2 гр. д. № 229/2011 г. на ВКС на РБ, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 43 София, 13.02.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 31 януари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 229/2011 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по подадена от Х. К. и Д. И., чрез процесуалния им представител адв. К. Г. от АК-П. касационна жалба срещу решение от 03.11.2010 г. по гр. д. № 2413/2010 г. на Пловдивски окръжен съд. Ответникът по касация не е взел становище по жалбата. Третото лице помагач П. [населено място] намират същата за неоснователна. С определение № 896 от 05.10.2011 г. ВКС, І г. о. е допуснал до касационна проверка въззивното решение от 03.11.2010 г. по гр. д. № 2413/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е обезсилено решението, постановено по гр. д. № 3874/2007 г. на Пловдивски районен съд. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. Касационната проверка на въззивното решение е допусната по разрешения процесуален въпрос дали е налице идентичност на предметите на ревандикационните искове по гр. д. № 619/1998 г. на Пловдивски окръжен съд и по гр. д. № 3874/07 г. на Пловдивски РС и страните по тях. За да се произнесе по касационната жалба съдът взе предвид следното: Гр. д. № 3874/07 г. на Пловдивски РС, решението по което е обезсилено с обжалваното въззивно решение, е образувано по предявен от касаторите срещу Държавата, представлявана от министъра на министерство на регионалното развитие и благоустройство, ревандикационен иск за дворно място с площ от 1050 кв. м., съставляващо имот пл. № 2137 в кв. 1408 по плана на [населено място] и построените в него фабрична сграда на площ от 240 кв. м. и две едноетажни постройки на площ от 120 кв. м. и 70 кв. м. В хода на производството Професионална гимназия по битова техника [населено място] е конституирана като трето лице помагач на ответника. Служебно с определение от 06.04.2009 г. е конституиран като ответник и физическото лице Н. Б.. За да се легитимират като собственици на имота касаторите са се позовали на реституция настъпила по силата на ЗВСОНИ. Твърдяли са, че имотът е бил национализиран от търговска фирма „Д. И. и сие”, която е била собственик на имота на основание договор за покупко-продажба сключен през 1939 г., за който е съставен н. а. № 126, т. ІV, н. д. № 640/1930 г. Със заповед № ОА-1445 31.08.1992 г. на кмета на [община] е разпоредено отписването му от актовите книги за държавна собственост поради отпадане основание за актуването му като държавен, предвид настъпила по силата на закона реституция на основание чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ. Влязлото в сила решение, на което въззинния съд е основал извода си за недопустимост на иска на основание чл. 299, ал. 1 ГПК, е било постановено по гр. д. № 619/1998 г. от Пловдивски окръжен съд, действащ като въззивна инстанция. С него са били отхвърлени предявения от касаторите срещу Н. Б., П. [населено място] и министерство на образованието, науката и технологиите ревандикационен иск за същия имот като неоснователен. Легитимацията си на собственици ищците са основали на наследствено правоприемство от наследодателят им А. И.. Поддържали са, че той е придобил правото на собственост върху този имот на основание давностно владение осъществявано до 1948 г., когато имотът е бил национализиран. Позовали са се и на настъпила реституция по ЗВСОНИ. Въз основа на тези правопораждащи факти са се снабдили и с нот. акт за собственост на имота № 121, т. ХVІІІ, н. д. № 12235/94 г. С това решение искът е бил отхвърлен, след като е прието, че не е установено наследодателят да е придобил право на собственост на основание давностно владение към момента на национализирането на имота. Необоснован е изводът на съда за идентичност на предмета на спора. Предметът на делото е спорното материално субективно право. Белезите, които го индивидуализират са правопораждащият факт, съдържанието на правото и носителите на правоотношението. Тези белези следва да се посочат от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба. Налице е повече от един предмет на делото, когато са посочени множество основания при един и същ петитум и обратно. В случая посочването на различно придобивно основание е станало с предявяване на нов иск. Това следва от анализа на основанията за придобиване на вещни права от наследодателя на касаторите – ищци, на които са се позовали. В исковата молба, предмет на гр. д. № 619/98 г. на ПРС се твърди, че наследодателят им е придобил право на собственост върху имота в качеството му на физическо лице на оригинерно основание – давностно владение. В предявения иск, предмет на обжалваното въззивно решение, се поддържа, че имотът е бил собствен на търговско дружество, чийто едноличен собственик е бил наследодателят на касаторите и основанието за придобиване е договор за покупко-продажба. Необоснован е и изводът за идентичност на страните, мотивиран с това, че постановеното решение по гр. д. № 619/1998 г. по отношение на П. [населено място] и министерство на образованието, които са били конституирани като ответници по иска, разпростира силата си на пресъдено нещо и по отношение на държавата, конституирана като ответник по гр. д. № 3874/07 г. на Пловдивски РС. Аргумент за този извод е намерен в това, че министерството като орган на изпълнителната власт, е представлявало държавата в предходното производство и поради това тя е обвързана от постановеното решение. Изводът е направен в нарушение на закона. Държавата е самостоятелен правен субект, поради което и носител на субективни права и задължения. По дела, които се отнасят до недвижими имоти – държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройство. Това повелява нормата на чл. 31, ал. 2 ГПК Министерство на образованието не е натоварено с функциите да брани придобитите от държавата вещни права, поради което постановеното по отношение на него решение не обвързва държавата, като самостоятелен правен субект и съответно носител на такива права. При тези данни изводът за идентичност на премета на делата е необоснован. Допуснато е неправилно приложение на процесуалния закон, което е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за касиране на въззивното решение. След отмяната му делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по същество на спора. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 03.11.2010 г. по гр. д. № 2413/2010 г. на Пловдивски окръжен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по съществото на спора. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: