Р Е Ш Е Н И Е
№ 495
Гр.София, 22 ноември 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
При участието на секретаря ПАВЛОВА
В присъствието на прокурора БУМБАЛОВА
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 2316/11 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК.
С решение № 232/21.07.11 г.,постановено от БлОС по В.Н.О.Х.Д. 178/11 г.е изменена присъда № 480/18.01.11 г.,постановена по Н.О.Х.Д.1701/09 г.по описа на БлРС, като е намалено наложеното на подсъдимия наказание за извършено престъпление по чл.152,ал.1,т.2 НК от три години и шест месеца на три години лишаване от свобода. На основание чл.23,ал.1 НК е постановено същото като най-тежко общо наказание за изтърпяване. В останалата част присъдата е потвърдена.
С последната Д. е осъден за извършено от него престъпление по чл.150, пр.1 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, с отложено изтърпяване на наказанието за срок от три години, на основание чл.66 НК. На основание чл.23,ал.1 НК това наказание е групирано със споменатото вече лишаване от свобода от три години и шест месеца за извършено престъпление по чл.152,ал.1 НК, като е наложено общо най-тежко наказание,което да се изтърпи при условията на общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
Постъпило е искане от осъдения по Н.О.Х.Д.1701/09 г. по описа на РС-Благоевград /БлРС/, В.Н.О.Х.Д.178/11 г.по описа на ОС-Благоевград /БлОС/ И. П. Д. от 22.07.11 г./следователно в предвидения в процесуалния закон шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила-21.07.11 г./, за възобновяване на посочените производства, с оплаквания за допуснати нарушения на чл.348,ал.1,т.2 и 3 НПК. Иска се или решението на въззивния съд да бъде отменено и делото-върнато за ново разглеждане от БлОС, или самият ВКС да приложи разпоредбите на чл.55 и чл.66 НК, по силата на разпоредбата на чл.425,ал.1,т.3 НПК, доколкото казаното е в полза на осъденото лице.
В съдебно заседание пред ВКС осъденият не се явява, а упълномощеният от него защитник поддържа искането с изложените в него основания, като основно набляга на претенцията ВКС сам да измени решението на въззивния съд в полза на Д., след възобновяване на наказателното производство.
Представителят на ВКП намира искането за неоснователно.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го документ и изтъкнатите в него доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по настоящата процедура, намира за установено следното:
Първото оплакване е свързано с нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348,ал.3 вр.ал.1,т.2 НПК. Трябва да се подчертае,че това е поредно разглеждане на делото пред ВКС по реда на възобновяването. В първото отменително решение като основно съображение е преценена липса на законен състав при разглеждане на производството пред първостепенния съд. Не е третиран въпросът за установеност или не на престъпната деятелност, вменена на осъденото лице, каквито намеци са правят най-напред в искането за възобновяване.
Не отговаря на процесуалната действителност изложеното в последното твърдение, че нито първоинстанционният, нито въззивният съдебни състави са посочили конкретни и неопровержими доказателства за престъпната фактология, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Видно от мотивировката към присъдата и решението на БлРС и БлОС, последните са изписали съображения за приетите от тях доказателствени материали, внимателният разбор на които ги е довел както до вярна преценка за фактите, които са се сложили в процесната нощ, така и до тяхната наказателна интерпретация.
За този съд поведението на свидетеля В. следва да бъде осмислено в контекста на преценка за евентуално негово неправомерно поведение касателно познание за стореното от осъдения, относено към твърдението му, че не е виждал какво става отзад в колата. Последното казано не е и вярно по принцип, доколкото свидетелят съобщава за свое познание за случващото се зад автомобила му /дори заявява,че е приканен от осъдения да се възползва сексуално от Ц./. Това, което той отрича,е своето познание за осъществени блудствени действия на задната седалка и принудата към тях, както и към съвкуплението, обстоятелства, отхвърлени като недостоверни от страна на съдилищата по фактите,кредитиращи показанията на пострадалата. Същите са преценени при преглед на цялостната доказателствена маса.
Проблемът, който се поставя най-сериозно на разглеждане пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела, касае момента кога пострадалото момиче е заплакало след осъществените спрямо него действия от страна на Д.. Последният впрочем по принцип не ги отрича, но заявява съгласие на момичето за тях. В съдебно заседание пред крайния съдебен състав на БлРС по надлежен процесуален ред са прочетени показания, депозирани от В. по-рано. От същите е видно, че К. Ц. е плачела през цялото време при придвижването на управлявания от свидетеля таксиметров автомобил до гр. Благоевград, каквото нейно поведение е прието и в съдебните актове на решаващите съдилища,в частност по въззивното решение /показанията й говорят за същото/. Няма основания да се приеме, че с цел да злепостави осъдения, след като се е съгласило да осъществява с него блудствени действия и съвкупление, момичето се е “превземало”,заплаквайки едва при пристигане в града,след като вече е било запитано от представител на полицията по мобилния телефон какво става с него.
По-нататък, действително при прегледа на пострадалата са констатирани липси на травматични увреждания по нейното тяло,но БлРС и БлОС са приели неизключване на възможността тя да е била хващана, блъскана или дърпана. От една страна този извод е направен на фона на събраните доказателствени материали, които установяват,че Ц. е била стресната от случващото се с нея и е била елиминирана активната й съпротива, доколкото едно младо момиче може да окаже такава при процесната конкретика, без да пострада на физическо равнище. От друга страна липсата на обсъжданите увреждания не изключва несъгласието на момичето към осъществяване на блудствени и съвкупителни действия с него. А именно това стои в основата на приетото престъпно посегателство от страна на осъдения.
На последно, но не по важност, място, в тази част на изложението на ВКС, е нужно да се отбележи,че в подкрепа на всичко казано от съдилищата по фактите стоят показанията на свидетелите Г. и А., както и заключението за психическото състояние на момичето след осъществяване на деянията по приетата по надлежен ред експертиза в тази връзка.
Ето защо от страна на решаващите съдилища не са допуснати нарушения на заложените в чл.13,14 и 107, ал.5 НПК правила, с оглед обмисляне на събраните доказателства и правилното им подвеждане под съответната фактологическа и правна тяхна същност.
Основното оплакване всъщност е свързано с наложеното на осъдения наказание по чл.152,ал.1 НК, което определя и отмереното общо наказание по силата на чл.23,ал.1 НК-три години лишаване от свобода. В искането се набляга на необсъждане от страна специално на въззивния съд на въпроса с приложението разпоредбите на чл.55 НК и чл.66 НК.
Генерално погледнато, казаното е вярно, но то не води до извод на първо място до заключение за явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл.348,ал.5 вр.ал.1,т.3 НПК, когато ВКС в настоящата процедура би могъл да пристъпи към прилагане на собствени правомощия в тази връзка. На второ място- коментираното не довежда до размисъл за допускане на толкова флагрантно процесуално нарушение с неприсъствие на мотивировка по обсъждания повод, че да се налага възобнояване на делото на основание чл.348,ал.2, т.1 и 2 вр.ал.1,т.2 НПК, отмяна на въззивното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на БлОС.
Не може да не се признае, че аргументацията на второинстанционния съд досежно наложимото на Д. наказание, макар и да не откроява експлицитно липсата на необходимост от прилагане правилата на чл.55 и 66 НК, дава категорична възможност да се заключи каква е тезата на съдебния състав и финално защо не се възприема позиция за налични многобройни и/ или поне едно отегчаващо обстоятелства, както и защо не се налага условно осъждане, макар и да са налице материалноправните предпоставки за това. В мотивите е намерило място поведението на осъдения към момента на извършване на деянията, извън съставомерните белези на инкриминираната му престъпна дейност. Налично е и съгласие с доводите на първостепенния съд в обсъжданата насока.
ВКС се солидаризира със становището на въззивния съд и не намира сериозни допълнителни аргументи, които да стоят на обсъждане пред него. Наистина, производство е продължило повече от пет години, не по вина на осъденото лице и това само по себе си е основание за индивидуализиране на наказанието към предвидения в санкционната част на материалноправната норма на закона минимум, както е сторил съдът, погледнато и през призмата на разпоредбата и съдебната практика по чл.6 ЕКЗПЧОС. Същевременно сама по себе си дълготрайността на производството като несъставомерен субективен елемент не е достатъчна , за да се намери наличие на предпоставките на чл.55 НК, при липса на други доказателства за това.
В светлината на последното изнесено е нужно да се вземе отношение най-вече по това, налице са условията за прилагане института на условното осъждане. Отговорът на тази инстанция е отрицателен. И това е така не само предвид посоченото по-горе като поведение на Д., отличаващо се с дързост и безнаказаност, но и предвид състоянието на пострадалата-физическо и психическо-след стореното с нея. За да бъде превъзпитан в дух на стриктно спазване на чуждата лична неприкосновеност и да преосмисли качествено поведението си чрез даване на равносметка за извършеното от него, осъденият следва да изтърпи ефективно наложеното му общо наказание лишаване от свобода за срок от три години. Това от своя страна ще повлияе превъзпитателно не само върху него,но и върху членовете на обществото,по какъвто начин ще се реализира и генералната превенция като цел на наказанието, прогласена в текста на чл.36 НК.
Само в сферата на пълнотата на съдебното изследване, върховната съдебна инстанция по наказателни дела желае да отбележи забелязани от нея неблагополучия по съдебните актове на БлОС и БлРС, които съвсем не водят до необходимост от различно третиране на искателя и не налага възобновяване на производството. Видно от присъдата на първата инстанция, след налагане на наказание за всяко престъпление с определено наказание лишаване от свобода, съдът се е произнасял по начина на изтърпяването му, след това е наложил общо наказание и отново е оповестил начина на изтърпяване на лишаването от свобода. Присъдата в тази част е потвърдена от БлОС.
Стореното не се схожда с процесуалния закон. Според разпоредбите на чл.305 вр.чл.301,ал.1,т.1,2,3, 5 и 6 НПК за първостепенния съд, респективно чл.317 вр.чл.339 вр.чл.305 вр.чл.301 НПК за второстепенния, едва след определяне на единно наказание, когато са налице предпоставките на чл.23-25 и 27 НК, се осмисля дали подсъдимият да се освободи от изтърпяване на наказанието и какъв да бъде срокът на условното осъждане; или какъв първоначален режим и тип затворническо заведение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода следва да се определи.
Освен това, липсва довод от страна на въззивния съд в насока на съзиране на процесуален недъг в атакуваната присъда, макар и несъществен, отнасящ се и до потвърждаване на мярката за неотклонение спрямо Д.. Същото е направено от БлРС в диспозитива на присъдата, а не по предвидения в закона ред с определение- чл.309,ал.1 НПК.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. П. Д. за възобновяване на Н.О.Х.Д.1701/09 г.по описа на РС-Благоевград, В.Н.О.Х.Д. 178/11 г.по описа на ОС-Благоевград.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/
|