Р Е Ш Е Н И Е № 222 гр.София, 10 юни 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 586/2013 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането на всеки един от осъдените С. М. П., Т. Х. Й. и М. Я. П. за възобновяване на нохд № 1730/2012 год. на Сливенския районен съд и отмяна или изменение на присъда № 1046/11.12.2012 год. на наказателно отделение, І-ви наказателен състав на основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.3 НПК. Поддържа се от тримата, че наложените им наказания по размер са завишени и явно несправедливи, защото не са отчетени всички установени по делото обстоятелства за личността им и извършеното деяние. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура излага съображения за неоснователност на доводите в подкрепа на становището, че искането следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира: Сливенският районен съд, наказателно отделение, І-ви наказателен състав признал подсъдимите А. А., Т. Й., С. П. и М. П. за виновни в това, че на 12.06.2012 год. в гр.Сл. - А. и С.П. при условията на опасен рецидив, а Т.Й. и М.П. при условията на повторност в немаловажен случай, след предварителен сговор с участието на малолетния В.В., чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и използване на техническо средство, извършили кражба на имущество, собственост на Л.И. на обща стойност 1 030 лева. На основание чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.3, т.4, пр.2 и т.5 НК за подсъдимите Ас.А. и С.П. и чл.195, ал.1, т.3, т.4, пр.2, т.5 и т.7 НК за подсъдимите Т.Й. и М.П. при условията на чл.54 вр.чл.58А, ал.1 НК ги осъдил: Ас.А. и С.П. – на по 5 години лишаване от свобода, които наказания да изтърпят при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, Т.Й. и М.П. на по 4 години лишаване от свобода, за изтърпяването на които наказания определил първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила. Всеки един от осъдените е подал искане в срока по чл.421, ал.3 от НПК. Осъденият С. П. - лично и чрез защитника си, поддържа, че наложеното наказание лишаване от свобода в определения му размер е завишено, поради което е явно несправедливо. Основанието си за това твърдение намира в липсата на оценка на обстоятелството, че живее във фактическо съжителство с жена, от която има дете, за което се грижи. От съдържанието на мотивите следва, че първоинстанционният съд подробно е обсъдил установените по делото индивидуализиращи обстоятелства. Обосновал е извода, че многобройните осъждания с влезли в сила присъди за извършени престъпления в периода от м. януари 2005 год. до м.септември 2009 год., идентичността на престъпленията, насочени срещу собствеността и липсата на положителен ефект от наказанията, някои от които са изтърпени в местата за лишаване от свобода, определят както личността така и деянието с висока степен на обществена опасност. Определил е наказанието при превес на смекчаващите обстоятелства при предпоставките по чл.54 НК в размер на 7 години и 6 месеца лишаване от свобода, намалено с една трета на основанието по чл.373, ал.2 НПК вр.чл.58, ал.1 НК. Вярно е, че съдът не е отчел наличието и на друго смекчаващо обстоятелство, за каквото следва да бъде определено семейното положение на осъдения, но то не може да се отрази в по-благоприятен за осъдения смисъл като поощрение за начина на придобиване на средства. Престъпната си дейност осъденият е започнал като непълнолетен и има над 20 присъди за кражби, извършени с други лица и по аналогичен начин с използването на каруца. Демонстрирал е категоричното си нежелание да промени поведението си и да живее по различен, а не по утвърдения от него престъпен начин, по който да решава и битовите си проблеми. Признанието, което е направил, очевидно е с единствената цел – да бъде приложена процедурата по глава 27 НПК и да му бъде наложено по-ниско по размер наказание, какъвто е подходът му и в предходните наказателни производства. Очевидно е, че с оглед всички взети предвид индивидуализиращи обстоятелства, включително стойността на откраднатото имущество, последиците за пострадалия от престъплението, отражението върху него и обществото, наказание в по-нисък размер няма да е достатъчно за постигане на целите по чл.36 НК. Наказанието не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 вр.ал.1, т.3 НПК. Неоснователно е искането и на осъдения Т. Х. Й., който поддържа, че не е взето предвид установеното, че произхожда от многодетно ромско семейство, но е оставен без надзор от родителите си. Първоинстанционният съд изрично е посочил, че относими при решаване на въпроса за отговорността на Й. са обстоятелства като тежкото му имотно състояние, семейното положение, разкаянието, ниската правна култура, трайно утвърдените престъпни навици. Обобщил е, че се касае за личност с висока степен на обществена опасност и такава на извършеното от него. Явно несправедливо според критериите по чл.348, ал.5 е наказание, което очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, на целите по чл.36 НК. За конкретния подсъдим определеното наказание при лек превес на отегчаващите обстоятелства, намалено според изискванията по чл.373, ал.2 НПК при условията на чл.58А, ал.1 НК на 4 години, не е завишено. Този извод следва от цялостната обоснована оценка на всички индивидуализиращи обстоятелства. Не може да бъде оставено без внимание установеното, че кражбата е извършена с каруцата на баща му, която Й. е предоставил за целта, че е започнал престъпната си дейност като непълнолетен – от м.март 2007 год. и е осъждан с влезли в сила повече от 15 присъди, извън тези, имащи значение за квалификацията като повторност, че въпреки престоя в поправителен дом не е преустановил престъпната си дейност, а е демонстрирал утвърждаване на навиците да не работи и да решава битовите си проблеми чрез престъпно посегателство върху чуждо имущество и без да се съобразява с правилата на обществото и законите. Снизхождение в искания от осъдения смисъл няма да даде възможност да бъдат постигнати целите по чл.36 НК. Осъденият М. Я. П. и защитникът му мотивират несправедливостта на наказанието с оценка на индивидуализиращите обстоятелства в нарушение на чл.107, ал.3 НПК. От съдържанието на мотивите следва, че съдът е определил наказанието при предпоставките по чл.54 НК като е приел, че разкаянието, тежкото семейно положение и имотно състояние, ниската правна и обща култура, както и утвърдените престъпни навици са обстоятелства, които не могат да бъдат определени като многобройни или някое от тях изключително по смисъла на чл.55 НК. Изпълнил е задължението си да го намали с една трета според изискванията по чл.373, ал.2 НПК. Възражението, че е нарушено изискването всички обстоятелства да бъдат оценени според действителния им смисъл, е неоснователно. Подсъдимият е роден през 1994 год. и е осъждан многократно от м.март 2009 год. Наказанието лишаване от свобода, наложено с последната влязла в сила присъда и определено при условията на чл.58А НК, е изтърпял на 13.12.2011 год. Нито предхождащите го наказания пробация, нито изолирането му от обществото с пребиваването в място за лишаване от свобода са повлияли върху поведението му, не са го мотивирали да вземе различно от взетото решение да участва в групи на лица, които, използвайки каруца, се движат в населени места и извършват кражби на чуждо имущество. Това му поведение може да бъде определено само като съзнателно утвърден начин на живот, противоречащ на правилата на обществото и на законите в страната. Необходимо е да бъде изолиран от обществото и да изтърпи по-продължителен срок на лишаване от свобода в предвидените от закона предели и съобразно с неговата и на деянието обществена опасност. Предвид изложеното доводите на осъдените за явна несправедливост на наказанията са неоснователни и подадените от тях искания следва да бъдат оставени без уважение. Затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. М. П., искането на осъдения Т. Х. Й. и искането на осъдения М. Я. П. за възобновяване на нохд № 1730/2012 год. на Сливенския районен съд и отмяна или изменение на присъда № 1046/11.12.2012 год. на наказателно отделение, І-ви наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/