Р Е Ш Е Н И Е   № 23   София, 04 март 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                                                                             ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря  Иванка Илиева и в присъствието на прокурора   М.МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 634/2008  година   Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия П. С. Я. срещу въззивно решение № 191 от 13.10.2008г. по внохд № 309/2008г. по описа на Пловдивския апелативен съд,с което е потвърдена присъда № 15 от 05.02.2008г. постановена от Пловдивския окръжен съд по нохд № 1394/2007г. В жалбата и в съдебно заседание се поддържат касационни основания по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК. Иска се отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Гражданската ищца и частен обвинител чрез повереника си ад. Б. оспорва жалбата. Моли да се потвърди съдебния акт в наказателната и в гражданската част. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Пловдивският окръжен съд е признал жалбоподателя-подсъдим П. С. Я. за ВИНОВЕН в това,че в периода от 17.12.2006г. до 30.12.2006г. в овчарниците,намиращи се в землището на с. Б.,обл. Пловдивска и в гр. П.,ж.к.”Тракия”,бл.244,вх. Г,ет.5,при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив,чрез употреба на сила и заплашване извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвъкупление по отношение на ненавършилата 14 години В. А. К.,ЕГН **********,поради което и на основание чл.149,ал.5 т.3 вр.с ал.2 вр.с ал.1 вр.с чл.26,ал.1 вр.с чл.29,ал.1 б.”а” и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Признал е подсъдимия за ВИНОВЕН и в това,че в периода от 17.12.2006г. до 30.12.2006г. в овчарниците,намиращи се в землището на с. Б.,обл. Пловдивска и в гр. П.,ж.к.”Тракия” бл.244,вх. Г,ет.5,при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление се е съвъкупил с лице от женски пол-ненавършилата 14 години В. А. К. ЕГН **********,като я принудил към това със сила и заплашване,поради което и на основание чл.152,ал.4 т.1, вр.с ал.3 т.5, вр.с ал.1 т.2, вр.с чл.26,ал.1 вр.с чл.29,ал.1 б.”а” и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.23,ал.1 НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия едно ОБЩО наказание,най-тежкото в размер на ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,при първоначален УСИЛЕНО СТРОГ РЕЖИМ на изтърпяване ОСЪДИЛ е подсъдимия Д на В. А. К. чрез законния й представител-нейния баща А сумата 10 000/десет хиляди/лева обезщетение за неимуществени вреди за извършеното деяние „блудство”,заедно със законните последици. ОТХВЪРЛИЛ е иска до предявения размер от 40 000 лева. ОСЪДИЛ е подсъдимия Д на В. А. К. чрез законния й представител-нейния баща А сумата 10 000/десет хиляди/лева обезщетение за неимуществени вреди за извършеното деяние „изнасилване”,заедно със законните последици. ОТХВЪРЛИЛ е иска за разликата до предявения размер от 40 000 лева. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Доводът за нарушение на материалния закон не се подкрепя от данните по делото. Фактическата обстановка,обуславяща извода за авторството и съставомерността на инкриминираните срещу подсъдимия обвинения е изяснена въз основа на множеството доказателства,събрани,провери и анализирани в съответствие с изискванията на чл.13,чл.14,чл.107,ал.5 НПК. Възражението,че обвинението срещу него е повдигнато въз основа неверни показания на св. А, и Ст. К. ,тъй като имал конфликт с първия,поради съвместното съжителство с последната, е обсъдено от съдебните инстанции. Обсъдено е и възражението за манипулиране на малолетната В. К. от посочените лица. На л.43 от делото въззивният съд е приел,че показанията на Ст. К. и майка й св. Т. Петкова частично подкрепят показанията на пострадалата ,относно времето и мястото,когато подсъдимият е имал възможност да остане насаме с с нея. Показанията на В. К. внимателно и обстойно са анализирани от редовните съдебни инстанции,като са взети предвид данните от изслушаната Съдебно медицинска експертиза,установяваща особеностите на нейното психическо развитие-както непълнолетната й възраст,така и леката умствена изостаналост. Независимо,че св. Ст. Костадинова-майка на пострадалото дете и бивша съпруга на св. А, живее на семейни начала с подсъдимия,не са налице основания за проявена недобросъвестност по отношение изнесените от нея факти. Изложеното се отнася и до показанията на св. А на пострадалото дете,който всъщност се е усъмнил в състоянието на детето и предизвикал медицинско изследване на детето и разследване срещу подсъдимия. Съдилищата са обсъдили показанията на пострадалата В. К. ,депозирани на досъдебното производство пред съдия по реда на чл.223 НПК/л.30 и сл. от дос.пр./,както и в съдебно заседание на 09.10.2007 г. Тези показания са последователни,безпротиворечиви,дадени в присъствието на психолог и по същество изцяло кореспондиращи с данните от съдебно медицинските експертизи и останалите гласни доказателства. Изводът на съдилищата,че подсъдимият е извършител на деянията по чл.149 и чл.152,ал.4 НК почива на обективните данни по делото. От заключението на съдебно медицинската експертиза л.60 от дос.пр. потвърдена в съдебно заседание, е установено травматично разкъсване /дефлорационна щърбина/ на девствената ципа на 11 годишната В. К. към 6 часа по часовниковия циферблат за обозначаване,което разкъсване е получено в периода 16-17.12.2006г. От това разкъсване е предизвикано кървене от половия орган ,за което пострадалата е съобщила на майка си,а след това и при извършените разпити.становено е и кръвонасядане по лявата срамна устна,както и кръвонасядане в областта на лявата мишница. Оценката на съвкупния доказателствен материал и вътрешното убеждение на съдебните инстанции са изградени след пълно,всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото от значение за правилното му решаване. Доводът за процесуални нарушения изразяващи се в отказ на съда да допусне и разпита лица,които са присъствали на рождения ден на детето В. К. ,респ.да установят дали подсъдимият тогава е имал контакт с последната,също е неоснователен. Искането е направено от защитника на подсъдимия пред първоинстанционния съд. С определение,съдът е оставил без уважение това доказателствено искане,като е изложил съображения. Приел е,че не се налага събирането на доказателства,тъй като такива са събранистановено е,че приятелите от кошарата на подсъдимия се тръгнали от дома в ж.к.”Тракия”, а подсъдимият останал да спи там. Бабата и майката заспали и като установил това,подсъдимият отишъл при детето,пренесъл го в другата стая,където го съблякъл и започнал за го опипва. След това накарал В. да застане до стената,заплашил я,че ще я набие ако не прави това което иска от нея и осъществил с нея полов акт. Неоснователно се възразява и срещу отказа да се допусне повторна ДНК експертиза. Съдът е приел,че не са налице основания за това ,защото изслушаната експертиза е установила с точност до трилиони произхода на кръвта върху веществените доказателства по делото и посочила,че кръвта от предоставените за изследване веществени доказателства-юрганска торба и долен чаршаф с бледокафеникави петна представляват човешка кръв произхождаща от В. А. К./ л.69/ от съдебно медицинска експертиза № 15/07г. на веществени доказателства. Последният довод касае размера на наказанието. Преценката на съдилищата за наказание в обжалвания размер е правилна. За деянието по чл.152,ал.4 НК законодателят е предвидил наказание от 10 до 20 години лишаване от свобода. Наказанието на подсъдимия е отмерено в средния размер. Съдилищата са изложили пространни мотиви относно извода за индивидуализиране на наказанието. Взети са предвид съдебното минало на подсъдимия-осъждан 4 пъти включително и за престъпление също по чл.152 НК,което сочи на упоритост и тенденция при осъществяване на определен вид престъпления. Обсъдени се и данните за личността на подсъдимия. Отчетен е продължавания период на престъпна дейност. Подсъдимият многократно е насилвал и осъществявал полов акт с малолетната пострадала,изтърпял е наказание и за деяние по чл.131 НК-нанесен побой на сестричката на В. К. ,проявил е престъпен умисъл и дързост извън обичайните проявления на този род престъпления. Подсъдимият на три пъти е извършил изпълнителните деяния на престъпленията блудство и изнасилване спрямо 11-годишното дете. Наказанието по чл.149 НК също е определено при спазване изискванията на чл.54 НК. Обсъждайки довода в тази насока,въззивният съд е изложил пространни мотиви на л.47 и л.48 от делото,които изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Правилно съдът е отбелязал,че подсъдимият е знаел социалното положение на малолетното дете,което живее в деградирала социална атмосфера,с употреба на алкохол и безразборни контакти на майката и бабата с различни мъже. Детето е било лишено от грижи и топлина,от което обстоятелство се възползвал подсъдимия. Предвид предходните осъждания на подсъдимия и негативните характеристични данни,основание за намаляване на наказанието не е налице. К. е потвърдил присъдата и в санкционната й част,въззивният съд не е допуснал нарушение по чл.348,ал.5 вр.с ал.1 т.3 НПК. Наказанието е определено в пределите на закона , съответно е на тежестта на деянието,високата степен на обществена опасност на подсъдимия и е съобразено с целите на наказанието визирани в чл.36 НК. Решението в гражданската част също е законосъобразно. При определяне размерът на обезщетенията съдилищата са взели предвид разпоредбата на чл.52 ЗЗД Отчетени са физическите и морални страдания на малолетната В. К. ,преживените от нея болка,страх и ужас от извършеното с нея от възрастния мъж . Правилно е прието,че последиците от двете деяния ще оставят трайна следа в съзнанието на пострадалото дете и в неговото поведение за в бъдеще. В този смисъл потвърждавайки присъдата в гражданско осъдителната й част,въззивният съд не е допуснал нарушение на закона. По изложените съображения,тъй като при постановяване на решението въззивният съд не е допуснал нарушения по чл.348,ал.1 т.1-3 НПК,съдебният акт следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 191 от 13.10.2008г. по внохд № 309/2008г. по описа на Пловдивския апелативен съд,с което е потвърдена присъда № 15 от 05.02.2008г. постановена от Пловдивския окръжен съд по нохд № 1394/2007г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: