5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 441 София 19.05.2020г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и двадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4892 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Безмер Енерджи”ЕООД гр.София, представлявано от управителя Лоурейро, чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 2085 от 14.08.2019г. по в.гр.д. № 368 по описа за 2019г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 1433 от 6.07.2018г., поправено с решение № 1902 от 25.09.2018г. по т.д.№ 718/2017г. на Софийски градски съд и вместо това е постановил друго, с което е отхвърлен иска му срещу Република България, представлявана от министъра на финансите, на основание чл.55 ал.1 изр.1 ЗЗД, сумата 121 725.67лв., претендирана като получена без основание такса за електрическа енергия, произведена от възобновяем източник през периода м.юли – м.август 2014г., внесена на основание чл.35а – чл.35б от ЗЕВИ /обявени за противоконституционни с РКС № 13/2014г., обн.ДВ бр.65/14г./ и е отхвърлен и предявения като евентуален иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 121 725.67лв., претендирана за имуществено изравняване поради неоснователно обогатяване на държавата със същата сума и обедняването на ищеца с нея, получена без основание такса за електрическа енергия, произведена от възобновяем източник през периода м.юли – м.август 2014г., внесена на основание чл.35а – чл.35б от ЗЕВИ и са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е приел за безспорно установени следните обстоятелства: „Безмер Енерджи”ЕООД е собственик на обект за производство на електрическа енергия от възобновяем източник /слънчева енергия/, фотоволтаична електроцентрала /ФЕЦ/ с обща инсталирана мощност 4000 КВтч, находяща се в землището на [населено място].Същата е присъединена към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение”ЕАД, по силата на договор за присъединяване от 13.07.2010г. и въведена в експлоатация от 20.04.2011г. Въз основа на сключен договор № 151 от 29.03.2011г., „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД се е задължила, за срок от 25 години, да изкупува произведената от съоръжението на „Безмер Енерджи” ЕООД електрическа енергия по преференциална цена от 699.11лв. /МВтч без ДДС/. С две фактури № 45 от 31.07.2014г. и № 46 от 31.08.2014г. „ЕВН България Електроразпределение”ЕАД е заплатила по този договор на „Безмер Енерджи” съответно сумите от 581 084.57лв.с ДДС и 553 346.12лв. с ДДС, цена на електроенергия, произведена съответно за м.юли и м.август и е превела с авизо сумите от 479 679.20лв. и 520 486лв. По фактури № 45 и № 46 са удържани и сумите от 96 847.43лв. за м.юли и от 24 878.25лв.за м.август /общо 121 725.68лв./, такса за производство на електрическа енергия от слънчева енергия, на основание чл.35а ЗЕВИ. На 10.08.2014г. е влязло в сила Решение № 13 на Конституционния съд на РБългария, са обявени за противоконституционни т.2 и 3 от §6 от ЗР на Закона за държавния бюджет за 2014г., с който са създадени чл.35а, ал.1, 2 и 3, чл.35б, ал.1, 2, 3, 4 и чл.35в, ал.1, 2 и 3 и чл.73, ал.1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/. Ищцовото дружество е заплатило таксата от 121 725.68лв., след влизане на решението на КС, на 15.10.2014г. и с настоящият иск претендира връщането й, като твърди че е заплатена без основание. За да прецени иска като неоснователен, по спорният по делото въпрос за темпоралното действие на решението на Конституционния съд, въззивният съд, позовавайки се на нормата на чл.151, ал.2, изр.3 от Конституцията, е приел че таксата е била дължима, защото задължението за нейното заплащане възниква с факта на производството на електрическа енергия и нейното изкупуване, при действието на законовите норми, от които е възникнало това публично правно задължение. Позовал се е на решение по к.д.№ 25/95г., съгласно което противоконституционният закон престава да действа и да регулира отношения занапред, от влизане на решението в сила. Действията по удържане на таксата от цената на електроенергията, по изготвяне на справката за дължимите суми и внасянето им в определения срок, доколкото не са елемент от фактическия състав по възникване на публичното задължение, а са действия по неговото определяне, отчитане и изпълнение, е преценил, че са ирелевантни за възникване на задължението. Решаващият му извод е, че действието на решението на Конституционният съд „ex nunc”, изключва възможността за прилагането му по отношение на начислена такса за произведена енергия преди датата на влизането му в сила. На това основание е приел искът по чл.55, ал.1 изр.1 ЗЗД за неоснователен. Като неоснователен е преценил и предявения евентуален иск по чл.59 ЗЗД, с оглед извода му, че в конкретния случай претендираната сума е получена от държавата на годно правно основание. В представеното изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК по следния поставен въпрос: Налице ли е годно правно основание за удържане на таксата по чл.35а – чл.35б от ЗЕВИ и плащането й в държавния бюджет за периода 1.07.2014г.- 10.08.2014г., доколкото нормите които са ги уреждали са противоречали на Конституцията? Твърди противоречие с решение № 10/1994г. и решение № 22 от 31.10.1995г. по к.д.№ 25/1995г. и решение № 10 по к.д.№ 8/2013г.на Конституционния съд. На основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК, касаторът поставя и следните въпроси: 1. Към кой момент възниква задължението за плащане на таксата по чл.35а – чл.35б от ЗЕВИ към държавния бюджет, доколкото същата се администрира в условията на финансов автоматизъм? 2. Получаването на престацията, елемент ли е от фактическия състав на непозволеното обогатяване и ако да, когато получаването на престацията е станало след обявяването за противоконституционни на законовите разпоредби въз основа,на които до този момент е ставало даването /съответно получаването/, налице ли е неоснователно обогатяване по смисъла на чл.55 или чл.59 ЗЗД? При фактически състав, част от елементите на който са осъществени въз основа на обявен за противоконституционен закон, но след прогласяването на противоконституционността, може ли завършеният по този начин състав да представлява валидно „основание”за задържане на полученото от страна на държавата?, 3. Когато установяването по размер, начисляването, събирането на дължимата по закон такса /по чл.35а-35в ЗЕВИ/, съответно получаването й са станали след влизане в сила на РКС №13/2014г., с което съответните норми, уреждащи задължението за начисляване и събиране на таксата /т.е. за даване/ са обявени за противоконституционни, може ли да се приеме, че е налице получаване без основание? и 4. Допустимо ли е от гледна точка на ПЕС, в това число и съдебната практика на СЕС, с която се дават задължителни тълкувания за прилагането на ПЕС, държава-членка, която е събрала публични задължения въз основа на противоконституционен национален закон, който е в противоречие и с първично и вторично право на ЕС, да откаже да възстанови тези публични задължения на задължените лица? Позовава се на решения С -398/09, С-441/98 и С -442/98, С -309/06 и С -264/08. Извън изложеното, касаторът счита постановеният въззивен акт и за очевидно неправилен, във връзка с което се позовава и на това основание по чл.280 ал.2 ГПК. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Изразеното становище е, че постановеният въззивен акт е правилен и законосъобразен, тъй като относно въпросът за действието на решенията на КС, е съобразена практиката, произтичащо от решения по к.д.№ 17/2013г., к.д.№ 25/95г., к.д.№ 9/1996г., к.д.№ 30/1995г., к.д.№ 21/2013г.,както и на различни граждански съдебни състави, които са се позовали на посочените решения на Конституционния съд. Настоящият съдебен състав, въз основа на изложеното намира, че по първият от поставените от касатора въпрос, относно наличието на годно правно основание за удържане на такса по чл.35а – чл.35б от ЗЕВИ и за плащането й в държавния бюджет за определен период при положение, че нормите които са ги уреждали са обявени за противоречащи на Конституцията, доколкото е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд и приетото от въззивния съд е в противоречие с приетото от Конституционния съд в постановеното от него решение № 3 по к.д.№ 5/2019г., следва да се допусне касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В мотивите на к.д.№ 5/2019г. е посочено, че „правният ефект на решение № 22/1995г.по к.д.№ 25/1995г.”, на което въззивният съд се е позовал „е изчерпан. То е загубило актуалност и е неприложимо при така очертаната еволюция в практиката на Конституционния съд относно същността на закона за изменение и допълнение и възможността да бъде годен предмет на конституционен контрол”. С решението си КС приема, че: „Решението на Конституционен съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие”, както и че: „По отношение на заварените от решението на Конституционен съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага…” На страните следва да бъде дадена възможност да изразят становището си по съществото на конкретния спор, касаещ наличието на предпоставките на предявения главен иск по чл.55 ал.1 ЗЗД и евентуален по чл.59 ЗЗД, в светлината на така постановеното решение по к.д.№ 5/2019г. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2085 от 14.08.2019г. по в.гр.д. № 368 по описа за 2019г. на Софийски апелативен съд. УКАЗВА на касатора „Безмер Енерджи”ЕООД гр.София, че следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 2 435лв. /две хиляди четиристотин тридесет и пет лева/ и да представи документ за това в канцеларията на съда, в 7-дневен срок, от получаване на съобщението, като в противен случай касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.