2 Р Е Ш Е Н И Е № 28 гр. София, 01.08.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: К. Н. А. Б. при участието на секретаря София Симеонова, като разгледа докладваното от съдия К. Н. т. дело N 2667 описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. Г. С. срещу решение № 1444 от 07.07.2016г. по т.д. № 1836/2016г. на Апелативен съд - С., с която е потвърдено решение № 7567 / 06.11.2015г. по гр.д. № 2984 / 2013г. на Софийски градски съд в обжалваните части и е признато за установено по исковете по чл. 422 ГПК, че касаторът дължи на Държавен фонд „Земеделие” – [населено място] сумата от 213 785,08 лв., дължима на основание т. 8.1. от договор № 1551 от 01.08.2004г., сключен на 10.08.2004г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в РБ /С./, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.04.2010г. до окончателното плащане, и сумата в размер на 15 345,49 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за времето от 25.08.2009г. – датата на установяване на нарушението до 26.04.2010г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5732 / 2010г. на Районен съд – Пловдив, и Ю. С. е осъдена да заплати на ДФ „Земеделие” – [населено място] сумата от 7 444,04 лв. разноски по исковото производство и сумата от 7 324,04 лв. разноски по заповедното производство. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, съответно неправилно, поради се иска неговото обезсилване, съответно отмяна. Твърди се, че исковата молба е нередовна, тъй като в нея се иска да бъде установено, че в полза на фонда съществуват вземанията, обективирани в изпълнителен лист, издаден от заповедния съд, който е обезсилен. С оглед на това, касаторката счита, че в петитума е „посочен документ като основание на претендираното вземане с отпаднало правно значение”. Поддържа се, че с приемането на представените от ищеца в проведеното на 17.03.2015г. о.с.з. е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като доказателствата са преклудирани на основание чл.146, ал.3, изр. 2-ро ГПК. Сочи се, че тази преклузия е настъпила в проведеното първо по ред съдебно заседание по делото към момента на приключилото съдебно дирене (даване ход по същество) преди постановяване в същото заседание на определение за прекратяване на производството по делото, поради което след отмяната на прекратителното определение от по-горната инстанция, е недопустимо приемане на нови доказателства. Оспорва се правилността на приетото от въззивния съд, че подписа на служителя на фонда, Б. Х., положен върху контролен лист Р. 5 М01 няма отношение към установените факти при проверката. Името на тази служителка не фигурира в заповедта за извършването на проверката, поради което лицето е положило подписа си върху документа при липса на представителна власт. Касаторът се позовава и на посочването на две дати срещу подписите на двамата служители на ищеца върху този документ – 24.08.2009г. и 25.08.2009г., като датата 24.08.2009г. е посочена в исковата молба като дата на проверката, а в представения доклад датата е - 25.08.2009г. Докладът е без достоверна дата и е подписан освен от Д. Д. и от М. Г., по отношение на която липсва законово основание и представителна власт да твърди факти и обстоятелства, за които няма непосредствени наблюдения, с оглед на което се поддържа, че докладът не се ползва с доказателствена сила. Във връзка с откритото производство по чл.193 ГПК се твърди, че въззивният съд не е обсъдил обстоятелството, че с молба от 06.10.2015г., внесена в о.с. заседание на СГС от същата дата, е направено доказателствено искане от страна на представителя на ответницата да бъде издадено съдебно удостоверение за установяване на обстоятелства, конкретно посочени в молбата, чийто характер е обуславящ за изхода на конкретното дело. Изявлението на представителя на ответницата в същото заседание, че няма други доказателствени искания, следва да се тълкува, че няма други искания, извън тези по молбата. Излагат се съображения, че съгласно т. 7.1, т. 8,1 и т. 9.2 от договора, връщането на помощта е предпоставено от разваляне на договора, какво може да бъде извършено само по съдебен ред или поне следва да е посочено в исковата молба. Според касатора, съгласно разпоредбите на ЗПЗП и У. Правилник на ДФ „Земеделие” в правомощията на Управителния съвет е вземане на решение, както за отпускане на субсидията, така и за нейното възстановяване, каквото в случая не е налице. Претендира деловодни разноски за двете съдебни инстанции и за заповедното производство. Ответникът, Държавен фонд „Земеделие”, счита, че жалбата е неоснователна по съображения, подробно изложени в депозирания отговор. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: Апелативният съд не е възприел наведените във въззивната жалба доводи на ответницата по иска за недопустимост на първоинстанционното решение. Прието е за неоснователно твърдението за нередовност на исковата молба, подадена по реда на чл.422 ГПК. Изложени са съображения, че обстоятелствата, на които се основават исковете, и исканията, съответстват на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК с оглед позоваване на заявителя – ищец на процесния договор, в частност на т.8.1 от него и на неизпълнение на задълженията по сделката на ответницата по иска. Срещу издаването на заповедта за изпълнение, е постъпило възражение от длъжника, като ищецът е предявил исковете в срока по чл.415, ал.1 ГПК. Не са възприети и доводите на настоящата касаторка, че указанията на заповедния съд за предявяване на иска до заявителя – ищец не са връчени на 04.02.2013г. на надлежен представител на фонда. Споделен е изводът на първоинстанционния съд, че се касае до официален документ, поради което доказателствената тежест за оспорване на датата на връчване, съобразно чл.193, ал.3 ГПК, е на оспорващата страна – ответницата по иска. След откриване на производството по оспорване на истинността на датата и дадените изрични указания на съда за тежестта за доказване, в съдебното заседание на 06.10.2015г. представителят на ответницата по иска е направил изрично изявление, че не прави искания по доказателствата. С оглед на него, е прието за ирелевантно искането по доказателствата, направено от пълномощника на ответницата с депозирана преди това в съдебно заседание писмена молба. Допълнително е аргументирано, че във въззивната инстанция ответницата по иска не прави искане за ангажиране на доказателства във връзка с оспорването на документа. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че ответницата - настоящ касатор, не е изпълнила задължението си по т. 4.17 от процесния договор за използване на придобитите въз основа на одобрената инвестиция активи по начина, описан в бизнес плана. Изложено е, че страните са били обвързани от договор № 1551 от 10.08.2004г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма С. за осъществяване на дейностите, посочени в бизнес плана към проекта, а именно – изграждане на дъждовална система на 527,8 дка картофи и закупуване на специализирана земеделска техника за производство на картофи, които ще бъдат експлоатирани за срок от пет години при засаждане и добив на картофи в посочените местности „Ковчи дан” и „Гьолджока”, област П. от ответницата като земеделски производител с визирани в плана доходи от това производство. След упражнен контрол от фонда за целевото използване на инвестицията е установено, че техниката е налична, но е разпръсната по места, различни от визираните в плана местонахождения, като не се използва за засаждане и производство на картофи от страна на ответницата във визираните при сключване на договора земеделски земи, арендувани от ползвателката на помощта. Констатирано е, че последната няма регистрация за земеделски производител за 2009г. и съобразно удостовереното в декларациите й пред данъчните органи не е реализирала продукция от картофи за 2008г. и 2009г. Същата е удостоверила с подписа си извършването на проверката на място на 25.08.2009г. и съгласието си с констатациите за липса на използване на активите за предвиденото производство. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба, апелативният съд е приел, че не може да се направи извод за редовно приключило първо съдебно заседание в първоинстанционното производство, в което ищецът да осъществи процесуални действия, съответно направи доказателствени искания във връзка с доклада по делото, тъй като поради извод за отсъствие на процесуална предпоставка за правото на иск, съдът е прекратил производството в заседанието на 24.06.2014г., в което е изготвен докладът по чл.146 ГПК. С оглед на това е изведено, че след отмяна на десезиращото определение на съда в заседанието на 17.03.2015г. ищецът своевременно е ангажирал приетите от съда писмени доказателства в подкрепа на твърдението му за неизпълнение на задълженията по договора на ответницата по иска, като същите не са преклудирани по чл.146, ал.3 ГПК. Решаващият състав е изложил и допълнителен аргумент, че тежестта на доказване на изпълнението на договора се носи от ответницата по иска, поради което дори да не бъдат съобразени ангажираните от ищеца доказателства за неизпълнението на договора от страна на ответницата - настояща касаторка, това не би се отразило на изхода на спора, тъй като ползвателката на помощта не е представила доказателства за целевото използване на придобитата въз основа на одобрената инвестиция активи по начина, описан в бизнес план, съобразно поетото в т. 4.17 от договора задължение. Във връзка с възраженията на ответницата по иска относно съдържанието на контролния лист, в който е посочено, че придобитите активи с инвестицията не се ползват съобразно проекта, апелативният съд е посочил, че служителката на фонда Х. е подписала листа като лице, попълнило административните данни по проекта, съответно подписът на същата и датата на попълване на тези данни – 24.08.2009г. няма отношение към установените факти при проверката. Като извършил проверката се е подписал Д. Д., определен за извършването й, а с положения от касаторката подпис, същата е изразила съгласие с удостоверения резултат от проверката на място, поради което е изключен извод за неосъществяване на такава на място и за използване на закупените активи при осъществяване на отглеждане на картофи, съобразно проекта. Аргументирано е, че спорното право на ищеца за връщане на предоставената безвъзмездна помощ по т. 8.1 от договора е предпоставено от сключването на договора, заплащането на помощта и неизпълнение на задължението за ползване на придобитите въз основа на инвестицията активи по начина, описан в бизнес – плана, каквото е предвидено и в чл.31 вр. чл. 27 от Наредба №14 / 18.05.2001г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства по специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Република България. С оглед на това, са счетени за неоснователни възраженията на ответницата по иска във въззивната жалба, че пораждането на спорното право е в зависимост от упражняване от правото на ищеца да развали договора по съдебен ред, предвид изричното предвиденото договорно задължение в т. 8.1 от договора за връщане на получената помощ при неизпълнение на договора. Посочено е, че евентуалното упражняване на това потестативно право не се извършва, съгласно чл.87, ал.3 ЗЗД, по исков ред. С оглед установеното договорно съдържание и предвиденото в приложимата наредба, не е възприето и възражението на касаторката, че спорното право е в зависимост от решение на Управителния съвет на фонда - ищец за възстановяване на получената от ответницата финансова помощ. Въз основа на горното, въззивният съд е приел, че искът за установяване на главното задължение на ответницата по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за връщане на ищеца на получената безвъзмездна финансова помощ в размер на 213 785,08лв., заедно със законната лихва за забава, е основателен. Касационното обжалване е допуснато за извършване на преценка за допустимост на решението, с оглед подсъдността на исковете, обусловена от характера на правоотношението по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ДФ „Земеделие” по Наредба № 14 / 18.05.2001г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства по специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Република (С.). По допустимостта на въззивното решение: Налице е формирана по реда на чл.290 от ГПК безпротиворечива практика на ВКС, инкорпорирана в решение № 112 от 10.09.2012 г. по т. д. №359/2011г. на ВКС, ТК II ТО, решение №199 от 05.12.2014г. по т.д. №4500/2013г. на ВКС, ТК, І ТО и решение №17 от 23.03.2017г. по гр.д. №50176/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, относно приложението на съществуващата правна рамка за финансовото подпомагане със средства от европейските структурни и инвестиционни фондове при действието на Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България (С.) преди приемането на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Според цитираната практика, която изцяло се споделя от настоящия състав, когато предоставянето на безвъзмездна финансова помощ се осъществява чрез сключване на договор за безвъзмездна финансова помощ след провеждането на административна процедура, е налице сложен фактически състав, включващ административноправни и гражданскоправни елементи. Сключването на договор за безвъзмездна финансова помощ, независимо посочения административен елемент, обуславя подсъдност на споровете относно правата на двете страни по договора на общите граждански съдилища по реда на ГПК. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.12 ал.7 от ЗПЗП, според която отношенията по предоставяне на финансова помощ могат да бъдат уреждани или чрез договор, или въз основа на административен акт, по повод заявление за подпомагане. Изрично в чл.27 ал.5 от ЗПЗП е предвидено, че когато вземанията на Разплащателната агенция (в случая - ДФ „Земеделие”) възникват въз основа на договор, те са частни държавни вземания и се събират от НАП, а когато вземанията на Разплащателната агенция възникват въз основа на административен акт, те са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК - чрез съставянето на акт за установяване на публични държавни вземания, защитата срещу който, преди и след влизане в сила на ЗУСЕСИФ, е по административноправен ред. С влезлия в сила на 25.12.2015г. ЗУСЕСИФ (обн. ДВ бр.101/2015г.) се дава различна регламентация на правоотношенията между управляващите органи и получателите на безвъзмездна финансова помощ от европейски структурни и инвестиционни фондове. Тези правоотношения се определят като административни; въвежда се института на „административния договор“, приравнен на административен акт.; въведена е и възможност административният орган да изменя / прекратява договора с оглед определен държавен, общински или друг интерес. Тази промяната в същностната характеристика на договора за предоставяне на финансова помощ, го изключва от категорията на гражданскоправните сделки, и обуславя промяна в реда за съдебна защита на страните – на административните съдилища се възлага разглеждането на: производствата по оспорване на административен договор, на осн. чл.27 ал.1 от ЗУСЕСИФ, включващо съгласно чл.128 ал.1 т.1 от АПК (редакция ДВ бр.74/2016г.) искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административен договор; на искания за изпълнение на административен договор - чл.128 ал.1 т.3 от АПК (редакция ДВ бр.74/2016г.). Съществуващият до влизане на закона в сила гражданскопроцесуален ред за защита на получателите на безвъзмездна помощ при наложена от органа финансова корекция се заменя със съдебна защита по реда на АПК, като в закона изрично е предвидено, че актът на органа за налагане финансова корекция е индивидуален административен акт - чл.73 ал.1 във вр. с ал.4 от ЗУСЕСИФ. Със ЗУСЕСИФ не се променя вида на сключените до влизането му в сила договори за безвъзмездна финансова помощ, нито характера на направените преди датата на влизане на закона в сила изявления за налагане на финансови корекции от ръководителя на управляващия орган (разплащателна агенция), нито създава за получателите на помощта, адресати на такива изявления, правна възможност да ги обжалват по реда на чл.27 ЗУСЕСИФ след влизане на закона в сила. С оглед на това е приета и разпоредбата на § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, която отчита, че до влизане в сила на закона са възниквали права и задължения между бенефициенти и органи по предоставянето на финансова помощ по отделни програми, подчинени на различна нормативна уредба, определяща различно правно естество на правата и задълженията, съответно различен ред за защита. Ето защо, правилото на §10, ал.1 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, според което всички започнали и недовършени до влизането му в сила производства се довършват по досегашния ред, се отнася до заварените съдебни дела за изявления за финансови корекции по договори за предоставяне на безвъзмездна помощ, независимо от качеството на ищеца. Съгласно §10, ал.2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, по реда на чл.27 ал.1 и ал. 5 – 7 се довършват само заварените висящи съдебни производства по жалби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган, когато вземанията на Разплащателната агенция възникват въз основа на административен акт по чл.27 ал.5 от ЗПЗП без да е налице сключване на договор. Противното тълкуване би означавало да се поставят в различно положение адресатите на изявления за финансови корекции, като се даде възможност на тези от тях, които до влизане в сила на ЗУСЕСИФ са инициирали съдебно производство с искане за изплащане на финансова помощ или са предявили отрицателен установителен иск срещу изявления за финансови корекции, да получат защита по гражданскоправен ред. Съответно, получателите на помощи, които поради предявяване на иска за връщане на тези помощи от страна на ДФ "Земеделие", като разплащателна агенция, са били поставени в положение на ответници, ще бъдат лишени от възможност за защита по общия исков ред. Същевременно те ще бъдат лишени и от възможност за защита по реда на АПК, доколкото по отношение на тях ще са изтекли сроковете, течащи от момента на връчване на изявленията за финансови корекции (ако се възприеме, че актовете, с които ДФ "Земеделие" одобрява / иска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях, са съставлявали индивидуални административни актове и преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ). Действащата нормативна уредба не съдържа преходни разпоредби, с които да се даде нов срок за оспорване на всички изявления за налагане на финансови корекции, направени до влизане на ЗУСЕСИФ в сила. В този случай, защитата, която получателите на безвъзмездна финансова помощ, ако разплащателната агенция пристъпи към събиране на вземанията си по ДОПК, могат да получат ще бъде твърде ограничена. Поради изтичането на срока за обжалване тя не би била допустима за спора по законосъобразността на наложената финансова корекция, а би се свела единствено до валидността на изявлението. Това разрешение не осигурава правото на съдебна защита, гарантирано на получателите на безвъзмездна помощ от чл.47 от Х. на основните права на Европейския съюз. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС приема, че приложимият ред за защита на правата и на двете страни по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ДФ „Земеделие” по Наредба № 14/ 18.05.2001г. сключени преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ на 25.12.2015г., е по реда на ГПК, предвид гражданскоправния характер на договора и споровете във връзка с неговото изпълнение / неизпълнение. Неоснователно е твърдението на касаторката, че исковата молба е нередовна. Фактът, че в петитума на исковата молба е посочено, че вземанията са „обективирани в изпълнителен лист”, издаден в рамките на заповедното производство, неоснователно се приравнява от жалбоподателката на основание, от което се извежда възникването на вземанията. Посочването на изпълнителния лист е във връзка с издадената заповед за незабавно изпълнение, срещу която ответничката по исковете е възразила, поради което са предявени по реда на чл.422 ГПК положителните установителни искове за вземанията, предмет на заповедното производство. В обстоятелствената част на исковата молба подробно са изложени фактите, от които се извежда възникването на спорните вземания - неизпълнение на задължението по процесния договор за целево използване на придобитите с посредством помощта активи, съобразно бизнес плана, които именно факти определят основанието на предявените искове. Ето защо, липсва неяснота на обстоятелствената част или петитума на исковата молба и не е налице противоречие между тях. С молба от 06.10.2015г. ответничката по исковете е направила оспорване на съобщението, приложено в заповедно производство, с което фондът е уведомен 04.02.2014г., чрез юр. З. З., за постъпилото възражение срещу заповедта за изпълнение. Поддържа се, че са налице съмнения, дали на тази дата юрисконсулт З. е била на работа. С оглед изясняване на действителната дата на връчване на съобщението се иска издаване на съдебно удостоверение, по силата на което ищцата да се снабди с друго такова от фонда, от което да е видно, дали на посочената дата юрисконсултът е бил в отпуск или в служебна командировка извън мястото на управление на фонда, както и да се уточни каква длъжност е изпълнявала З.. Въз връзка с така направеното оспорване с протоколно определение от 06.10.2015г. на СГС е: 1/ посочил, че ответничката по исковете няма интерес от оспорването, че съобщението не е получено, поради това, че юрисконсултът е бил в командировка / отпуск, поради което оспорването не е допуснато; 2/ открил е производство по чл.193 ГПК за оспорване на истиността на датата на връчване в разписката; 3/ указал е, че тежестта за доказване на неистиността на документа се носи от ответничката. След постановяване на определението, представителите и на двете страни са заявили, че нямат доказателствени искания. При така установените факти, настоящият състав на ВКС намира за неоснователно наведеното в касационната жалба оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, поради непроизнасяне от съда по искането за издаване на съдебното удостоверение. На първо място, липсва твърдение за физическа поправка на датата в съобщението, като се поддържа единствено, че лицето, посочено в призовката, не е могло да получи на обозначената дата съобщението. Правилно е прието от първата инстанция, че ответничката по исковете няма правен интерес от това оспорване, тъй като дори да бъде доказано, че на посочената дата юрисконсултът на фонда не е могъл да получи съобщението, това само по себе си не може да докаже по-ранна дата на получаването му, а от там и предявяване на иска извън законоустановения едномесечен преклузивен срок. Ето защо, доколкото направеното искане за издаване на удостоверение е за установяване на служебната ангажираност на юрисконсулта (командировка, отпуск) , същото се явява неотносимо за спора, поради което неразглеждането му не може да обоснове наличие на процесуално нарушение от страна на съда, което е от значение за изхода на спора. Същевременно, настоящата инстанция намира, че оспорването на официалния документ - съобщение за връчване на указанията на заповедния съд до заявителя-ищец за предявяването на иск по реда на чл.422 ГПК, е направено извън преклузивния срок по чл.193, ал.1, изр.2-ро ГПК. Частното дело по заповедното производство е приложено с протоколно определение на съда от 24.06.2014г., с което е и прекратено производството по делото. Оспорването на документа не е направено в първото заседание след отмяна на определението за прекратяване, проведено на 17.03.2015г., а на заседанието на 06.10.15г., поради което на основание чл.193, ал.1, изр.1-во ГПК, е преклудирано. Когато оспорването на срока за предявяване на установителните искове се основава на оспорване на истинността на официален документ, то е допустимо, само ако оспорването на документа е направено в законоустановените за това преклузивни срокове, какъвто не е настоящият случай. Предвид горното, оплакването за недопустимост на решението, е неоснователно. По основателността на жалбата: Не може да бъде споделено оплакването за приемане от първоинстанционния съд на доказателства по делото в нарушение на чл.146, ал.3, изр. 2-ро на ГПК. То почива на невярното твърдение, че определението за прекратяването на производството е постановено в първото по делото заседания от СГС след даване ход на устните състезания. Първата инстанция е направило доклад по делото, приела е писмените доказателства на страните и заключението на вещото лице, оставила е без уважение искането на ответничката за спиране на производство и е прекратила производството, поради отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на издадения изпълнителен лист в заповедното производство. Липсва определение на съда за даване ход на устните състезания. В очертаната хипотеза правилно въззивната инстанция е приела, че не е налице редовно приключване на проведено първо заседание по делото, тъй като на него е постановено преграждащо процесуалните действия на страните определение за прекратяване на делото, с оглед на което неизвършените от тях на това заседание действия не могат да се считат за преклудирани. Ищецът е представил доказателствата в съдебното заседание след отмяна на определението за прекратяване на делото, поради което същите не са преклудирани. Установяването на неизпълнение на задължението на ответничката по иска за използване на активите, придобити със субсидията, за предвиденото производство на картофи, е прието за доказано въз основа на контролен лист за извършената проверка на място след плащане. Същият е подписал лично от касаторката без възражения, поради което е налице извънсъдебно признание на съдържащите се в него неизгодни за същата факти, включително на датата на проверката и нейното реално извършване. Следва да се има предвид, че по делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават направените констатации в контролния лист. Ето защо, правилно въззивната инстанция е приела за ирелевантно за изхода на делото оспорването на ответничката по иска на представителната власт на един от двамата служителите на фонда, подписал контролния лист, както и дата, на която този служител е подписал документа. Не е от значение за спора и дали докладът за неизпълнение на договора, носещ подписите отново на двама служители на ищеца, е подписан от единия от тях при липса на възлагане / съответно представителна власт, след като такова оспорване не е налице по отношение на другия служител, автор на документа. Докладът се базира на извършената проверка на място, на изисканите с писмо на фонда от касаторката документи, като установените в него факти се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, които са ценени от съда в тяхната съвкупност, поради което правилно апелативният съд е приел, че липсата на дата на доклада не се отразява на доказателствената му стойност. Съгласно т. 8.1 от договора, при неизпълнение на задълженията по договора от страна на ползвателя, същият връща на фонда предоставената му финансова помощ, ведно със законната лихва от момента на извършване на нарушението, респективно от момента на неговото установяване. Следователно, въз основа на свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД, страните са постигнали съгласие, че с факта на неизпълнението на задължение по договора, съответно с неговото установяване, възниква и правото на връщане на предоставената финансова помощ. Доколкото противно на твърдението на касаторката, страните по договорен път в т. 8.1 са уредили последиците от неизпълнението, не е налице основание за приложение на чл.87, ал.1 ЗЗД, съобразно предвиденото в т. 9.2 от договора, че за неуредените в него въпроси се прилагат разпоредбите на действащото българско законодателство. Разпоредбата на т. 8.1 от договора не влиза в колизия с т. 7.1 , б. г” от същия, в която е предвидено, че договорът се прекратява при едностранно писмено предизвестие от страна на фонда при неизпълнение на задължение по договора от страна на ползвателя, като срокът за предизвестие е 7 дни. Клаузата на т. 7, б.”г” съдържа изискване за даване на срок за изпълнение, поради което е неприложима при неизпълнение на задължение за продължително действие – в случая да се ползва по предназначение на добития посредством инвестицията актив за конкретен срок от 5 години, съобразно плана, тъй като обективно длъжникът не може да предостави това изпълнение в дадения с предизвестието срок. Съгласно т.8.1 от договора, волята на страните е вземането за връщане на субсидията да възниква от момента на установяване на нарушението, като включително е налице съгласие от този момент да настъпва и забавата относно плащането на вземането без отправяне на покана за изпълнение, поради което възражението на касаторката, че за съществуването на претендираното вземане е необходимо отправяне на волеизявление за разваляне по т.7.1, б.”г” от договора, е неоснователно. Не може да бъде споделен и доводът, че правото на възстановяване на помощта е обвързано от решение на Управителния съвет на фонда, каквото изискване не е налице, нито в ЗПЗП, нито в относимия за случая У. правилник на ДФ „Земеделие”. Касаторката не сочи на кои конкретни разпоредби от ЗПЗП, съответно от правилника, се позовава. Предвид изложеното, решението на апелативния съд е допустимо и правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касацията се дължи присъждане на разноски за настоящото производство в размер на 150 лева - юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1444 от 07.07.2016г. по т.д. № 1836/2016г. на Апелативен съд - С.. ОСЪЖДА Ю. Г. С., ЕГН [ЕГН], да заплати на ДФ „Земеделие”, [населено място], [улица], БУЛСТАТ[ЕИК], разноски за настоящото производство в размер на 150 лева- юристконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.