Р Е Ш Е Н И Е № 255 гр. София, 07 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 703 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдения Н. И. С. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 4874/ 11 г. на Пловдивския районен съд и отмяна на постановената по него присъда, потвърдена с решение на Пловдивския окръжен съд. Сочи се, че деянието се отличава с явна незначителност на обществената му опасност, както и че е извършено поради лекомислие и увлечение. При условията на алтернативност се иска приложението на чл.9 ал.2 от НК или на чл.61 ал.1 от НК. В съдебно заседание, служебният защитник поддържа искането и моли присъдата да бъде отменена, като по отношение на С. се приложи възпитателна мярка по ЗБППМН. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е основателно. Счита, че по делото са налице доказателства за това и двамата осъдени да са извършили деянието поради лекомислие и увлечение, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.61 ал.1 от НК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с влезлия в сила съдебен акт и обсъди доводите на страните, установи следното: С присъда от 28.09.2011 г. по нохд № 4874/2011 г. Пловдивският районен съд признал подсъдимите Н. И. С. и И. Н. В. за виновни в извършване на престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК и при основанието по чл. 55 ал.1 т.2 б.Б от НК ги осъдил на обществено порицание. С решение № 47/ 22.02.2012 г. по внохд № 1999/ 2011 г. Пловдивският окръжен съд потвърдил присъдата. Искането на осъдения е процесуално допустимо, но неоснователно. Върховният касационен съд не споделя доводите на защитата за наличие на предпоставки за приложение на чл.61 ал.1 от НК, съотв. чл.9 ал.2 от НК. Освобождаването от отговорност на непълнолетен на основание чл. 61 ал.1 от НК може да стане само при предвидените в тази норма предпоставки. Законът предписва наличие на три условия: деянието да не представлява голяма обществена опасност, деецът да го е извършил поради лекомислие или увлечение и спрямо него да може успешно да се приложи някоя от възпитателните мерки по ЗБППМН. По повод на идентичните по съдържание искания на защитата, предходните съдебни инстанции внимателно са анализирали всички факти и обстоятелства, свързани с начина на извършване на престъплението, с предмета на посегателството и стойността на отнетото имущество и са мотивирали решение за липса на основания за освобождаването на двамата извършители от наказателна отговорност. Върховният касационен съд също счита, че конкретното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите престъпления от този вид. Начинът на извършване на кражбата и стойността на отнетите вещи разкриват обичайната степен на засягане на обществените отношения, свързани с упражняване правото на собственост. От друга страна, действията, предприети от извършители, навеждат на извод за предварително обмислено поведение, а не за импулсивна проява. Фактите сочат, че входната врата на къщата е била заключена, на виковете им никой не е отговорил и след като се убедили, че тяхната съученичка и семейството й не са в дома, не си тръгнали, а започнали да търсят начин да проникнат вътре и влезли през врата откъм гаража. Предмет на посегателство са били най-скъпите вещи в стаята, чиято стойност от 600 лв. не е незначителна. Затова съдилищата правилно са приели, че поведението на двамата искатели не може да се квалифицира като проява на лекомислие, а самото деяние разкрива признаците на класическа кражба с висока степен на обществена опасност. Липсват основанията по чл.61 ал.1 от НК за освобождаване на С. /сътв. и на В./ от наказателна отговорност с налагане на възпитателни мерки по ЗБППМН. Не са налице и предпоставките по чл.9 ал.2 от НК за изключване на престъпния характер на извършеното, доколкото обществената опасност на деянието не е явно незначителна. Като взе предвид горните съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. И. С. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 4874/2011 г. на Пловдивския районен съд и оправдаването му на основание чл.9 ал.2 от НК или освобождаването му от наказателна отговорност на основание чл.61 ал.1 от НК. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: