6 Р Е Ш Е Н И Е № 108 С., 08.10.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря С. С. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева т. дело № 624/ 2014 година Производството е по чл. 47 т. 3 пр.2 и т. 5 пр. 1 ЗМТА. Образувано е по иск на [фирма] - [населено място] срещу [фирма] - [населено място] за отмяна на Арбитражно решение от 18.11.2013 г. по арб.д.№ 25/2013 г. на АСТС - [населено място] на основание чл. 47 т. 3 пр.2 и т. 5 пр.1 ЗМТА. Ищецът поддържа, че с Договор за консултантска услуга №441-DЕNЕB-02-2011 ответникът се е задължил да го консултира и подпомага правно при събирането на суми от длъжник [фирма], като ответникът е преупълномощил адвокатско дружество по изп.д.№ 280/ 2009 г. на ЧСИ Е.Д., рег.№ 751. Сочи, че не е подписвал договори за правна помощ с адвокати или адвокатски дружества, не е договарял възнаграждения, не е упълномощавал ответника да плаща и да се задължава от негово име за адвокатски възнаграждения. По причина, че размерът на задължението по изп.дело не е погасен, обстоятелство, което ответникът заявява с исковата молба в арбитражното производство, ищецът с нотариално заверена Декларация, депозирана при ответника на 29.04.2013 г., е оттеглил пълномощията, дадени с Консултантския договор, с което е прекратил мандатната сделка с ответника, както и пълномощията на преупълномощените адвокати, след което действията им следва да се считат като водене на чужда работа без пълномощие. По съображения, че уговорената арбитражна клауза предвижда разрешаване на спорове във връзка с Договора, а не и на спорове на извъндоговорно основание, ищецът счита, че липсва арбитражна клауза - основание по чл. 47 т. 5 пр. 1 ЗМТА и АСТС - [населено място] не е компетентен да разгледа спора; произнесъл се е по спор, който не подлежи на арбитраж поради липса на валидна арбитражна клауза; арбитражната клауза няма обвързваща сила за страните поради прекратяване на мандатната сделка. Като сочи, че по изп.дело не ответникът, а адвокати и адвокатско дружество са извършили съответни действия, затова претендираното възнаграждение съставлява заобикаляне на закона, че ответникът се явява посредник на адвокати и адвокатско дружество - съществено дисциплинарно нарушение на чл. 41 и чл. 132 от Закона за адвокатурата ищецът сочи, че се заобикалят свръхповелителни норми - чл. 41 и чл. 132 ЗА., които не позволяват опосредяване в мандатното правоотношение с включване на междинен субект, затова арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България - основание по чл. 47 т. 3 пр. 2 ЗМТА: нарушени са основни принципи на правопорядъка: законност, равенство на страните, дирене на обективната истина и правото на справедлив процес, нарушени са свръхповелителни норми. Ответникът по делото [фирма] - [населено място] оспорва иска, тъй като не са налице поддържаните основания - не е налице основанието по чл. 47 т. 3 пр. 1 ЗМТА ”предметът на спора не подлежи на арбитраж”, тъй като предметът на спора, заявен пред АС, не попада в изключенията по чл. 19 ГПК; не е налице основание по чл. 47 т. 5 ЗМТА - постигнато е арбитражно споразумение, искът, заявен в арбитражното производство, попада в обхвата на предвидените за разглеждане спорове, ответникът в отговора си пред АС, че искът е неоснователен по същество, с което се е съгласил с арбитражната клауза. Възразява, че не е налице основанието по чл. 47 т. 3 пр. 2 ЗМТА ”противоречие на обществения ред”, тъй като АС не е препятствал ответника да ангажира доказателства по направените възражения, обсъдил е всички факти и доказателства, гледал е делото по реда на неприсъственото производство поради материален интерес по-малък от 25 000 лв., налице е уговорена арбитражна клауза, ответникът е посочил арбитър. Обосновава, че е имал право да упълномощава адвокати във връзка със събиране на вземанията, за което има изрично овластяване в Пълномощно от 19.09.2011 г., че АСТС правилно е присъдил възнаграждението и че са неоснователни доводите на ищеца за опосредяване на мандатното правоотношение и за нарушение на Закона за адвокатурата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства във връзка с поддържаните от ищеца основания за отмяна на арбитражно решение, приема следното: Искът е процесуално допустим - предявен е от надлежна страна в рамките на 3-месечния срок по чл. 48 ал. 1 ЗМТА. От отбелязването за получаване на копие от арбитражното решение, е видно, че адв. П. А. го е получила на 27.11.2013 г. за [фирма] - [населено място] и на 11.12.2013 г. копие от решението за поправка на ЯФГ. Исковата молба е подадена на 27.02.2012 г. в срока по чл. 48 ал. 1 ЗМТА. С Решение от 18.11.2013 г. по В. № 25/ 2013 г. на АСТС - [населено място] по изложените съображения [фирма] - [населено място] е осъден да плати на [фирма] - [населено място] 9 197.87 лв., със законната лихва от 08.08.2013 г. - възнаграждение по Договор за консултантска услуга №441-DЕNЕB-02-2011. Компетентността на АС е основана на чл. 12 от Договора и с оглед цената на иска до 25 000 лв. делото е разгледано в закрито заседание на основание чл. 47а от Правилника за решаване на делата при АСТС, приет на 25.09.2006 г. По основанието по чл. 47 т. 5 пр. 1 ЗМТА: Ищецът извежда посоченото основание с твърдения, че уговорената арбитражна клауза е за разрешаване на спорове във връзка с Договора, а не и на спорове на извъндоговорно основание, че арбитражната клауза няма обвързваща сила за страните поради прекратяване на мандатната сделка, че с прекратяване на мандатната сделка, липсва арбитражна клауза и АСТС - [населено място] не е компетентен да разгледа спора; произнесъл се е по спор, който не подлежи на арбитраж поради липса на валидна арбитражна клауза с прекратяването на Договора. Поддържаното основание не е налице. Арбитражното споразумение е абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща компетентността на арбитражния съд да се произнесе по повдигнат пред него спор и за да е налице валидно арбитражно споразумение, трябва да са изпълнени изискванията на чл. 7 ал. 1 и ал. 2 ЗМТА - писмено съгласие, оформено в отделно споразумение или като клауза в друг договор, за възлагане на арбитраж за решаване на спорове относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. Отмяна на арбитражно решение на основанието по чл. 47 т. 5 пр. 1 ЗМТА предпоставя решението да е постановено от арбитражен съд при отсъствие на изрично споразумение с характеристиките по чл. 7 ал. 1 от ЗМТА, което може да е последица от липса на съгласие за арбитриране, както и от неспазване на предвидената форма за валидност в чл. 7 ал. 2 от ЗМТА. Като договор, арбитражното споразумение трябва да отговаря на изискванията за валидност на договорите (дееспособност, неопорочена воля, позволен от закона предмет), както и на изискванията за валидност, предписани от процесуалния закон (за арбитруемост на спора и за форма). В конкретния случай не може да се приеме, че арбитражното решение е постановено въз основа на арбитражна клауза, която няма обвързваща сила за страните поради прекратяване на мандатната сделка и е неоснователен доводът на ищеца, че арбитражната клауза предвиждала разрешаване на спорове във връзка с Договора за консултантска услуга, който е прекратен, а не и на спорове на извъндоговорно основание. Предявения пред АСТС иск е за разрешаване на правен спор, който възниква от неизпълнение на задължение за плащане на възнаграждение за извършена консултантска услуга по сключен договор. Договорът от 12.09.2011 г. е сключен в писмена форма и съдържа изрична клауза - чл. 12, в която е обективирано съгласието на страните, че всички спорове, отнасящи се до договора, ще бъдат решавани по доброволен начин, а ако това стане невъзможно - от АСТС - [населено място]. Спорът на страните за дължимост на консултантско възнаграждение е основан на сключения договор и прекратяването му не определя спора като такъв на извъндоговорно основание, поради което е неоснователен доводът на ищеца, че уговорената арбитражна клауза предвижда разрешаване на спорове във връзка с Договора, а не и на спорове на извъндоговорно основание, затова АСТС - [населено място] не бил компетентен да разгледа спора и се е произнесъл по спор, който не подлежи на арбитраж поради липса на валидна арбитражна клауза. Поради съществуващата разлика между материалноправния договор, въз основа на който е създадено правоотношението на страните и арбитражното споразумение, като договор за арбитраж, с който страните възлагат на АС решаването на възникналите по повод изпълнението на договора спорове, арбитражното споразумение е самостоятелно спрямо материално - правния договор. Поради разликата между материалния договор и арбитражното споразумение, е възможно арбитражното споразумение да е валидно и в сила, макар материалноправният договор да е вече прекратен. Въз основа на арбитражно споразумение арбитражният съд може да се произнесе и по спор, че материалноправният договор, в който то е включено като негова клауза, е недействителен или пък, че вече е прекратен. Затова е неоснователно искането за отмяна на арбитражното решение на основание чл. 47 т. 5 пр. 1 ЗМТА - решението е постановено въз основа на валидно арбитражно споразумение по смисъла на чл. 7 ал. 1 и ал. 2 от ЗМТА, с което е овластен АСТС - [населено място] да разгледа спора във връзка с изпълнение на задължения по Договор за консултантска услуга. По основанието по чл. 47 т. 3 пр. 2 ЗМТА: Ищецът обосновава соченото основание с довода, че съставлява заобикаляне на закона претендираното в арбитражното производство възнаграждение, тъй като по изп.дело не ответникът, а адвокати и адвокатско дружество са извършили съответни действия, ответникът се явява посредник на адвокати - съществено дисциплинарно нарушение на чл. 41 и чл. 132 от Закона за адвокатурата - заобикалят се свръхповелителни норми, които не позволяват опосредяване в мандатното правоотношение, което не включва участие на междинен субект, нарушени са основни принципи на правопорядъка: законност, равенство на страните, дирене на обективната истина и правото на справедлив процес. Поддържаното основание не е налице. Понятието ”обществен ред” по см. на чл. 47 т.3 пр. 2 ЗМТА включва онези императивни правни норми, които изразяват основни идеи и ценности, чието зачитане е гаранция за нормалното и свободно функциониране на държавата и обществото. Поради тяхната значимост, с императивни правни норми в Конституцията и в законите на страната, са закрепени принципите, които се свързват с изискванията за законност; с равнопоставеността на гражданскоправните субекти; с правото на защита и равенството на страните в процеса; със състезателното начало и правото на справедлив процес и др. В тази категория не попадат всички императивни правни норми, а само онези, които бранят права и ценности, общи за всички правни субекти или права и ценности на отделния субект, които са от такова естество, че по волята на законодателя е обезпечено зачитането им от всички, което е в интерес на цялото общество. Когато с арбитражното решение е накърнен подобен основополагащ принцип, решението е несъвместимо с обществения ред - основание за отмяна по чл. 47 т. 3 пр. 2 ЗМТА. Това основание за отмяна би било налице, ако с решението беше уважен иск, недопустим съгласно законодателството или ако начинът, по който е взето решението от арбитражния съд, противоречи на обществения ред (решението е взето следствие престъпление, извършено от арбитър - например подкуп, или въз основа на лъжливо заключение на вещо лице), каквото не е налице. Дори да се приеме довода на ищеца, че страните са уговорили забрана ответникът във връзка с възложената работа да упълномощава адвокати (с т.5 на пълномощно 02096/19.09.2011 г. ищецът овластява ответника с правото да ползва адвокати и адвокатски дружества и да ги упълномощава във връзка със събиране на задълженията), той неоснователно поддържа, че ответникът с извършените действия по изпълнителното дело се явява посредник на адвокати - съществено дисциплинарно нарушение на чл. 41 и чл. 132 ЗА, поради което с претендираното възнаграждение за действия, извършени от адвокат, се заобикалят свръхповелителни норми, които не позволяват опосредяване в мандатното правоотношение, съставляват заобикаляне на закона и нарушават свръхповелителни норми, въз основа на които е изграден правопорядъкът на държавата. Отговорността по чл. 132 ЗА е за дисциплинарно нарушение, извършено от лице, имащо качество на адвокат на посочените в ЗА задължения и тази отговорност не е установена в защита на обществения ред, не брани права и ценности, общи за всички правни субекти. Не може да се приеме, че ответникът с извършените действия по изпълнителното дело се явява посредник на адвокати и че претендираното от ответника възнаграждение за действия, извършени от адвокат, се явява заобикаляне на закона, с което да са нарушени свръхповелителни норми- чл. 41 и чл. 132 ЗА, които не позволяват опосредяване на мандатното правоотношение, въз основа на които е изграден правопорядъкът на държавата. С оглед този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника 1000 лв. - разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] - [населено място] срещу [фирма] - [населено място] иск за отмяна на Арбитражно решение от 18.11.2013 г. по арб.д.№ 25/2013 г. на АСТС - [населено място]. ОСЪЖДА [фирма] - [населено място] да плати на [фирма] - [населено място] и 1000 лв. - разноски по делото-юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: