвата се дължи, и то от деня на причиняването му. Такова становище е застъпено и от въззивната инстанция. Това е разбиране по прилагане на правото, както правилно заявява прокурорът от ВКП в съдебно заседание пред ВКС. То, и да се приеме за незаконосъобразно /и при деликтно основание за дирене на гражданска отговорност по силата на чл.45 и сл.ЗЗД, лихвата следва да се иска от легитимираната страна,за да бъде присъдена/, в никакъв случай не говори за предубеденост на председателя на състава в първоинстанционния съд, която да го прави заинтересован от изхода на спора. Още повече, че предвид възникналите дебати по коментирания въпрос в съдебно заседание на 02.02.12 г. пред ПРС, е прекратено производството по приетите за съвместно разглеждане гражданско-правни претенции за акцесорното вземане лихва. Поведението на съда в коментирания аспект няма данни да е оказало негативно влияние върху реализираните наказателна и гражданска отгворност на искателя, за да може на тази плоскост да се дири липса на безпристрастност. При вземане на решение по съществото на казуса съдилищата по фактите са преценили правилно събрания доказателствен материал, направили са верен правен анализ и са обмислили отговорността на дееца във връзка с процедурата по глава 27 НПК в нейния втори вариант- чл.371,т.2 и сл.НПК, както е поискал самият Л.. Изписани са сериозни мотиви по налагането на наказание за всяко отделно престъпление и съответно общо най-тежко такова. Специално е обърнато внимание на обстоятелството защо в случая не трябва да бъде приложен институтът на условното осъждане. Пред тази инстанция се релевира оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, и по-точно за неприлагане на разпоредбата на чл.66,ал.1 НК, след отмерване на общо най-тежко наказание- чл.348,ал.5,т.2 вр.ал.1,т.3 НПК. Липсва обаче каквото и да е съображение, което да се противопоставя на мотивировката на долустоящите съдиилща за необходимост осъденият да изтърпи ефективно наложеното му общо наказание лишаване от свобода. Върховната съдебна инстанция по наказателни дела приема изложеното от ПРС и ПОС, не намира за нужно да го повтаря и сама не съзира основания да отговаря на декларативна претенция за явна несправедливост. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Л. за възобновяване на Н.О.Х.Д.8658/11 г.по описа на РС-Пловдин, В.Н.О.Х.Д.658/12 г. по описа на ОС-Пловдив. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/