Р Е Ш Е Н И Е № 460 гр.София, 20.10.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА със секретар Ани Давидова изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА гражданско дело под № 230/2010 година Производството е по чл.290 и сл.ГПК, образувано по касационната жалба на Б. К. Г. и М. М. К. от[населено място] против решение № 632/19.11.2009 год. по гр.дело № 434/2009 год. на Д. окръжен съд, в частта, в която е оставено в сила първоинстанционното решение № 26 от 13.02.2009 год. по гр.дело № 425/2007 год. на Районен съд Б. Поддържат се оплаквания за недопустимост на съдебния акт в обжалваната му част, като постановен по недопустим иск. Касаторите настояват за обезсилване на въззивното решение в обжалваната му част и прекратяване на производството, като им се присъдят разноските за съдебните инстанции. Ответникът по касационната жалба К. Д. К. от[населено място], общ.Б. изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение. Касационният съд обсъди доводите на касаторите и констатира следното: с определение № 805/26.07.2010 год., постановено по реда на чл.288 ГПК касационният съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, съобразявайки се със задължителните указания в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК и конкретно в т.1, съгласно които, преди произнасянето по съществото на спора съдът следва да се произнесе по допустимостта на обжалваното решение, което представлява служебното му задължение, включващо контрол за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения, във всяко положение по делото. Конкретният спор е възникнал по исковата молба на К. Д. К. срещу ответниците Б. Г. и М. К. по твърденията му, че не са собственици на процесния имот, представляващ ПИ № 39459.505.162 по кадастралната карта на[населено място], общ.Б., целият с площ от 503 кв.м., на който имот след приключване на процедурата по пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ следвало да бъде собственик той, легитимиращ се с решение на ПК № 23-50/05.02.2002 год. Обсъждайки допустимостта на установителния иск за собственост по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ въззивният съд е приел наличие на правен интерес „само за този поземлен участък, в който според помощния план има съвпадение между имота, предоставен за ползване и имота, който е съществувал преди образуването на ТКЗС или Д.”. Позовавайки се на изявленията на ищеца, че имотът на наследодателя му участва в ПИ № 162, целият от 503 кв.м., с част, равняваща се на 215 кв.м. съдът е направил констатацията, че остатъкът от ПИ № 162 по кадастралния и помощния план на[населено място], е извън обхвата на земеделския имот на наследодателя и на претендирания от ищеца обект на права по чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ, равнява се на 288 кв.м., затова предявеният отрицателноустановителен иск е лишен от правен интерес, а постановеното по него първоинстанционно решение е процесуално недопустимо. Мотивиран е извода за приложение на чл.209, ал.1, изр.1 ГПК/отм./, затова в тази част обжалваното решение е обезсилено и производството по делото е прекратено. Въззивното решение в тази част е влязло в сила и не е предмет на настоящето касационно производство. Предмет на касационното производство е въззивното решение, в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение и е признато за установено по отношение на К. Д. К. от[населено място], че Б. К. Г. и М. М. К. от[населено място] не са носители на правото на собственост върху част от ПИ № 39459.505.162 по кадастралната карта на[населено място], идентичен с ПИ № 162 по плана на новообразуваните имоти на селищно образование „П.” в[населено място], с площ от 215 кв.м. и оцветена в жълто-розово, означена на скицата на вещото лице, приложена на л.59. Касационният съд счита, че обжалваното въззивно решение е недопустимо и следва да се обезсили, а производството по делото и в тази част следва да се прекрати, по следните съображения: Както при положителния установителен иск за собственост, така и при отрицателния такъв се изисква наличие на правен интерес от предявяването му, като задължителна и необходима процесуална предпоставка. В обстоятелствената част на исковата си претенция ищецът К. К. е противопоставил на правата на ответниците, в качеството им на ползватели свои права, в качеството му на наследник на наследодателя Н. Д. К., възстановени с решение на ПК Б. № 23050/05.02.2002 год. Видно от приложеното решение органът на поземлената собственост признава и определя за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне, между които е имот от 6.135 дка в м.”П.”, при условията на чл.15, ал.2 и чл.17, ал.2 ЗСПЗЗ. В решението не са определени реалните му граници с плана за земеразделяне. Съгласно ТР № 1/1997 год. на ОСГК само решенията на общинските поземлени комисии по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ и по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, или в нови реални граници, с план за земеразделяне имат конститутивно действие. Налага се правния извод, че ищецът няма правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск за собственост срещу ответниците, защото проведената процедура по възстановяване на правото върху земеделска земя, цялата от 6.135 дка в м.”П.” не е окончателно приключила с определяне на граници, за да търси защита върху конкретен обект, идентифициращ се с част от имота на ответниците, оспорвайки правата им и заявявайки свое право върху този имот, с предявения иск. С оглед на изложеното, установителният иск е недопустим, като преждевременно предявен, а постановеното въззивно решение в обжалваната му част, с която въззивният съд недопустимо се е произнесъл по съществото на спора следва да се обезсили и производството и в тази част следва да се прекрати, като К. К. следва да заплати на касаторите направените по делото разноски за всички инстанции, в размер на 405 лева. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 632, т.VІІ, стр.143-153 от 19.11.2009 год. по гр.дело № 434/2009 год. на Д. окръжен съд, в частта, с която оставя в сила решение № 26/13.02.2009 год. по гр.дело № 425/2007 год. на Районен съд Б., в частта, с която е признато за установено спрямо К. Д. К. от[населено място], че Б. К. Г. и М. М. К., и двамата от[населено място], не са носители на правото на собственост върху част от ПИ № 39459.505.162 по кадастралната карта на[населено място], общ.Б./идентичен на ПИ № 162 по плана на новообразуваните имоти на селищно образование „П.” в[населено място]/, на площ от 215 кв.м., с оцветяване в жълто-розово по компинираната скица на вещото лице на стр.59, както и в частта за разноските, които страните си дължат и ПРЕКРАТЯВА производството по делото, образувано по иска на К. Д. К. от[населено място], общ.Б. срещу Б. К. Г. и М. М. К. от[населено място] в тази му част. ОСЪЖДА К. Д. К. от[населено място], общ.Б. да заплати на Б. К. Г. и М. М. К. от[населено място] разноските за всички инстанции, в размер на 405/четиристотин и пет/ лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: