Р Е Ш Е Н И Е № 180 гр.София, 22 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 417/2012 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на частния тъжител В. М. Р. против решение № 94/17.01.2011 год. по въззивно нчхд № 264/2011 год. на Силистренския окръжен съд, въззивен наказателен състав, в която се поддържат доводи за нарушение на закона, довело и до неправилно приложение на чл.24, ал.1, т.6 НПК. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за осъждане на подсъдимия. Подсъдимият П. Н. Г. в писменото си становище поддържа, че касационната жалба е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че жалбата е основателна, защото по отношение на подсъдимия е ангажирана административна, но не и наказателна отговорност. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по повод доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Тутраканският районен съд с присъда № 221/09.08.2011 год. по нчхд № 118/2011 год. признал подсъдимия Г. за виновен в това, че на 28.02.2011 год. в гр.Т. обидил публично В.Р. в негово присъствие като обидата е нанесена при и по повод изпълнението на служебните му задължения и в качеството му на длъжностно лице „горска стража” към РДГ гр. Т. На основание чл.148, ал.1, т.1 и т.3 вр.чл.146, ал.1 вр.чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 НК го осъдил на глоба в размер на 1 500 лева и обществено порицание, което да се изпълни чрез поставяне препис от присъдата на таблото за обяви в общината за срок от една седмица. Предявеният граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 500 лева, които подсъдимият Г. следва да заплати със законните последици и отхвърлил за разликата до пълния предявен размер. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски и държавната такса. Силистренският окръжен съд, въззивен наказателен състав с решение № 94/17.01.2011 год. по нчхд № 264/2011 год. отменил изцяло присъдата и прекратил наказателното производство от частен характер поради наличието на влязло сила решение № 59/07.03.2011 год. по нахд № 76/2011 год. на Тутраканския районен съд по отношение на подсъдимия Г. като за същото деяние на основание чл.6, ал.1, б.А вр. чл.1, ал.2 УБДХ му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. Осъдил частния тъжител да заплати направените от подсъдимия Г. разноски в размер на 206,50 лева. Въззивният съд приел за правилно установени фактическите обстоятелства като основани на данните, съдържащи се в показанията на свидетелите П., К., Н. и Г., на писмените доказателствени средства, които първоинстанционният съд е приел за достатъчни, както и оценката им като съответстваща на действителния им смисъл. Определил като съответстваща на изискванията по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.3 и чл.305, ал.3 НПК процесуална дейност, в резултат на което направил извод, че частният тъжител като длъжностно лице „горска стража” е извършил в изпълнение на служебните си задължения на посочената дата проверка на подсъдимия Г. по повод сигнал за извършено нарушение. Получил отказ да му бъдат представени необходимите документи и на улицата-на публично място и в присъствие на свидетели, подсъдимият замахнал на два пъти с брадва, казал му „махай се от тука” и се е насочил към него със заканителната реплика „Ще ти еба майката”! Това поведение, отношение и изрази възприел като накърняващи честта и достойнството му като гражданин и като длъжностно лице, изпълняващо служебните си задължения, поради което потърсил съдействието на полицията. Въззивният съд е взел предвид съдържанието на съставения акт за дребно хулиганство и това на постановеното по нахд № 76/2011 год. на Тутраканския районен съд осъдително решение по чл.6, ал.1, б.А УБДХ, влязло в сила на 07.03.2011 год., с което е наложено наказание глоба на нарушителя Г.. Съпоставил ги е със съдържанието на тъжбата и с това на осъдителната присъда по нчхд № 118/2011 год. и е констатирал пълно тъждество на фактите, предмет на разглеждане по двете образувани по отношение на Г. дела – по УБДХ и по чл.148 НК-обвинението обхваща изцяло фактите от административното нарушение, а то не съдържа елементи, които да не са включени в престъплението, за което жалбоподателят е обвинен. Това е основанието да приеме, че е допуснато нарушение, което попада в обхвата на чл.4 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС, поради което производството, образувано по реда на частното обвинение след влизане в сила на решението, с което подсъдимият е бил осъден по УБДХ, следва да бъде прекратено. Основание за този извод е намерил в съдържанието на чл.6 от КЗПЧОС, според който понятието „престъпление” е идентично с понятието „наказателно обвинение” съобразно приетите критерии за неговото дефиниране; Протокол № 7 към Конвенцията, обнародван и влязъл в сила за Република България на 30.10.2011 год. и съдържанието на чл.4, т.1 от същия, според което никой „не може да бъде съден или наказван от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази държава”. Подкрепил е съображенията си, които настоящият състав изцяло възприема, с мотивите към постановените от ЕСПЧ решения „Егел и други срещу Холандия”, „Й. срещу Германия”, „К. срещу България”, „С. срещу България”. Мотивирал е отказа си да се съобрази с мотивите в ТР № 85/1966 год. на ОСНК на ВС и ТР № 51/1978 год. на ОСНК на ВС като несъответстващи на условията, в които се намира Република България като член на Европейския съюз и страна по КЗПЧОС. Законосъобразно предвид и решението по аналогичен казус на Европейския съд по правата на човека от 14.01.2010 год. по делото „Ц. срещу България” е направил извод, че повторно санкциониране, двойно използване на репресия по отношение на едно и също лице за едни и същи факти, независимо че са засегнати различни обществени отношения, е недопустим. Затова на основание чл.24, ал.1, т.6 НПК е прекратил наказателното производство по отношение на подсъдимия П. Н. Г., с което не е допуснал нарушение. Правилно по повод обжалването на постановената от първоинстанционния съд присъда и решението да се прекрати наказателното производство въззивният съд е приел, че въпросът за гражданската отговорност не следва да се разглежда, но гражданският иск може да бъде предявен пред гражданския съд, ако са налице основания за това. Предвид изложеното за липса на нарушения от поддържаните в жалбата решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 94/17.01.2011 год. по въззивно нчхд № 264/2011 год. на Силистренския окръжен съд, въззивен наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/