Р Е Ш Е Н И Е № 543/2010 г. гр. София, 21.01.2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в открито заседание на шести декември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1348 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 790 от 23.07.2010 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 8.06.2009 год. по гр. д. № 258/2009 год. на В. окръжен съд в частта му, с която въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от М. К. К., К. Д. С. /починал в хода на производството и заместен от останалите ищци/ и Д. К. Д. против К. Д. П., И. П. И. и Д. П. И. за признаване, че последните не са собственици на 118/718 ид. ч. от реалната част с площ 409 кв. м. от ПИ № 453 по ПНИ на СО „М.”, оцветена в жълт цвят на скицата на л. 63 в първоинстанционното производство и вместо това уважил предявения отрицателен установителен иск в тази му част. В останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска /за 600/718 ид. ч. от реалната част с площ 409 кв. м. от поземлен имот № 453 по ПНИ/, въззивното решение е влязло в сила, на основание чл. 296, т. 3, предл. 1 ГПК – касационната жалба на ищците не е допусната за разглеждане. За да отхвърли предявеният отрицателен установителен иск за собственост върху частта от имота, попадаща в границите на възстановения по ЗСПЗЗ на ищците имот № 83 по КП от 1997 год. и намиращ се в терен по параграф 4 на кв. В., м. „М.”, въззивният съд е приел за доказано възражението на ответниците, че отстъпеното на К. П. право на ползуване по ПМС № 76 е трансформирано в право на собственост върху имота, при условията на пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ до размер на 600/718 ид. ч. от реалната част с площ 409 кв. м. Съдът е обсъдил представените доказателства, установяващи наличието на предпоставките за закупуване на имота, включително и наличието на сграда, построена до 1.03.91 год., с оглед данните в заключението на техническата експертиза и свидетелските показания. За да уважи обаче предявения отрицателен иск за ид. ч. в размер на 118/718 ид. ч. въззивният съд приел, че площта на НПИ е 718 кв. м., а ответниците са платили оценените 600 кв. м., поради което и за разликата не могат да се легитимират за собственици на основание параграф 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Решението в частта му, предмет на настоящето производство, е недопустимо и следва да се обезсили. Предявеният отрицателен установителен иск е с предмет реалната част с площ 409 кв. м. от имот № 453 по ПНИ, попадаща в границите на възстановен на ищците по ЗСПЗЗ земеделски имот № 83 по КП от 1997 год., която част графично е показана на скицата на вещото лице, намираща се на л. 63 от първоинстанционното производство и оцветена в жълт цвят. От приетото от съда заключение е видно, че имотът с № 453 по ПНИ е в различни граници от тези, посочени от вещото лице като площ на имота 718 кв. м. – защриховани с червен цвят, поради което и изводът му, че новообразуваният имот по ПНИ е с площ в повече от заплатената такава по оценителния протокол при изкупуването, е необоснован. Освен това, съдът дължи произнасяне в рамките на заявеното спорно право, а именно реалната част от имота по ПНИ, попадаща в границите на възстановения им земеделски имот, с площ от 409 кв. м., поради което и произнасянето му за идеални части от същия е недопустимо. Затова и решението му в обжалваната от ответниците част следва да се обезсили, а с оглед този изход на делото им бъдат присъдени направените от тях разноски за касационното производство в размер на заплатените държавни такси 55 лв. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 4, във вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 803 от 8.06.2009 год. по гр. д. № 258/2009 год. на Варненския окръжен съд, ІІ състав, в частта му, с която е прието за установено, че К. Д. П., И. П. И. и Д. П. И. не са собственици на 118/718 ид. ч. от реалната част с площ 409 кв. м. от поземлен имот № 453 по ПНИ на СО „М.” в землището на[населено място], като НЕДОПУСТИМО. Осъжда М. К. К. и Д. К. Д. от[населено място] да заплатят на К. Д. П., И. П. И. и Д. П. И. от същия град направените в настоящето производство разноски в размер на 55 лв. /петдесет и пет лева/. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: