2 Р Е Ш Е Н И Е № 19 С., 10.02. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: EМИЛИЯ ВАСИЛЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря София Симеонова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева т. дело № 53/ 2011 година Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. А. Т. - от [населено място] срещу Решение от 18.Х.2010 г. по гр.д. № 3716/ 2008 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение от 6.Х.2008 г. по гр.д. № 25386/ 2007 г. на СРС, 40 с., с което К. А. Т. - от [населено място] е осъдена да плати на ЗД [фирма] - [населено място] 5257.50 лв. - застрахователно обезщетение за нанесени при ПТП на 11.VІІІ.2003 г. вреди на “Рено М.” с рег. [рег.номер на МПС] , платено на основание договор за застраховка ”автокаско” по полица № [ЕГН]/ 201035 от 10.VІІ.2003 г., на основание чл. 402 ал.1 (отм.) ТЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, със законната лихва от 9.ХІ.2007 г., с оплакване за незаконосъобразност. Жалбоподателката поддържа, че съгласно чл. 213 ал. 1 изр. 4 КЗ, когато вредата е причинена от водач на МПС, който има застраховка ”гражданска отговорност”, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може срещу причинителя на вредата да предяви претенцията си само за размера на причинените вреди, които надхвърлят застрахователната сума по застраховката ”гражданска отговорност”, както и за вредите, за които застрахователят по застраховка ”гражданска отговорност” е отказал да плати обезщетение на основание чл. 268 КЗ и че съгласно § 143 от ПЗР на ЗИД КЗ (д.в. бр.97/23.ХІ.2007 г.), разпоредбата на чл. 213 ал. 1 изр. 4 КЗ се прилага за всички случаи на встъпване в право, по които не е извършено плащане към деня на обнародване на закона. Като поддържа, че въззивният съд е следвало да отхвърли иска, като приложи посочената разпоредба, тъй като не е извършено плащане от деликвента, той има застраховка ”гражданска отговорност”, размерът на платеното обезщетение не надхвърля размера на минималната застрахователна сума и няма данни застрахователят на ответника да е отказал плащане на някое от основанията на чл. 268 КЗ, жалбоподателката иска решението да се отмени и искът да се отхвърли. Ответниците по касационната жалба: ЗД [фирма] - [населено място] - ответник по делото и ЗК [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] - трето лице - помагач на страната на ответника, не изразяват становища по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателката във връзка с основателността на касационната жалба и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното: С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен искът по чл. 402 ал. 1 (отм.) ТЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, като въззивният съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД и не е уважил възражението на ответницата, че няма вина за ПТП, тъй като не е доказала, че няма виновно поведение, напротив, като е нарушила е чл. 23 ал.1 ЗДвП и не е управлявала автомобила си на необходимата дистанция зад лекия автомобил с чужда регистрация, при рязкото му спиране не е могла да възприеме опасността и чрез своевременно задействане на спирачките да предотврати удара в първия движещ се пред нея автомобил и в процесния в съседното платно за движение. Като е обсъдил заключенията на автотехническите експертизи за механизма на ПТП, съдът е приел, че щетите, съдържащи се в Описа, са получени в резултат на настъпилото ПТП и е неоснователно възражението на ответницата за размера на причинените вреди, като неописани в протокола за ПТП. Не е уважил и възражението на ответницата, че следва да се приложи §143 от ПЗР на ЗИД КЗ, по съображения, че ПТП е настъпило при действието на ТЗ и преди обнародване на ЗИД КЗ (Д.в. бр.97/ 23.ХІ.2007 г.), че ищецът е платил на 9.ХІІ.2003 г. обезщетението по застраховка ”каско” - преди ЗИД КЗ (Д.в. бр.97/23.ХІ.2007 г.), поради което не се прилага разпоредбата на чл. 213 ал. 1 изр. 4 КЗ, установяваща задължителна поредност на пасивно легитимираните субекти по отношение на регресното право и право на застрахователя е да прецени срещу кого да предяви иска си - срещу деликвента или срещу неговия застраховател по риска ”гражданска отговорност”. С Определение № 671/19.Х.2011 г., постановено по делото, ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК касационно обжалване на решението по релевантния материалноправен въпрос: за приложението на § 143 от ПЗР на КЗ към случаите, в които не е извършено към 23.ХІ.2007 г. плащане по регресния иск от увреденото лице, на “каско” застрахователя, и оттам - въпросът за пасивната материалноправна легитимация на ответника по иск по чл. 402 ал. 1 (отм.) ТЗ, по който въпрос е налице задължителна практика на ВКС по чл. 290 ал. 1 т. 1 ГПК - Р.№119 от 7.Х.2009 г. по т.д.№ 40/ 2009 г., Р.№ 133 от 9.ХІ.2009 г. по т.д.№ 44/ 2009 г., Р.№ 99от 2.ХІ.2009 г. по т.д. №70/2009 г., Р.№212/24.ІІІ.2010 г. по т.д.№ 447/2009 г. и Р.№47 от 11.V.2010 г. по т.д.№ 655/2009 г., в противоречие с която е постановено обжалваното решение. Решението е незаконосъобразно. Както е прието с посочените решения на ВКС, които имат задължителен характер за долустоящите на ВКС съдебни инстанции, като постановени на основание чл. 290 ГПК, прилага се §143 от ПЗР на ЗИД КЗ за случаите на встъпване в право, по които не е извършено плащане към деня на обнародването на този закон в Д.в. (23.ХІ.2007 г.). Плащане от деликвента (ответницата) за погасяване на правата на ищеца по регресния иск, не е извършено, и неправилно въззивният съд е приел за плащане платеното от застрахователя обезщетение по риска ”каско” на 9.ХІІ.2003 г. на собственика на увредения автомобил. Това плащане е условие, за да възникне регресното право на ищеца срещу причинителя на вредата, тъй като разпоредбата на чл. 213 ал. 1 изр. 4 КЗ урежда правоотношения между встъпилия в правата на увреденото лице застраховател и причинителя на вредата и не това плащане има предвид §143 от ПЗР на ЗИД КЗ, а плащането по регресния иск от деликвента на платилия обезщетението по риска “каско” застраховател. Тъй като плащане от деликвента (ответницата) за погасяване на правата на ищеца по регресния иск, не е извършено, се прилага чл. 213 ал. 1 изр. 4 КЗ (Д.в. бр.97/23.ХІ.2007 г.), на основание §143 от ПЗР на ЗИД КЗ. В посочената разпоредба е предвидена задължителна поредност за упражняване на регресното право срещу лицата, легитимирани да отговарят по регресния иск и размера на отговорността: когато вредата е причинена от водач на МПС, който има валидна застраховка ”гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя, само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителна застраховка, както и за вредите, за които застрахователят е отказал да плати на основание чл. 268 КЗ. Затова ищецът, като е платил на 9.ХІІ.2003 г. на увреденото лице, застраховано при него по застраховка ”каско”, обезщетение за причинените по вина на ответницата от ПТП на 11.VІІІ.2003 г. вреди, възникнало е правото му на регресен иск, и встъпвайки в правата на застрахования по риска ”каско”, не може да насочи иска си срещу причинителя на вредата, без да спази законоустановената поредност по чл. 213 ал. 1 изр. 4 КЗ. Във всички случаи на встъпване в право, при които не е извършено плащане от деликвента към деня на обнародване на ЗИД КЗ (Д.в.бр.97/2007 г.), е приложима нормата на чл. 213 ал. 1 изр. 4 КЗ. С оглед показанията на св. Л. П. З. - бивш съпруг на ответницата, собственик на “Фоксваген Голф”, управляван и от ответницата, и отбелязването в протокола за ПТП ”застраховка ”гражданска отговорност”, полица № 356249/1.І.2003 г. - до 31.ХІІ.2003 г.”, следва да се приеме, че е налице задължителна застраховка ”Гражданска отговорност” за автомобила, управляван от ответницата, поради което застрахователят, като е изплатил на увредения автомобил застрахователно обезщетение по застраховка ”каско”, е встъпил в правата на увреденото лице и може да насочи регресната си претенция към деликвента (ответницата) до размера на вредите, надхвърлящ размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка. Няма доказателства причинените вреди 5 257.50 лв. да са по-големи от застрахователната сума по договора за “Гражданска отговорност”, нито доказателства ищецът да е насочил претенцията си срещу ЗД ”Ю.” по застраховката ”гражданска отговорност” и да е отказано плащане на някое от основанията по чл. 268 КЗ. Не са налице условията на чл. 213 ал. 1 изр. 4 КЗ - собственикът на МПС, управлявано от ответницата, има задължителна застраховка ”гражданска отговорност”, размерът на платеното от ищеца застрахователно обезщетение не надвишава минималната застрахователна сума по тази застраховка и липсват данни застрахователят по застраховката ”гражданска отговорност” на собственика на МПС, управлявано от ответницата, да е отказал да плати на ищеца по регресния иск, затова е неоснователен поради липса на пасивна легитимация предявеният срещу ответницата регресен иск. По изложените съображения въззивното решение, с което искът е уважен искът, следва да се отмени и да се постанови друго, с което искът да се отхвърли. Ответникът следва да плати на ищцата разноски:по гр.д.25386/2007 г. - 430 лв., по гр.д. 3716/2008 г. - 775.15 лв. и по настоящото дело 735.14 лв. - общо 1940.29 лв. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение от 18.Х.2010 г. по гр.д. № 3716/ 2008 г. на СГС, ГО, ІІ-в с. и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗД [фирма] - [населено място] срещу К. А. Т. - от [населено място] иск за 5257.50 лв. - застрахователно обезщетение за нанесени при ПТП на 11.VІІІ.2003 г. вреди на “Рено М.” с рег. [рег.номер на МПС] , платено на основание договор за застраховка ”автокаско”, на основание чл. 402 ал.1 (отм.) ТЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, със законната лихва. ОСЪЖДА ЗД [фирма] - [населено място] да плати на Костдина А. Т. - от [населено място] 1940.29 лв. - разноски за всички инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: