3 Р Е Ш Е Н И Е №213 С., 18.06.2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 61 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Н. А., Е. П. А., Д. Б. Р. и Г. Т. Н., чрез пълномощника им адвокат В. К.-Б. против решение № 1336 от 14.07.2009 г., постановено по гр.д. № 999 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 414 от 20.02.2009 г. по гр.д. № 2694/2008 г. на Районен съд-Пловдив за отхвърляне на предявения от Б. Н. А., Е. П. А., Д. Б. Р. и Г. Т. Н. против И. А. Д. отрицателен установителен иск, че ответника не е титуляр на правото на строеж за описания апартамент, поради погасяване на това право с изтичане на петгодишната давност по чл.67, ал.1 ЗС. К. считат, че въззивното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и искат същото да бъде отменено, като се постанови друго за уважаване на предявения иск. Ответникът И. А. Д. е оспорил същата по същество чрез пълномощника си адв.С. Д., като претендира възстановяване на направените разноски. С определение № 468 от 10.05.2010 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради удостоверен противоречиво разрешаван правен въпрос дали правото на строеж се реализира с изграждането в груб строеж на всеки отделен и самостоятелен обект на вещни права или с изграждането в груб строеж на цялата сграда, състояща се от отделни самостоятелни обекти, който правен въпрос е свързан с решаващите изводи на въззивния съд - че ако правото на строеж за отделни обекти от сграда се притежава от различни лица, то от значение при извършване на преценка дали правото на строеж за всеки самостоятелен обект от сградата е реализирано в предвидения в чл.67, ал.1 ЗС срок е не обстоятелството дали и кога е завършено строителството на цялата сграда, а кога е завършено изграждането на всеки един от самостоятелните обекти в същата, като в случая правото на собственост е възникнало за суперфициарния собственик за всеки отделен обект от изграждането на този конкретен обект в груб строеж и съответно от този момент се счита за реализирано. С Тълкувателно решение № 1 от 4.05.2012 г. по т.д. № 1/2011 г., ОСГК на ВКС е дадено тълкуване, че смисълът на понятието „упражняване на правото на строеж“ , употребено в чл. 67 ЗС , когато е учредено с единен договор за част от обектите в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти включително и при последващо прехвърляне на правото на строеж на други лица, е изграждането на грубия строеж на сградата или съответния етап, за който е издадено разрешението за строеж, като давностният срок по чл. 67 ЗС започва да тече от момента, в който договорът за учредяването му породи действие, независимо от всякакви последващи прехвърляния. С оглед даденото по реда на чл.292 ГПК тълкуване на материалния закон следва, че въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за уважаване на предявения иск по следните съображения: Установено по делото е, че ищците са собственици на дворно място, представляващо УПИ *, кв.* по плана на [населено място],[жк]и през 1997 г. са учредили право на строеж на [фирма] за четириетажна сграда с мансарден етаж, в партерния етаж на която са предвидени магазини, който договор е развален с влязло в сила съдебно решение от 26.01.2007 г., като и понастоящем сградата не е завършена, тъй като не е изграден мансардния етаж и покрива. Преди развалянето на договора за суперфиция [фирма] е продало с договор от 26.09.1997 г. правото на строеж за процесния апартамент на първи жилищен етаж на ответника И. А. Д.. При тези данни следва, че за да се приеме, че правото на строеж за процесния обект е упражнено, е необходимо цялата сграда, в която същия се намира да е построена на етап груб строеж. Договорът за учредяване право на строеж е породил действие от датата на сключването му - 11.03.1997 г. - и от този момент е започнал да тече давностният срок по чл.67, ал.1 ЗС /т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 4.05.2012 г. по т.д. № 1/2011 г., ОСГК на ВКС/ и тъй като правото на строеж не е осъществено до 11.03.2002 г., то се е погасило по давност. Ищците са поискали възстановяване на разноските само за първата инстанция и съответно ответникът им дължи сумата 174.26 лв. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1336 от 14.07.2009 г., постановено по гр.д. № 999 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между от една страна: Б. Н. А., ЕГН [ЕГН], Е. П. А., ЕГН [ЕГН], Д. Б. Р., ЕГН [ЕГН] и Г. Т. Н., ЕГН [ЕГН], всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, офис 1, адвокат В. К.-Б. и от друга страна: И. А. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.*, че И. А. Д. не е собственик на правото на строеж за апартамент тип „Б” със застроена площ от * кв.м., находящ се на първи жилищен етаж на четириетажна с партерен и мансарден етажи жилищна сграда, предвидена за изграждане в собствения на Б. Н. А., Е. П. А., Д. Б. Р. и Г. Т. Н. УПИ *, кв.* по плана на [населено място],[жк], на адрес: [улица], както и за прилежащата изба № *, поради погасяване на това право с изтичане на петгодишната давност по чл.67, ал.1 ЗС. ОСЪЖДА И. А. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.* да заплати на Б. Н. А., ЕГН [ЕГН], Е. П. А., ЕГН [ЕГН], Д. Б. Р., ЕГН [ЕГН] и Г. Т. Н., ЕГН [ЕГН], всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.*, офис *, адвокат В. К.-Б. разноски за първоинстанционното производство в размер на 174.26 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: