О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                                № 586   гр.София, 22.12.2008г.   в  и м е т о  н а  н а р о д а     Върховен касационен съд на РБ, първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември, две хиляди и осма година в състав:                                                                                                                  Председател:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЖИВА ДЕКОВА   като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2144 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Обжалвано е определение от 11.06.2008г. по гр.д. № 2110 / 2008г., с което Софийски градски съд, като е потвърдил определение от 10.04.2008г. по гр.д. №11981/2006г. на Софийски районен съд, е прекратил производството по искове на Г. С. М. с правно основание чл.26 ЗЗД и чл.33 ЗЗД. Жалбоподателят Г. С. М. поддържа, че с обжалваното определение е съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде даден ход на исковата му молба. Върховния касационен съд, състав на първо г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1-3 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на определението на въззивния съд следва да се допусне. Жалбоподателят Г. С. , като наследник на починали в хода на делото ищец С. С. , е предявил на 31.05.2006г. искове срещу М. Ш. и Ц. К. за прогласяване нищожност на нотариален акт №145/2004г. на нотариус при Софийски районен съд, за унищожаване на сключения с него на 28.07.2004г. договор за замяна като сключен поради измама и при крайна нужда и за осъждане на последните да му предадат владението на апартамента, предмет на договора. С молба от 08.11.2006г. и 01.02.2008г. ищецът е уточнил, че нотариалното удостоверяване е извършено в нарушение на чл.472 ГПК/отм./, както и че договорът е сключен в нарушение на закона и заобикаля същия, като е сключен и при липса на съгласие. С определение от 10.04.2008г. по гр.д. №11 981/2006г. Софийски РС е прекратил производството по исковете с правно основание чл.26, ал.1 и 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договора поради сключването му в противоречие и при заобикаляне на закона, както и при липса на съгласие, както и по иска с правно основание чл.33 ЗЗД-за унищожаването му като сключен при крайна нужда. Съдът е изложил съображения, за това, че в исковата молба не се сочат основания на наличие на визираните с последващи молби пороци на сделката, а искът по чл.33 ЗЗД е недопустим, като предявен след изтичането на предвидения в чл.33,ал.2 ЗЗД едногодишен срок. С обжалваното определение Софийски градски съд, като възприел изводите на районния съд, че ищецът в исковата молба не излага фактически обстоятелства, които да сочат на нищожност на договора поради противоречие със закона,заобикаляне на закона и липса на съгласие, както и че искът по чл.33 ЗЗД е предявен след предвидения в закона едногодишен срок, потвърдил определението на районния съд за прекратяване на производството по тях. Като е обжалвал определението на въззивния съд с частна жалба от 14.08.2008г. частният жалбоподател е изложил съображения, за това че касационното обжалване на определението е допустимо, тъй като въззивният съд е разрешил съществен процесуален въпрос, касаещ редовността на исковата молба, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за развитието на правото. В случая действително е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, но допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция би била налице само ако съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос. С обжалваното определение въззивният съд е произнесъл по съществен процесуален въпрос, а именно за редовността на исковата молба, касаеща предявяне на искове за прогласяване нищожност и унищожаемост на една сделка. На първо място съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.33 ЗЗД е погасен по давност, без да му е направено възражение за това в противоречие в практиката на ВКС, установяваща, че за погасяването на един иск по давност съдът може да се произнесе само ако има направено възражение за това от ответната страна, но не и служебно. Всяко процесуално действие, както от органите на процеса, така и на страните, трябва да бъде съобразено с изискванията на процесуалния закон. В случая трайната практика на ВКС е дала разрешение в смисъл, че искът следва да се приеме за неоснователен, тъй като не може да се получи принудителна санкция от съда, щом е пропуснат срока за предявяването му и противната страна е заявила, че желае да се ползва от давността. На следващо място съдът е прекратил производството по исковете за нищожност в нарушение на трайната практика на ВКС за това, че на нищожност може да се позове всяко лице, когато има правният интерес от това, а такъв в случая е налице. Твърдението на ищеца, че сделката е сключена като противоречаща на закона е, така както и заобикалянето на закона за сключване на сделката и сключването и при липса на съгласие са самостоятелни основания за обявяване на нейната нищожност и преценката на съда за наличие на тези основания е въпрос, касаещ основателността на предявения иск, а не неговата допустимост. В случая съдът, като е приел, че не е налице противоречие на закона, нито данни за заобикаляне на същия и за сключването на договора при липса на съгласие, е прекратил производството като недопустимо. С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г.о. намира, че частната жалба е и основателна. Обжалваното определение и потвърденото с него определение на районният съд следва да се отменят, а делото да се върне на районния съд за продължаване съдопроизводствените действия по предявените от жалбоподателя искове. Съдилищата неправилно са приели, че предявените искове са недопустими, излагайки съображения, относими към тяхната основателност. Предвид изложените съображения, съдът     О п р е д е л и :     О Т М Е Н Я В А определение от 11.06.2008г. по гр.д. № 2110 / 2008г. на Софийски градски съд и потвърденото с него определение от 10.04.2008г. по гр.д. №11981/2006г. на Софийски районен съд за прекратяване производството по искове на Г. С. М. с правно основание чл.26 ЗЗД и чл.33 ЗЗД.   В Р Ъ Щ А делото на Софийски районен съд за продължаване съдопроизводствените действия по исковете на Г. С. М. с правно основание чл.26 ЗЗД и чл.33 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор, сключен на 28.07.2004г., с нотариален акт №145/2004г. на нотариус при Софийски районен съд, като противоречащ на закона, заобикалящ закона и сключен при липса на съгласие, както и по иска за унищожаването на същия договор като сключен при крайна нужда.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: