Р Е Ш Е Н И Е № 61 София, 27 април 2018 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ:ЛАДА ПАУНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 215/2018 година. Производството е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 1338/2017 г. на Окръжен съд - Плевен, отмяна на постановеното по него определение от 04.01.2018год. за одобряване на споразумение за решаване на делото и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, на основание чл. 422, ал. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК. Излагат се доводи, че при одобряване на споразумението съдът не е извършил дължимата проверка по чл. 382, ал. 7 от НПК, поради което въпросът с правната квалификация на деянието и определянето на наказанието е решен незаконосъобразно. Осъденият, редовно призован, не се явява без да сочи уважителни причини и не изпраща процесуален представител. В съдебното заседание на ВКС искането се поддържа от прокурор при Върховната касационна прокуратура. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК за възобновяване на делото, установи следното: С протоколно определение от 04.01.2018 год. по нохд № 1338/2017год. в производство по чл. 381-383 от НПК, Плевенският окръжен съд е одобрил постигнатото между представителя на обвинителната власт, обвиняемия Б. Й. К. и защитника му споразумение, с което К. се е признал за виновен в извършено на 21.06.2017год. в [населено място] престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, за което той е признат за виновен и осъден, като при условията на чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. На основание чл. 55, ал. 3 от НК съдът не е наложил кумулативно предвиденото за престъплението наказание глоба от две хиляди до десет хиляди лева. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по направените деловодни разноски, които е присъдил в тежест на обвиняемия и на основание чл.24, ал.3 от НПК е прекратил производството по нохд № 1338/2017 година по описа на Плевенския окръжен съд. Искането за отмяна на атакуваното определение и възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е подадено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК, а по същество е и основателно. Изискването споразумението да е в писмена форма и да е постигнато съгласие по въпросите, посочени в чл. 381, ал. 5 от НПК между прокурора и защитата, както и да има изричен отказ на обвиняемия от съдебното разглеждане на делото е необходима, но не достатъчна предпоставка за одобряване на внесеното в съда споразумение. При тази диференцирана процедура по Глава двадесет и девета от НПК, основно задължение на решаващия съд е да провери дали споразумението не противоречи на закона и морала. Върховният касационен съд е имал повод и друг път по сходни случаи да се произнася, че при посочената процедура компетентността на съда не се свежда само до администриране волята на страните, защото съдебният орган запазва ръководната си роля в процеса чрез упражняване на контрол върху начина, по който са решени въпросите, по които страните са постигнали съгласие. В случая, съдът е приел, че представеното споразумение не противоречи на закона и морала, поради което и на основание чл. 382, ал. 7 от НПК го е одобрил. Направеният извод е формален и сочи на неизпълнение от съда на възложеното му от закона задължение да се запознае с доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, да провери достигната ли е обективната истина по делото и допустимо ли е одобряване на представеното му споразумение за извършеното от обвиняемия престъпление. Посоченото задължение на Окръжния съд при преценка на обстоятелствата за допустимостта на процедурата по Глава ХХІХ от НПК, в случая, не е изпълнено. Това е така, защото при решаването на делото по този процесуален ред, обвинението и защитата сами решават въпросите по чл. 301 НПК, но съдът запазва ръководната си роля в процеса чрез упражнявания контрол, обхващащ от една страна съществото на спора и от друга страна, начинът, по който са решени въпросите на споразумението. Длъжен е да формира вътрешното си убеждение при одобряването му на базата на събрания доказателствен материал по такъв начин, че да защити правата на обвиняемия, както и да разкрие обективната истина и да отговори на очаквания обществен интерес за справедливост. Тези изисквания могат да бъде постигнати чрез проверката, която трябва да направи на групите въпроси, посочени в чл. 382, ал. 4 и ал. 7 НПК. При негативен отговор, на който и да било от тях, е длъжен да предложи промени в споразумението, съгласно чл. 382, ал. 5 НПК, които се обсъждат от прокурора и защитника и ако страните не се съгласят с тях, да откаже да го одобри и да върне делото на прокурора. По настоящото дело още в досъдебното производство на 28.11.2017год. обвиняемият е привлечен по квалификация на извършеното деяние от него по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4, алт. 1 и предл. 5, алт. 1 НК, съобразно събраните на досъдебното производство доказателства. При наличието на тези данни правната квалификация на инкриминираното деяние не съответства с тази, която е предложена в представеното на съда за одобрение споразумение-чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. Нарушението на закона е последица от неизпълнение от страна на съда на процесуалното задължение по чл. 382, ал. 7 НПК - да не одобрява споразумение, което „противоречи на закона”- противоречие, което вече е било допуснато от прокурора, съгласил се да приеме в представеното споразумение квалификация на деянието, която не кореспондира със събраните на досъдебното производство данни от доказателствените източници. Съдът е бил длъжен да констатира, че със споразумението неправилно е приложен материалния закон и да изпълни правомощието си по чл. 382, ал. 5 НПК, като предложи съобразена със закона промяна в споразумението, която да се обсъди от страните. На следващо място, съдът е допуснал нарушение на закона, явяващо се също функция от процесуалното нарушение на чл. 382, ал. 7 НПК като е одобрил споразумението в частта му по чл. 55, ал. 3 от НК, което е недопустимо, тъй като тази разпоредба е приложима, когато основното наказание на подсъдимия е индивидуализирано по хипотезите на чл. 55, ал. 1, т. 1 или т.2, б.”б” от НК, но не и при условията на чл. 54 от НК, както е в случая. Налице са предвидените в чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т.1 и 2 от НПК основания за възобновяване на производството - допуснато е съществено процесуално нарушение при провеждането му, защото Окръжният съд не е разполагал с процесуална възможност да одобри представеното споразумение, но въпреки това, в нарушение на чл. 382, ал. 7 от НПК е постановил атакуваното определение, с което е приложил неправилно закона. Посочените по-горе констатации неминуемо налагат нова преценка от страна на обвинителната власт на обстоятелствата по чл. 242, ал.1 от НПК, съгласно правомощията й по чл. 46 от НПК, което обосновава необходимостта за връщане на делото, не на съда постановил определението, а на Окръжна прокуратура-Плевен, от стадия „Действия на прокурора след завършване на разследването”. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, във чл. 422, ал. 1, т.5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд № 1338/2017год. по описа на Окръжен съд – Плевен, като ОТМЕНЯ постановеното по него определение от 04.01.2018год. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Окръжна прокуратура – Плевен от стадия „Действия на прокурора след завършване на разследването”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: