гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ търговско отделение,
в открито заседание на тридесети април, две хиляди двадесет и пета година, в състав:
Председател: Бонка Йонкова
Членове: Петя Хорозова
Иванка Ангелова при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдията Ангелова т.д. № 1698 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на Л. Н. М. и Г. Н. М., чрез процесуален представител, против Решение № 207 от 27.02.2024 г. по в. гр. д. № 1895/2023 г. на Апелативен съд - София, с което след отмяна на Решение № 3791 от 14.12.2022 г. по гр. д. № 7402/2021 г. на Софийски градски съд е отхвърлен като неоснователен предявеният от настоящите касатори против „Инвестбанк“ АД (универсален правоприемник на ТБ „В.“ ЕАД) иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД - за реално изпълнение на задължение за заличаване на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 36 от 14.02.2014 г. на нотариус М. М. - Р., с рег. № 504 на НК, поето с Допълнително споразумение № 3 от 28.10.2014 г. - неразделна част от договор за кредит № 1038-12/18.07.2012 г.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и уважаване на предявения иск, както и присъждане на сторените разноски. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по незаявено възражение и че неправилно е тълкувал споразумението между страните в контекста на разпоредбата на чл.179, ал.1 ЗЗД, приемайки, че за да възникне валидно задължение за банката да заличи ипотеката, същото следва да е в нотариално заверена форма.
Ответникът – „Инвестбанк“ АД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция.
С Определение № 462 от 12.02.2025г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: Допустимо ли е съдът да се произнесе по несвоевременно въведено в процеса възражение ?
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Л. Н. М. и Г. Н. М. иск по чл.79 , ал.1 ЗЗД за осъждане на „Инвестбанк“ АД да заличи договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 36, уважен от състав на Софийски градски съд. Решението е постановено след като състав на ВКС с Решение № 26 от 24.03.2021г. по т.д. № 524/2020г. е обезсилил като процесуално недопустимо /поради неспазена родова подсъдност/ въззивното решение на СГС в частта, с която е потвърдено решение на СРС за уважаване на предявения осъдителен иск, като делото е върнато на друг състав на СГС за произнасяне като първа инстанция.
Сезиран с жалба на „Инвестбанк“ АД, решаващ за приетата неоснователност на предявения иск е изводът на Апелативен съд - София, че поетото от банката задължение за заличаване на процесната ипотека е невалидно, тъй като е в обикновена писмена форма. Позовавайки се на мотиви към решението на първия състав на ВКС, изложени по възражението на банката за недопустимост на осъдителния иск, решаващият съд е приел, че на основание чл.179, ал.1 ЗЗД вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма или въз основа на влязло в законна сила съдебно решение. В случая банката е поела задължение за заличаване на ипотеката по чл.9, ал.1, т.2 от договора за кредит с допълнително споразумение № 3 към Договор за банков кредит № 1038-12 от 18. 07.2012г. За да възникне валидно задължение за банката за заличаване на ипотеката, същото следва да е съобразено с изискването за форма, регламентирано в чл.179, ал.1 ЗЗД - нотариално заверена форма. В случая, според съда, това изискване не е било изпълнено, доколкото допълнителното споразумение № 3 е било сключено в обикновена писмена форма, а не в установената с чл.179, ал.1 ЗЗД форма за действителност, поради което неспазването й е довело до недействителност на клаузата, вменяваща това задължение на кредитора, на основание чл.26, ал.4, вр. ал.2, пр.3 ЗЗД. С този решаващ мотив, без да обсъжда останалите възражения във въззивната жалба по съществото на спора, Апелативен съд - София е отменил решението на Софийски градски съд и е отхвърлил иска.
По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване за това дали е допустимо съдът да се произнесе по несвоевременно въведено в процеса възражение, трайно в съдебната практика се приема, че по силата на концентрационното начало страната не може да поправи пред въззивната инстанция допуснатите поради собствената си небрежност пропуски в първоинстанционното производство. В този смисъл са както посочените от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения на ВКС, така и задължителната практика, обективирана в ТР № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, според която въззивният съд не може да разглежда незаявени възражения, освен в случаите, когато те касаят приложението на императивна правна норма.
Обусловилият допускането на касационното обжалване въпрос е предпоставен от оплакването в касационната жалба за недопустимо произнасяне от въззивния съд по несвоевременно заявено / едва с въззивната жалба при новото разглеждане на делото/ възражение за нищожност на Допълнително споразумение № 3/28.10.2014г. поради неспазване на предвидената в чл.179 ЗЗД форма. В случая обаче следва да се съобразят задължителните указания на ТР № 1/2022г. по тълк.д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Видно от мотивите към посоченото тълкувателно решение, произтичащият пряко от формата на сделката порок е сред хипотезите, за които съдът, включително въззивният и касационният, се произнася служебно. Следователно, оплакването в касационната жалба за недопустимо произнасяне от въззивния съд по несвоевременно заявено възражение е неоснователно.
Основателно обаче е оплакването на касаторите срещу приетата от въззивния съд нищожност на споразумението между страните, приемайки, че за да възникне валидно задължение за банката да заличи ипотеката, същото следва да е в нотариално заверена форма. От фактическа страна правилно съставът на Апелативен съд – София е установил, че с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 36 от 14.02.2014г. за предоставения от банката допълнителен кредит ищците са учредили втора по ред ипотека върху УПИ IX-46, кв.9, по плана на [населено място], м. „Изток-Изток“, с административен адрес [населено място], Район „Изгрев“,[жк], [улица], заедно с построената в него еднофамилна жилищна сграда, както и че на 28.10.2014 г. страните са подписали допълнително споразумение № 3 към договора за банков кредит, като с § 1 от същото са постигнали съгласие в случай, че кредитополучателят изпълни кумулативно следните условия: погаси 100 000 щ.д. от лимита по т.1 от договора за кредит; учреди особен залог върху Стационарна преса за негова сметка (скрап) - балиране, на стойност 179 000 евро; увеличи размера на заложените по чл.9 от договора за кредит стоки с 300 000 евро; увеличи размера на заложените по чл.9 от договора за кредит вземания с 330 000 евро и предостави на банката удостоверение от ЦРОЗ, от което е видно, че банката е първи по ред кредитор по отношение на всички заложени в нейна полза стоки, ДМА и вземания, то банката ще заличи (след заплащане на необходимите за това такси от страна на кредитополучателя) ипотеката по чл.9, ал.1, т.2 от договора за кредит. Следователно, предмет на допълнителното споразумение са поети от всяка от страните задължения за реално изпълнение на определено задължение, като това на банката да заличи ипотеката е предпоставено от изпълнение задълженията на насрещната по договора страна. Предвидената в чл.179, ал.1 ЗЗД нотариална форма е условие за валидност на едностранното съгласие на кредитора за заличаване на ипотеката, което ще е приложимо в случай на изпълнение на поетото от банката задължение по споразумението. Формата за действителност на съгласието за заличаване на ипотеката, с което, приложено към молба по реда на чл.179, ал.2 ЗЗД, се сезира Агенция по вписванията, неправилно въззивният съд е приложил и към поетото от банката облигационно задължение. Основание за нищожност по чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД е липсата на предписана от закона форма, каквато по отношение на договора за банков кредит, съответно на допълненията към него, е писмената форма / чл.430, ал.3 ТЗ/. За действителността на поетото от банката задължение, предмет на осъдителната претенция, законът не е предвидил сключване в по-тежка форма от писмената, доколкото същото е част от сключения между страните договор за банков кредит и не представлява „съгласието на кредитора“ по смисъла на чл.179, ал.1 ЗЗД . С оглед на това, решаващият за отхвърлянето на иска извод на въззивния съд за недействителност на поето от кредитора действително задължение за заличаване на договорната ипотека по чл.9, ал.1, т.2 от договора за кредит е незаконосъобразен.
С оглед решаващия мотив, въз основа на който искът е намерен за неоснователен, въззивният съд не се е произнесъл, приемайки, че е без значение за изхода делото, по въпроса дали са осъществени предпоставките на § 1 от допълнителното споразумение /пункт 1.7./, което е фактическото основание на претенцията. Тъй като и първоинстанционният съд не се е произнесъл по възраженията на банката по този въпрос, приемайки същият за безспорен, въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд София. Освен по възраженията в пункт 1.7. от въззивната жалба на банката, при новото разглежзане на делото съдът следва да се произнесе и по оплакването по пункт 1.6. от същата, поддържано и в касационното производство, във връзка с твърдението му, че с Допълнително споразумение № 3/28.10. 2014г. е поето задължение за заличаване на друга ипотека. Доколкото с първото решение на ВКС са обезсилени като недопустими решенията на долните съдилища в частта за уважаване на осъдителния иск за реално изпълнение на задължение за заличаване на договорна ипотека и не са давани указания по чл.294, ал.1 ГПК, обжалваното решение на въззивната инстанция не е постановено в хипотезата на „повторно разглеждане на делото“ по смисъла на чл.295 ГПК, поради което настоящият състав на ВКС не е обвързан от задължението при отмяна да реши спора по същество.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за направените разноски в касационното производство.
Мотивиран по гореизложения начин, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 207 от 27.02.2024 г. по в. гр. д. № 1895/2023 г. на Апелативен съд - София.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд - София за повторно разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.