Р Е Ш Е Н И Е № 1 София, 18 март 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 965/2020 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба от защитника на подсъдимия А. Х. С. против решение №10274/06.08.2020 г., постановено по ВНОХД № 471/2020 г. от Софийския апелативен съд. В касационната жалба са изложени доводи за допуснати процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. Изтъква се, че признанието на подсъдимия, направено в рамките на проведената диференцирана процедура по чл. 371, т. 2 от НПК, не се подкрепя от събраните на досъдебното производство, тъй като пострадалите лица са заявили данни за трима/ четирима извършители на инкриминираното деяние. Явната несправедливост на наложеното наказание е подкрепено с твърдения за подценяване на смекчаващите отговорността обстоятелства, определящи приложението на чл. 55 от НК. В заключение се отправя искане касационният съд да измени атакуваното решение, като намали наложеното наказание лишаване от свобода на две години и приложи разпоредбата на чл. 66 от НК. В съдебното заседание подсъдимият А. С. и неговата защита поддържат жалбата при направените там възражения и искания. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : С присъда № 3/22.01.2020 г., постановена по НОХД № 540/2019 г., Окръжният съд - Враца признал подсъдимия А. Х. С. за виновен в това, че на 31.01.2014 г. в [населено място], обл. Враца, отнел чужди движими вещи и пари (два мобилни телефона на обща стойност 122 лева и сумата от 3 000 лева), от владението на В. Т. Л. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване – причинил на пострадалата счупване на дясна ключица, което е довело до трайно затруднение на движението на горен десен крайник, поради което и на основание чл. 199, ал.1, т. 3, пр. 2 във вр. с чл. 198, ал. 1 и чл. 58а, ал.1 и чл. 54 от НК го осъдил на три години и четири месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. На основание чл. 59 от НК съдът приспаднал при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият С. е бил задържан под стража с мярка за неотклонение. По жалба на подсъдимия С. срещу така постановената присъда е било образувано ВНОХД № 471/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд. С атакуваното сега решение на основание чл. 338 от НПК присъдата е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, след като подсъдимият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласил да не се събират доказателства за тях. Редът, по който подсъдимият е избрал да се разгледа делото, изключва последващи възражения за необходимостта от изследване на нови версии на фактическата обстановка. Претенцията за промяна на фактическите изводи в решението би имала своето основание само при отклонение от изискването на чл. 372, ал. 4 от НПК. Няма съмнение, че съдът би допуснал съществено процесуално нарушение, ако събраните на досъдебното производство доказателства не подкрепят самопризнанието на подсъдимия, но въпреки това осъдителната присъда се основава именно на това признание, без да се установят изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. Разгледано в този аспект възражението за допуснати процесуални нарушения е неоснователно. Въззивният съд внимателно е изследвал процесуалната дейност на основния съд и правилно не е съзрял нарушения на правилата за провеждане на съкратено съдебно следствие. Правилността на преценката за съответствие между признанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК и доказателствата, събрани на досъдебното производство, е проверена от въззивната инстанция по задълбочен начин, изключващ отправянето на упреци. Във въззивното решение подробно е мотивирана доказателствената подкрепа на обвинението, чиято обстоятелствена част подсъдимият С. е признал. В тази връзка съдът се е позовал на гласните доказателствени източници, писмените доказателства и доказателствени средства, както и на експертната интерпретация на релевантните факти, отразена в заключенията на съдебно- медицинската експертиза и оценителната експертиза. Така е достигнал до извод че те в своята съвкупност водят еднозначно до направените в обвинителния акт фактически заключения (виж, стр. 6-7 от решението). Подновеното възражение по повод данните, съдържащи се в показанията на свидетелите В. Л. и В. Л., не предизвиква необходимост от касационна намеса. Обосновано е приетото в решението, че възрастта на свидетелите, множеството заболявания, което наред с емоционалното им състояние на страх и тревожност и липсата на осветление, са им попречили да възприемат в цялост случилото се. Независимо от това, въззивният съд установил еднопосочност в коментираните свидетелски показания относно съществените моменти – за влизане в стаята им на лице с маска на главата, за нанесените удари върху главата и тялото на пострадалата, което съпоставил с експертните изводи по съдебномедицинската експертиза. Така процесуално екзактно е отхвърлил доводите на защитата, че признанието на подсъдимия на фактите по обвинителния акт не се подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебното производство. Въззивното решение не подлежи на ревизия и на основание чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК поради явна несправедливост на наложеното наказание. В конкретния случай съдът не е допуснал незаконосъобразно нарушаване на параметрите на предвиденото в чл. 199, ал. 1, т. 3 от НК наказание, редуцирано съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК и чл. 58а от НК. Претендираното смекчаване на отговорността при условията на чл. 55 от НК, тъй като по делото са събрани многобройни смекчаващи обстоятелства, е лишено от правно основание. Съвкупността от смекчаващите обстоятелства, изброени в жалбата (чисто съдебно минало, тежко семейно и финансово положение, изразеното съжаление за извършеното и младата възраст), не удовлетворява изискването за „многобройност“ по смисъла на цитираната разпоредба от закона. Както е добре известно тази квалификация по чл. 55 от НК е възможна само тогава, когато смекчаващите обстоятелства по своя обхват водят до значително по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца. При отмерването на обема от наказателна принуда предходните инстанции са установили превес на смекчаващите обстоятелства, който справедливо обусловил срок на лишаването от свобода в законоустановения минимум за този вид престъпление. Смекчаващите обстоятелства са ценени наред с установените отегчаващи, които обяснимо се пренебрегват в жалбата. Престъпното посегателство е извършено над болни хора, в напреднала възраст и в техния дом, което наред със съставомерните последици сериозно засяга и усещането за обществена сигурност на гражданите. В заключение, наказанието лишаване от свобода адекватно държи сметка за цялото своеобразие на конкретно разглеждания случай и при неговата индивидуализация не е допуснато нито подценяване, нито надценяване на обстоятелствата, определящи обществената опасност на деянието и дееца. В този смисъл определеното при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства наказание от пет години лишаване от свобода, редуцирано съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК на три години и четири месеца, съответства на тежестта на извършеното престъпление, на данните за личността на подсъдимия и ще съдейства за постигане на целите по чл. 36 от НК. Предвид на гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 10274/06.08.2020 г., постановено по ВНОХД № 471/2020 г. от Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.