1 Р Е Ш Е Н И Е № 518 София, 14 февруари 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Антони Лаков като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 2357/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на подсъдимия Е. К., срещу въззивна присъда от 18.04.2011г. на ОС-София, постановена по внохд № 731/11г. В жалбата се изтъкват всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като се правят съответните искания в условията на алтернативност. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва бъде оставена без уважение. Адвокат Анадолска, защитник на подсъдимия, пледира за уважаване на касационната жалба, която поддържа, както досежно основанията, така и във връзка с направените искания.Представя и писмена защита. Частният обвинител и граждански ищец, редовно призован, не се явява.Не се явява и повереникът му, които е депозирал възражение срещу касационната жалба. Подсъдимият Е. К. моли за уважаване на жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 34 от 10.06.2010г., постановена по нохд №566/09г., РС-Самоков е признал подсъдимия Е. Г. К. за невиновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, б.”А”, пр.2, вр. ал.1, б.”Б”, вр. чл.342, ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК го е оправдал. С въззивна присъда от 18.04.2011г., постановена по внохд №731/10г., Софийският окръжен съд е отменил изцяло, атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като е постановил нова, с която подсъдимият Е. Г. К. е бил признат за виновен в това, че на 10.06.2009г. по пътя от [населено място] за [населено място], при управление на л.а.”Ауди-80” с ДК [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение, визирани в чл.16, ал.1 от ЗДП, чл.20, ал.1 от ЗДП и чл.21, ал.1 от ЗДП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на П. Г., като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.1, б.”А”, пр.2, вр. ал.1, б.”Б”, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, като на основание чл.66 от НК е отложил изпълнението му за срок от пет години. На основание чл.343г от НК, съдът е наложил на подсъдимия и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. С въззивната присъда, съдът се е произнесъл по приетия за съвместно разглеждане гражданския иск, както и по отношение на дължимите се разноски и държавни такси. Касационната жалба е допустима и основателна. В жалбата се сочат всички касационни основания, като се акцентира на доводите за допуснати процесуални нарушения, касателно оценъчната дейност на въззивната инстанция и по-точно липсата на такава. Въззивният съдебен акт, който в случая е нова присъда следва да отговаря на изискванията на чл.339, ал.3, вр. чл.305 от НПК.В мотивната част на всяка присъда, съгласно чл.305, ал. 3 от НПК е необходимо да бъдат посочени установените от съда обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други отхвърлят. В настоящият случай, въззивният съд в акта си е изложил факти, които приема за установени, но без да обсъди, установяващите го доказателства. Освен, че не е дал оценка на доказателствената дейност на първата инстанция, въззивният съд не е изпълнил и задължението си да направи самостоятелен анализ както на доказателствената съвкупност, събрана от първия съд, имаща отношение за изясняване на елементите от предмета на доказване по делото, като време, място, механизъм на извършване на ПТП, авторство на деянието, така и на събраните от самия него доказателства. По отношение на допуснатата до изслушване в хода на въззивното съдебно следствие и приета в съдебно заседание от 18.04.2011г. комплексна медико-автотехническа експертиза, във въззивния съдебен акт липсва какъвто и да било коментар. Обстоятелството, че изводите на вещите лица по посочената експертиза са описани сред фактологията, не означава, че е извършен анализ на този доказателствен способ. Също така, въззивният съд формално е обсъдил останалите доказателства, събрани в хода на въззивното съдебно следствие. Нещо повече, интерпретацията на съдебно-психиатричната експертиза на подсъдимия и разпита на свидетеля И. П. са правно неиздържани. Правилно съдът е приел, че съдебно-психиатричната експертиза установява психичния статус на подсъдимия както към момента на деянието, така и към момента на съдебното производство, като експертът е дал заключение, че подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, правилно да възприема фактите и да дава достоверни обяснения. Но наличната психична годност на подсъдимия не обуславя, направения от съда извод за достоверност на съобщеното от него пред свидетелите Г. и И., тъй като в случая тази експертиза не е средство за проверка на техните показания. По отношение разпита на свидетеля П., окръжният съд декларативно е кредитирал заявеното от него в хода на въззивното съдебно следствие, без да изложи мотиви за тези си деятелност.Този свидетел е бил разпитан и от първата инстанция, а въззивният съд по реда на чл.281 от НПК е приобщил към доказателствената маса и показанията му, дадени на досъдебното производство. В посочените три разпита, показанията на П. са променливи и вътрешно противоречиви досежно лицето, управлявало процесното МПС, което в допълнение изисква прецизен анализ.Наличието на противоречиви доказателствени източници по отношение авторството на деянието изисква тяхното обсъждане и то с необходимата задълбоченост. Във връзка с горното следва да се отбележи, че касационната инстанция не е оторизирана да извършва самостоятелна оценъчна дейност на доказателствената маса. Безспорно е и обстоятелството, че тя не може да подменя вътрешното убеждение на контролирания съд по фактите, включен в предмета на доказване, но е оправомощена да извърши проверка относно процесуалните предписвания, гарантиращи правилното му формиране в съответствие с разпоредбата на чл.14 от НПК. Вътрешното убеждение е съзнателна увереност, която се основава на доказателствените материали, събрани и проверени по надлежен ред, при обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка. Единствено наличието на такава дейност от страна на решаващите съдилища дава възможност на касационната инстанция да упражни правомощията си, които са свързани с правилното приложение на закона. В случая липсата на доказателствен анализ и наличното формално обсъждане на някои от тях, преклудира възможността на настоящата инстанция за произнасяне по възраженията, касателно допуснати нарушения на материалния закон, респективно явна несправедливост на наказанието. Гореизложеното обуславя наличието на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, поради което въззивната присъда на СОС следва да бъде отменена, делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото следва да се отстранят посочените по-горе нарушения на съдопроизводствените правила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда от 18.04.2011г., постановена по внохд № 731/10г. по описа на Софийски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: