Р Е Ш Е Н И Е № 44 гр. София, 27.02.2020 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев като изсуша докладваното от съдия Колева КНД № 51/20 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационна жалба на подс. А. В. М. и по касационна жалба на упълномощения му защитник адв. С. Л. против решение № 204/12.11.2019 г. по ВНОХД № 371/2019 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. С жалбата на подс. А. М. се иска отмяна на обжалваното решение и оправдаването му или връщане на делото за ново разглеждане. Твърди, че присъдата е постановена в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила, а наложеното му наказание е явно несправедливо. Сочи, че в нарушение на чл. 13 и чл. 303 НПК не била разкрита обективната истина. Решението се позовавало единствено на документите изготвени от общинска служба „Земеделие“ и Държавен фонд „Земеделие“ без изложеното да е проверено в съответствие с изискванията на НПК. Оплаква се, че били отклонени без основание негови искания, че доказателствата не били обсъдени в съответствие с чл. 305, ал. 3 НПК. Не било съобразено, че отговорите на основния свидетел А. Л. били уклончиви и между него и касатора се водели множество дела. В жалбата на адв. С. Л. се сочат трите касационни основания по чл. 348 НПК. Оспорва авторството на деянието. Навежда доводи, че не са били обсъдени показанията на свидетелите П. Л. и Е. Р. и обясненията на подс. М. относно формалния характер на извършената от свидетелите проверка. Не било отговорено на доводите на защитата, че подс. М. е крупен земеделски производител и освен блокове земеделско стопанство притежава необходимата селскостопанска техника за обработването им и стопански двор за съхранението ѝ. Непълни били мотивите относно възражението за т. нар. „пропадане на земеделски площи“ заради неблагоприятни метеорологични условия, както и че декларирани като угар земи след изораването им при проливни дъждове бързо се превръщат в покрити с буйна растителност терени. Като довод за наличие на съществено процесуално нарушение сочи неуважаването на доказателствени искания за назначаване на повторна тройна съдебно агроикономическа експертиза и за изискване от ДФ „Земеделие“ на Правилник за работа на Регионален технически инспекторат, действащ към стопанската 2013 г. – 2014 г. Смята, че размерът на наказанието е следвало да бъде определен под минимума, предвиден в закона, с оглед на многобройните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – чисто съдебно минало, отлични характеристични данни, семейно положение – женен с пет деца, трудова ангажираност и влошено здравословно състояние. Затова претендира за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд. Алтернативно иска намаляване размера на наложеното наказание. Подс. А. М. поддържа жалбата си по изложените в нея съображения и в допълнително писмено изложение, наречено „отворено писмо“. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са неоснователни, не са допуснати претендираните нарушения на закона, не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание, поради което смята, че решението на апелативен съд – Пловдив следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 44 от 10.05.2019 г., постановена по НОХД № 517/2018 г. Пловдивският окръжен съд е признал подс. А. В. М. за виновен в извършване на престъпление по чл. 248а, ал. 3 вр. ал. 2 НК като му наложил наказание лишаване от свобода в размер на 2 години изтърпяването, на което отложил с 4 годишен изпитателен срок както и глоба в размер на 4000 лв. Първоинстанционният съдебен акт е проверен по жалба на защитника на подсъдимия и с решение № 204/12.11.2019 г., постановено по ВНОХД № 371/2019 г. по описа на апелативен съд – Пловдив, е потвърден. Касационните жалби са неоснователни. Съдържанието на касационните жалби позволява съвместното им разглеждане с изключение на искането на подсъдимия да бъде оправдан. За да реализира правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд е необходимо да установи, че въззивната инстанция е приела фактология, която не разкрива признаците на престъпление, каквато хипотеза в случая не е налице. Видно от очертаните от апелативния съд факти по делото те покриват признаците на престъпление, поради което не съществува възможност да бъде удовлетворено желанието на подсъдимия за оправдаването му. Приоритетно е нужно да се отговори на възраженията за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, защото от тяхната основателност зависи дали ще бъдат обсъждани останалите доводи на касатора и неговия защитник за неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Прочитът на материалите по делото води до категоричен извод, че атакувания съдебен акт е постановен при спазване на разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Изводите си относно правно значимите обстоятелства проверяваният съд е изградил на база допустими и годни доказателствени средства, които са анализирани съобразно действителния им смисъл. Макар да не е лишено от основание твърдението на защитата, че Пловдивския апелативен съд подобно на Пловдивския окръжен съд се е концентрирал основно върху процедурата за кандидатстване и одобрение за финансово подпомагане по различните схеми за плащане, това не означава, че е налице формален подход при анализа и оценката на доказателствата и доказателствените средства. Контролираната инстанция макар и пестеливо е подложила на анализ обясненията на подс. М., съпоставила ги е с показанията на свид. А. Л., К. К., М. С., П. Л. и Е. Р., с тези на лицата действителни ползватели на инкриминираните парцели, с писмените доказателства и заключението на агроикономическата експертиза и е защитила виждането си, че в некредитираните части обясненията на подсъдимия представляват негова защитна позиция от една страна и се е мотивирала защо се е доверила на свидетелските показания от друга. Обстоятелството, че подс. М. оценява извършената от свид. Р. и свид. Л. проверка за формална представлява на практика неговото недоволство от констатациите, които свидетелите са направили за състоянието на проверяваните имоти. Не отговаря на истината твърдението, че апелативния съд не е съобразил обстоятелството, че между свид. А. Л. и подс. М. се водят множество дела. Напротив, видно от съдържанието на проверявания съдебен акт контролираната инстанция изрично е посочила този факт при преценка достоверността на показанията на свид. Л. и въпреки наличието му, съдът е оценил показанията на свидетеля като правдиви и достоверни, защото са намерили потвърждение в други доказателствени източници. Въззивният съд е упрекнат и че се е позовал на доказателства, изготвени от общинска служба „Земеделие“ и ДФ „Земеделие. Документите, изхождащи от общинска служба „Земеделие“ и ДФ „Земеделие“ имат съществено значение за делото с оглед предмета на доказване. Всъщност, по делото са приобщени и писмени доказателства по инициатива на защитата – справки от НИМХ, филиал Пловдив, справка от ДФ „Земеделие“ – Пазарджик, дневник на стопанството на „Д.“ Е. за стопанска година 2013 – 2014 и други; разпитани са свидетели, поискани от нея. На кои от тях обаче ще се довери решаващият съд е в правомощията на съда по фактите, какъвто Върховния касационен съд не се явява в настоящия случай. В тази процедура касационният състав не може да пререшава въпроса за достоверността и убедителността на доказателствата и доказателствените средства. Пловдивският апелативен съд е отговорил в мотивите и на възражението на защитата относно „пропадане“ на земеделски площи в резултат на проливните дъждове като се е позовал на приложените справки от НИМХ, Филиал Пловдив /на л. 734, л. 747 и л. 748, т. 3 от съдебното дело/ за падналите валежи и температурите в региона и е направил извод, че не е настъпило природно бедствие, което да е засегнало земеделската земя и да представлява „форсмажорно обстоятелство“ по смисъла на § 1, т. 1, б. „в“ от ДР на Наредбата. Затова не може да се сподели довода, че е налице хипотезата на непълни мотиви, която да доведе до отмяна на съдебния акт по тази причина. За неоснователно настоящата инстанция намира възражението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с отказ от страна на съдилищата да бъдат събрани поискани от защитата доказателства. Съобразно константната практика на Върховния касационен съд не във всички случаи оставянето без уважение на доказателствените искания на страните ограничава процесуалните им права и съставлява съществено процесуално нарушение. Такова ще е налице, ако в резултат на отказа, са останали неизяснени обстоятелства, включени в предмета на доказване. Обсъжданият казус не е такъв. Въззивният съд действително е отклонил искането за назначаване на повторна тройна агроикономическа експертиза, т. к. не е имал основание да се усъмни в обосноваността и в правилността на изводите на вещото лице, защитени не само в заключението, но и при разпита му в съдебно заседание пред първоинстанционния съд. Именно поради преценката му, че заключението на вещото лице е професионално изготвено от компетентен експерт с необходимия опит и познания в областта на земеделието, а причината да се иска назначаването на повторна експертиза е това, че заключението не се е харесало на подсъдимия и защитника му, въззивният състав е направил извод за липса на законовите предпоставки за назначаване на повторна експертиза, което виждане изрично е обосновал в постановеното от него определение от 10.10.2019 г.. Затова и правото на защита на касатора не е било нарушено с отказа на проверяваната инстанция да назначи повторна тройна агроикономическа експертиза. Апелативният съд правилно е отхвърлил и претенцията на защитата за изискване и прилагане по делото на Правилник за работа на Регионален технически инспекторат, действащ към стопанската 2013 г. – 2014 г. Цитираният вътрешноведомствен акт е неотносим към правния спор. Дори и да бъде приложен по делото, това не би довело до отпадане на наказателната отговорност на подсъдимия за представяне на неверни данни. Това е така доколкото престъплението по чл. 248а, ал. 3 вр. ал. 2 НК е на просто извършване и за съставомерността му е без значение организацията на работа в Регионалния технически инспекторат. Предметът на доказване по делото се заключава в проверка досежно автора на инкриминираното заявление и действителността на неговото съдържание. Поради изложеното няма как да бъде удовлетворено и желанието на подс. М. за отмяна на решението на апелативния съд и за връщането му на окръжен съд - Пловдив. Неоснователни са и доводите за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Въззивната инстанция в рамките на установените фактически положения е приложила правилно материалния закон като е квалифицирала деянието на подс. А. М. по чл. 248а, ал. 3 вр. ал. 2 от НК. Престъплението по чл. 248а, ал. 3 вр. ал. 2 НК е формално и по тази причина то се явява довършено със самото представяне на неверните сведения пред съответната общинска служба „Земеделие“, за да получи деецът средства от фондове на Европейския съюз. По тази причина обект на изследване е инкриминираното заявление от 29.05.2014 г. Относно обстоятелството, че тъкмо подсъдимия е подписал обсъжданото заявление от 29.05.2014 г. в качеството на представляващ „Д.“ Е., адресирано до общинска служба „Земеделие“ – гр. Стамболийски, спор не е налице. В таблицата, представляваща неразделна част от заявлението за подпомагане от 29.05.2014 г., подписано от подс. А. М. в качеството му на управляващ и представляващ юридическото лице „Д.“ Е., той е посочил, че представляваното от него дружество ползва 163 броя парцели в землищата на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] село, [населено място] и [населено място] с обща декларирана площ 665,03 хектара, които са поддържани в добро земеделско и екологично състояние, а в действителност 136 броя от тях или части от тях с обща площ 442,5 хектара били необработени, не отговаряли на изискванията за поддържане на земеделските парцели и не са ползвани през 2014 г. от заявителя „Д.“ Е.. Следователно, по отношение на инкриминираните земеделски имоти подсъдимият е представил неверни сведения, защото е декларирал, че същите са обработвани от него и са в добро земеделско и екологично състояние, което не отговаряло на действителното състояние на парцелите, а наред с това ги е заявил за подпомагане. Това писмено изявление на подс. А. М. е депозирано пред длъжностно лице от службата, чрез която се осъществява кандидатстването за отпускане на финансови средства от европейските фондове по програмата, за която се кандидатства. От тази гледна точка неоснователно се явява възражението оспорващо авторството на деянието. Втората инстанция е съобразила цялата събрана по делото доказателствена маса, релевантна към обвинението и не е неглижирала доказателства и доказателствени средства, поради което е стигнала до извод, че подсъдимият е представил пред общинска служба „Земеделие“ - гр. Стамболийски неверни сведения и че е имал ясна представа, че те са недействителни. Подс. М., с оглед на опита си от предходни участия в процедури по отпускане и подпомагане, е знаел условията, на които е следвало да отговарят заявените от него площи. Нещо повече, той е декларирал, че е запознат с условията за кандидатстване за субсидия и за отговорността при невярно деклариране. За него е било налице задължение да се увери, че заявените площи са допустими за подпомагане, в това число и че заявява прецизно ползваните от юридическото лице имоти. Тук е ирелевантно, че управляваното от подс. М. дружество и/или той са разполагали с техника за обработка на земите и място, където да я съхранява. Не се установява и наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1 т. 3 НПК - явна несправедливост на наложеното наказание. Според настоящия състав не е налице очевидно несъответствие между наказанията, наложени на подс. М. и обществената опасност на деянието и дееца от една страна и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от друга. Въззивният съд е подложил на внимателна преценка относителната тежест на всички обстоятелства, които имат значение за определяне обема на наказателната принуда. Той е съобразил като смекчаващи отговорността обстоятелства данните за трудова, семейна и родителска ангажираност на подсъдимия и добрите характеристични данни за личността му. Не са подценени здравословното състояние и чистото му съдебно минало. Към отегчаващите отговорността обстоятелства правилно са отнесени големият брой на недопустимите за подпомагане парцели - 136, размерът на недопустимата площ за подпомагане – 442,5 хектара, процентното отношение - 66,54 % от общата заявена за подпомагане площ и възприетата от подс. М. практика да декларира за субсидиране непредоставени нему за обработване парцели. Въпреки това апелативният съд е приел превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което е обусловило налагане на наказанията лишаване от свобода и глоба малко над законовия минимум. В самата касационна жалба не са изложени обстоятелства, които да са пренебрегнати от въззивния съд или да обуславят извод за несъразмерна тежест между извършеното деяние и наложеното за него наказание. Смекчаващите отговорността обстоятелства не са многобройни по смисъла на чл. 55, ал. 1 НК. Освен това, по делото не се констатира по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца, които да правят и най-лекото предвидено в закона наказание несъразмерно тежко. Правилно съдът не е пренебрегнал мащаба на престъпното посегателство, т. к. са били заявени значителни по размер площи. Наложеното кумулативно наказание съответства като вид и размер на целите на чл. 36 НК и не подлежи на корекция. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 204/12.11.2019 г. по ВНОХД № 371/2019 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.