Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                  № 363                                                     Гр.София, 24 юни  2010 г.                                                                                       В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на  двадесет и трети юни,  две хиляди и десета година, в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:           ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                                      ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА   При участието на секретаря ПАВЛОВА  В присъствието  на прокурора МАРИНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 302/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   С решение № 69/15.04.10 г.,постановено по В. Н. Д. В 72/10 г., АС-Пловдив /ПАС/,НО, 3 състав е потвърдил присъда № 13/21.01.10 г., постановена от ОС-Хасково /ХОС/ по Н. О. Х. Д.482/09 г. С последната подсъдимият Е. Д. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.242, ал.2,пр.1 НК и връзка чл.55,ал.1,т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца, търпимо при общ режим в затворническо общежитие от открит тип, както и глоба в размер на 50 000 лв. Д. е признат за невиновен по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.242, ал.4,пр.1 вр.ал.2,пр.1 НК. Срещу решението на ПАС са постъпили лична жалба от подсъдимия, както и такава от защитника му, с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Моли се да бъде намалено определеното наказание лишаване от свобода в едни разумни граници от 3-4 години и да се отмени приложението на наказанието глоба, поради невъзможност за касатора да я изплати. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата с отразените в нея съображения. Представителят на ВКП изразява становище, че решението на ПАС следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и отразените в нея доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира следното:   Единственото касационно основание, което се претендира по жалбата на подсъдимия, е такова по чл.348,ал.1,т.3 НПК- явна несправедливост на наложеното наказание. Проверката на настоящата инстанция навежда на извод, че атакуваният съдебен акт е законосъобразен в третираната насока. Видно от мотивите към решението, при обмисляне на възраженията по жалбата на Д. , отправени до апелативния съд, последният е взел отношение по всички релевирани фактори и пред ВКС. ПАС е дал пространни отговори на аргументите на защитата, които не търпят ревизия. Осмислени са както тежкото материално състояние на подсъдимия и обстоятелството, че има две деца /за които впрочем ежедневната грижа не е негова/, така и количеството и стойността на наркотичното вещество, във връзка с което той е осъден. Финансовата безизходица и статутът на Д. в България не са несъставомерни субективни елементи, които могат да бъдат отчитани като допълнителни смекчаващи отговорността такива, в контекста на престъплението, в извършването на което касаторът е признат за виновен. Приемане на обратната теза означава да се стигне до необосновано толериране на конкретното престъпно поведение и самоцелна снизходителност. В този смисъл ВКС не намира наличие на предпоставката по чл.348,ал.5,т.1 вр.ал.1, т.3 НПК, що се касае до наложеното наказаине лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца. Материалноправната норма, по която е ангажирана наказателната отговорност на касатора, предвижда в своята санкционна част глоба като кумулативно дадено за налагане наказание. Определяйки в принципен план /поради разглеждане на производството по реда на глава 27 НПК/ наказанието при условията на чл.55 НК, първоинстанционният съд е минал и под минимума от 100 000 лв., визиран в чл.242,ал.2,пр.1 НК и е отмерил дължимата глоба в размер на 50 000 лв. И първият съдебен състав, и въззивният такъв са изложили аргументи за това. ВКС се солидаризира с тях. Твърдяната липса на материален ресурс от страна на Д. и в тази връзка невнасяне на глобата, не могат да мотивират върховната съдебна инстанция по наказателни дела да премине към директна отмяна на обсъжданото допълнително наказание. При възприемане на доводи като изложените от защитата, никога не би се стигало до определяне на глоба, защото подсъдимият няма имущество, с което да я удовлетвори. Не се наблюдават някакви ярки фактори, извън изложените от долустепенните съдилища, които да доведат до формулиране на друго убеждение, в светлината на реализиране на прогласените в чл.36 НК цели. На последно място, изтърпяването на наложеното наказание и последиците във връзка с него, посочени в жалбата- затрудняване полагането на труд в затвора, възможността за условно предсрочно освобождаване и тежкия административен ред за обявяване на глобата за несъбираема, предвид неплащане на последната- не са от характер да бъдат обмисляни при оценъчната дейност на съда по определяне на наказанието-чл.54 и сл. НК. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 69/15.04.10 г., постановено от АС-Пловдив, НО, 3 състав по В. Н. Д. В 72/10 г.по описа на същия съд и състав.   РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1/       2/