Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 132   С  о  ф  и  я, 24 март 2009 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  09  м а р т  2009  година в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                              ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                           НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ   при секретар Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 112/2009 година.   Производството е по повод касационна жалба от подсъдимия Д. А. Р. от Варна, която има за предмет решение № 5 от 20.01.2009 г. по ВНОХД № 468/2008 г., постановено от Варненския апелативен съд, което се оспорва с доводи по чл. 348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Изложените в жалбата оплаквания се поддържат и доразвиват в касационното производство от процесуалния представител на подсъдимия, служебно назначения му защитник адв. К. Динчева от САК.   Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 111 от 28.10.2008 г., постановена по НОХД № 1251/2008 г. на Окръжен съд-Варна отговорността на подсъдимият Д. А. Р. от Варна е ангажирана за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 от НК, извършено на 27.05.2008 г. във Варна и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 6 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Така постановената присъда е била обжалвана лично от подсъдимия и от защитника му адв. Ив. Сиромашков от АК-Варна с оплаквания за неправилността й, видяна от двамата в допуснати на досъдебното и в хода на първоинстанционното производство съществени нарушения на процесуалните правила и с разпосочни искания за отмяната й и постановяване на нова за оневиняване по предявеното му обвинение и за връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, но с въззивното решение присъдата е потвърдена изцяло. В касационната си жалба подсъдимият поддържа наново оплакванията си за необоснованост на първоинстанционната присъда, за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила и за неправилно приложение на материалния закон, а алтернативно и за явна несправедливост на наложеното му наказание, съставляващи касационни основания по чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК, като се прави искане за отмяна на обжалваното решение и оправдаването му по възведеното му обвинение, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане на прокурора. В тази насока са и писмените бележки на защитника му адв. Д.   Върховният касационен съд-Първо наказателно отделение намира касационната жалба на подсъдимия за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Касираните основания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство и при анализа на доказателствените материали и при формиране на вътрешното убеждение по фактите от съда, както и за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Доколкото ВКС проверява правилността на обжалваното въззивно решение, то без коментар следва да остане възражението за необоснованост на първоинстанционната присъда, доколкото и необосноваността не е касационно основание. Развитите оплаквания са аналогични с тези във въззивната жалба на подс. Р. , които с основание са отхвърлени. Правилно тезата му е приета за защитна и опровергана от събраните по делото доказателства. Ангажираният от него свидетел М. Б. само е потвърдил обстоятелството, че на инкриминираната дата (за която не е бил сигурен) около обяд забелязал подсъдимия в близост до процесния подлез, който бягал, според него от срещата им, приемайки за причина разногласията им около връщането на парично задължение, което последният отлагал. Тези му разсъждения обаче са негови предположения, докато съдът с основание ги е свързал с показанията на пострадалата св. Ил. Т. защо и накъде грабителят й е избягал след осъщественото над нея нападение и отнемането на златните й украшения. Съдът е изложил и убедителни съображения защо я кредитира изцяло с доверието си и защо счита, че проведеното с нея разпознаване на жалбоподателя по снимков материал не е опорочено. Няма каквито и да е данни при проведените две разпознавания на последния от св. Г. Д. , а впоследствие и от пострадалата, да е допуснато соченото нарушение на чл.171 ал.6 от НПК. Логично е, след като св. Г. Д. още в първоначалния си разпит е заявил, че е познал в заговорилия го първоначално млад мъж подсъдимия Р, който известно време след това минал край него и приятелката му, тичайки откъм същия подлез, да бъде разпитан преди пострадалата и именно с него да бъде извършено първото разпознаване. Последващото със св. Т само е потвърдило подозренията на св. Д, че бягството на Р. е последица от извършено нещо нередно от негова страна, т.е. грабежа над пострадалата. Предположение на защитата е св. Д св. Тодорова да са осъществили преди разпознаването “пряк контакт” помежду си в РПУ. Тезата на жалбоподателя и защитата му е неиздържана и с оглед на елементарната логика щото при какъвто и да е контакт между двамата св. Т да прикрие св. Д като извършител на деянието, а да посочи друго лице, в частност подс. Рашев. Обратно, именно защото впечатленията й в онзи момент са били най-пресни (на следващия ден след нападението над нея) и тя е била достатъчно мотивирана да се разкрие авторът му идва и нейната категоричност при разпознаването му както по снимковия материал, така и впоследствие в съдебната зала. Следва да се отбележи, че описанието на Р. , дадено от двамата, достатъчно близко по посочените белези, се различава по начина им на изразяване, но пък се припокрива напълно относно облеклото на нападателя. Или, всички тези обстоятелства правилно са прецени от съда и той законосъобразно е ценил както тези доказателствени средства, така и с основание е дал пълна вяра на св. Т, включително и относно отнетите й златни украшения, чиято оценка не се оспорва. Голословното възражение на жалбоподателя, че неоснователно му е отказан от съда разпит на “ключов” свидетел не е съобразено с изразеното от защитата му становище както в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, така и с това пред въззивния съд. Отделно от това, няма наведени доводи какви други ползващи тезата му обстоятелства би могъл да изясни св. Г. Д. извън изложеното от него на досъдебното производство, което в съществената си част се припокрива с показанията на пострадалата. ВКС намира, че не е налице касационно основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Съгласявайки се с фактическите изводи на окръжния, Варненският апелативен съд е проверил внимателно правилността на първоинстанционната присъда откъм релевантните на обвинението обстоятелства. И двете инстанционни съдилища са направили необходимия анализ на доказателствените материали и са изложили убедителни съображения кои свидетели кредитират и въз основа на кои доказателства и доказателствени средства извличат съответните факти от предмета на доказване по делото, като няма игнорирани или превратно ценени такива. По същия начин е отговорено и на всички доводи на страните както във връзка с приетата за установена фактическа обстановка, така и във връзка със следващите се правни изводи, с което Съдът в пълнота е изпълнил задълженията си по чл.339 ал.2 от НПК. Възражението на жалбоподателя Р. за неправилно приложение на материалния закон се изчерпва с оспорване на авторството му при осъществяване на деянието и доколкото фактите в тази насока са правилно изведени от доказателствената основа, не е налице и касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Законосъобразно е прието, че установените обстоятелства от кръга на тези по чл.102 от НПК изпълват с нужното съдържание състава на престъплението по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”б” от НК, с оглед миналите осъждания на жалбоподателя, квалифициращи деянието му като извършено при условията на опасен рецидив. Поради това не може да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя както да бъде оневинен за извършеното, така и обжалваното решение да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, а още по-малко – на първоинстанционния или на досъдебното производство. Няма касирано оплакване за несправедливо осъждане на жалбоподателя и няма основание ВКС да се произнася по това касационно основание, доколкото и касационната проверка се извършва в рамките на заявените такива в жалбата. ВКС намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба на подсъдимия – без уважение.   С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5 от 20.01.2009 г. по ВНОХД № 468/2008 г., постановено от Варненския апелативен съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: