Р Е Ш Е Н И Е № 54 София, 20.05.2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 17 май две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 3440 /2021 година Производството е по чл. 290 ГПК С определение № 51 от 15.02.2022 г. по настоящото дело е допуснато, по касационна жалба, подадена от Л. Р. В. и Д. И. В., касационно обжалване на въззивно решение 42 от 31.03.2021 г. по гр.д.№ 347/2020 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение No 212/ 26.06.2020 г. по гр.. д. No 711/ 2019 г. на Русенски окръжен съд. С последното е отхвърлен предявеният от тях иск по чл. 440 ГПК против Р. Л. В., И. Л. В. и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, да се признае за установено, че първите двама ответници – физически лица не са собственици на допълнителни постройки: на първи етаж – стълбище за другите два етажа, пристроена стая, гараж и разширен напред гараж, с обща площ от 65,86 кв.м.; на втори етаж – стълбище и две стаи с площ от 49 кв.м.; на трети мансарден етаж с площ от 98,75 кв.м. – хол, стая-кухня, стая, коридор, тоалетна до стълбището и баня, изградени към сградата, находяща се в дворно място с площ 936 кв.м., съставляващо УПИ ....., в кв. ....по плана на гл. М.. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 92 ЗС, нарушение на процесуаните правила при анализа на доказателствата и конкретно на СТЕ и за необоснованост на извода, че пристроената и надстроена част не съставлява самостоятелен обект на собственост и се обхваща от ипотеката. Ответникът по касация „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД оспорва касационната жалба, тъй като решението е съобразено със събраните доказателства, а те са достатъчни, за да изяснят, че пристроената част от първия и втория етаж не съставляват самостоятелен обект, а надстроения етаж не отговаря на изискванията за жилище, защото няма самостоятелен достъп - до него се стига през стълба на долния етаж. Останалите ответници не са взели становище по касационната жалба. По същество вземат становище за основателност на предявения иск. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: По основанието за допускане до касация: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по въпроса: може ли въззивната инстанция да допусне СТЕ, ако въззивника се позовава на неизясненост на делото, въззивната инстанция констатира основателност на това оплакване и необходимост от специални знания, но няма доказателствено искане в жалбата за назначаване на експертиза. По този въпрос в разясненията по т.3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието следното: Ако въззивникът се позове на необоснованост на първоинстанционното решение поради неизясненост на относим към спора факт, „не е необходимо въззивникът да е поискал назначаване на експертиза за установяване на съответния факт и да е определил задачата на вещото лице, тъй като единствено съдът може да прецени дали установяването на този факт налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и други, изискващи специални знания, като предпоставка за назначаване на експертиза с определена задача“. Това следва от задължението на съда, произтичащо от чл. 10 ГПК съдът да осигури на страните възможност и да им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото и от изискването съдебните актове да бъдат мотивирани / чл. 235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК/. По касационната жалба: По делото е установено следното: С н.а. № .... г., издаден по реда на ЗСГ /отм/, ищците са купили дворно място от 936 кв.м., съставляващо п. ...., в кв. .... по плана на с. М., ведно с построената в него масивна жилищна сграда с площ 43 кв.м. С конст.н.а.No .... г. те са признати за собственици на новопостроена еднофамилна двуетажна жилищна сграда, състояща се от: приземен етаж – всекидневна, гараж, гараж-навес, котелно и тоалетна; втори етаж – дневна, спалня, кухня и баня, с РЗП общо за първи и втори етаж – 300 кв.м., построена в същото дворно място, което по действащия регулационен план на [населено място] вече е парцел ...., в кв. ..... Те даряват с н.а. No ....... на нотариус К.П. на двамата си сина И. и Р. Л. В. същия имот – дворно място с описаната по същия начин жилищна сграда, като си запазват пожизнено правото на ползване. Преобретателите учредяват втора по ред договорна ипотека с н.а. No ..... г. на нотариус П. в полза на кредитора „АЛФА БАНКА-КЛОН БЪЛГАРИЯ”, чийто правоприемник е „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за обезпечаване на кредит, отпуснат на ответника И. В.. Ипотеката е учредена върху дарения недвижим имот, описан по същия начин, както в констативният нот. акт и в акта за дарение. Поради неизпълнение на задължението по кредита, банката е насочила изпълнение върху ипотекирания имот по изпълнително дело № 0118330400101, по което е била насрочена публична продан върху недвижимият имот, но описан с надстроения етаж при същата разгърната застроена площ – дворно място от 936 кв.м., представляващо УПИ ...., в кв. ....по плана на [населено място], заедно с построената в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда, с РЗП 300 кв.м., състояща се от: приземен етаж – всекидневна, гараж, гараж-навес, котелно и тоалетна; втори етаж – дневна, спалня, кухня и баня, ведно с построения трети мансарден етаж, обособен в подпокривното пространство на сградата, наличието на който е констатирано по време на описа. Поради липса на строителни книжа, свидетели са установили, че около 1995 г., ищците са пристроили и надстроили двуетажната сграда. Назначената СТЕ е установила, че за пристроеното и надстроеното няма строителни книжа, не е издавано удостоверение за търпимост, както и че при тази височина не се спазват изискванията по ЗУТ за отстояние от регулационните граници. Разгърнатата застоена площ на сградата по конст. н.а. е погрешно посочена, като в действителност тя била 251,18 кв.м. Установено е пристрояване, както следва: за първи етаж пристроено стълбище за другите два горни етажа, изградена стая на мястото на навеса-гараж, гараж и разширен напред съществуващ гараж; за втори етаж – пристроено стълбище и две стаи; за трети етаж – надстроен трети етаж над съществуващата сграда и над пристроената част. Според вещото лице, описаното в договора за дарение и договорната ипотека може да бъде обособено в самостоятелен обект, но за целта трябва да се намали съществуващият в тази част гараж до размера по архитектурния чертеж и да се върне първоначалното предназначение на навеса-гараж. Ако се върне първоначалното състояние на частта от навеса-гараж, няма да има достъп до частта от сградата, която не е описана в договора за дарение и ипотеката. Ако гаража-навес остане в сегашния си вид /стълбище, стая и гараж/, достъпът до втория и третия етаж на сградата ще бъде осигурен и частта, за която няма строителни книжа и не е описана в договора за дарение и ипотеката, ще може да се използва самостоятелно. Мансардният етаж е реализиран в резултат на надстрояване след премахване на покрива, надстрояване и поставянето му отново. В с.з. на 27.05.2020 г. в.л. К. отново е заявила, че новоизграденото /третия етаж/ представлява самостоятелен обект, но има проблем с достъпа, защото сега дой се осъществява от другите етажи и трябва да се доизгради стълба, за да има самостоятелен достъп. Въз основа на тези доказателства, РС е приел, че не е установено кога е изградено строителството и дали не е след дарението, в който случай ипотекарните длъжници са придобили пристроеното и надстроеното и са го ипотекирали заедно с останалата част от сградата, т.е. дарителите не са останали собственици на никаква част. Пред въззивната инстанция е представена служебна бележка от кметството, с която е установено, че документи за извършено пристрояване и надстрояване в периода 1994-1999 г. не могат да бъдат представени поради наводнение през 2004 г. Въззивният съд не е уважил искането на ответника по въззивната жалба И. В. за назначаване на нова СТЕ за установяване дали пристроеното съставлява самостоятелен обект поради неяснота по този въпрос от заявеното от вещото лице в открито съдебно заседание и писменото заключение. Въззивният съд се е мотивирал с това, че той не е заявил доказателствени искания в отговора на исковата молба. По същество, въззивната инстанция е приела, че пристроеното и надстроеното не съставлява самостоятелен обект, въпреки, че мансардният етаж е надстроен и има всички необходими помещения за жилище, но няма самостоятелен достъп до него защото не е изградена самостоятелна стълба, а се минава през другите етажи. При така изложеното, оплакването за необоснованост на извода, че новоизградената пристроена и надстроена част не съставляват самостоятелно жилище е основателно. Изготвената експертиза съдържа противоречиви изводи, а липсва и онагледяване на констатациите в схема. Не е изяснено допълнително изграденото стълбище за втория етаж стълбищна клетка ли е и как точно се стига до мансардния етаж. Неизяснени са условните констатации на вещото лице относно това как се влиза сега в първия етаж – има ли самостоятелен вход за него и има ли отделен вход към втория и мансардния етаж. Стълбището за него стълбищна клетка ли е и до къде стига тя. Къде е разположено стълбището на мансардния етаж – продължение на стълбищната клетка или от стая в жилището на долния етаж. В това производство съдът не може да предписва промени в съществуващото положение, а следва да се произнесе съобразно него. В съществуващото сега положение на сградата, пристроената част към първия етаж, към втория етаж и на мансардния етаж по отделно всеки или общо пристроената и надстроена част представляват ли самостоятелни жилища, респективно самостоятелно жилище по смисъла на чл. 40 ЗУТ или друг обект на собственост, съобразно дефиницията за това в пар.1, т.1 ЗКИР. Тъй като за изясняването на тези въпроси се изискват специални знания, съдът е следвало според отговора на поставеният въпрос и сам да назначи СТЕ предвид заявеното оплакване във въззивната жалба за необоснованост на изводите на съда и противоречивите и неизяснени отговори на вещото лице. Изясняването на тези въпроси е важно, тъй като ако са съществували към момента на дарението самостоятелни обекти на собственост, които не са били предмет договора за дарение, те не са могли да бъдат ипотекирани от надарените. Ако пристроеното и надстроеното не съсътавлява самостоятелен обект на собственост, дори да не е описано в нот. акт за дарение и в ипотеката, то е част от обекта, предмет на тези сделки, а ищците не са могли да останал негови собственици. Предвид изложеното, решението се явява неправилно и следва да се отмени. Поради това, че се налага извършване на нови процесуални действия – назначаване и приемане на нова СТЕ, която да изготви заключение по поставените по-горе въпроси и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който съгласно чл. 294, ал.2 ГПК следва да се произнесе и по разноските. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение 42 от 31.03.2021 г. по гр.д.№ 347/2020 г. на Великотърновски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: