Р Е Ш Е Н И Е                                                        № 346                София, 20.04.2010 година                                                         В ИМЕТО НА НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети април две хиляди и десета година, в състав:                  Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА   Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                         ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА               при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1059 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:            Производството е по чл.307, ал.2, вр.чл.303, т.5 от ГПК. Образувано е по молба на И. К. С. от с. И., Пловдивска област, за отмяна на влязлото в сила решение №85 от 14.08.08г. по гр.д. №445/08г. на А. районен съд, с което е допусната делба на четвърти жилищен етаж от сграда в гр. А., ул.”К” №67. М. твърди, че поради нарушаване на процесуални правила не е бил надлежно призован за участие в производството по делото, поради което е налице основанието на чл.303, ал.1, т.5, пр.1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Твърди, че от много години живее постоянно в с. И. обстоятелство, което било известно на ищцата при завеждане на делото. Призоваването му на адреса в гр. А. било в нарушение на принципа на ГПК, че „лицето трябва да се търси на мястото, на което се намира, като е без значение дали това е някакъв негов административен адрес – настоящ или постоянен”. Ответникът в производството Е. Д. С. оспорва молбата. Счита, че с нея се цели забавяне на процеса за делба, тъй като молителят е бил известен чрез дъщеря си и чрез съпругата си за заведеното срещу него дело за делба; че съпругата му, с която имат еднакви интереси, е ангажирала адвокат по делото, който е считал и двамата за негови доверители, както и експертизи във връзка с оценката на делбения имот. Ответницата Д. Г. С. не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира молбата за отмяна за процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. Съображенията за това са следните: Преживялата съпруга на Г. И. С. – Е. Д. С. е предявила срещу неговите родители И. К. С. и Д. Г. С. иск за делба на жилищен имот, останал в настледство от съпруга и. С влязлото в сила решение, което се атакува в настоящото производство, искът е бил уважен. За производството пред съда ответниците са били призовавани на адрес гр. А., ул.”К” №67, като всички призовки са получавани от пълнолетната им дъщеря В. И. С. Ответницата Д. С. е ангажирала по делото адвокатска защита, докато И. С. не се е явявал и не е бил представляван от друго лице. При тези данни настоящият състав счита, че молбата за отмяна се явява неоснователна. Съгласно чл.38 от ГПК, страната се призовава на адреса, който е посочен в исковата молба. Само ако не бъде намерена на този адрес, съобщението се връчва на настоящия адрес, а при липса на такъв – на постоянния. Връчването на призовката се извършва лично, а при невъзможност - чрез друго лице, което е съгласно да я приеме – чл.43, ал.1, чл.45 и чл.46, ал.1 от ГПК. Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните, или който живее на адреса, или е съответно работник, служител или работодател на адресата – чл.46, ал.2 от ГПК. В настоящия случай тези правила са били спазени от съда, затова не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Съдът е призовавал молителя на адреса в гр. А., който е посочен в исковата молба. Призовките са получавани от пълнолетната му дъщеря, която ги е приемала със задължение да ги връчи на адресата. Призовките са редовно оформени – съдържат трите имена и подписа на получателя, както и имената и подписа на връчителя. Затова трябва да се приеме за настъпила последицата на чл.46, ал.4 от ГПК – съобщението се счита връчено на адресата. Съдът не е бил известен по никакъв начин, че ответникът /молител в настоящото производство/, живее в с. И., а не в гр. А.. З. за него не е съществувало задължение да издирва този адрес и да изпраща съобщения на него. Призовките са били редовно връчени на адреса по исковата молба, чрез „друго лице” по смисъла на чл.46, ал.2 от ГПК, това друго лице не е посочило, че адресатът не живее на този адрес, напротив, съгласило се е да му предаде съобщенията, затова призоваването е редовно. След като няма нарушение на процесуалните правила за призоваването, не е и налице соченото основание за отмяна на влязлото в сила решение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. К. С. от с. И., Пловдивска област, за отмяна на влязлото в сила решение №85 от 14.08.08г. по гр.д. №445/08г. на А. районен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: