Р Е Ш Е Н И Е
№ 50139
Гр.София, 09.11.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври, 2022 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
МИЛЕНА ПАНЕВА
При участието на секретаря ИВАНОВА
В присъствието на прокурора ИВАНОВ
изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.559/22 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №21/23.09.20 г.,постановена от ОС-Сливен по Н.Д.263/19 г., подсъдимият А. С. Я. е признат за виновен и осъден за извършени от него престъпления по чл.354 А,ал.1,изр.1,алт.1,пр.1 и пр.4 НК и по чл.354 А, ал.1,изр.2,пр.1 и пр.3 вр.изр.1,ал.1,пр.4 НК и вр.чл.54 НК са му наложени наказания лишаване от свобода съответно за срок от две и три години, както и глоба в размер съответно на 5 000 и 20 000 лв. На основание чл.23,ал.1 НК е определено по-тежкото от двете наказания, а именно-лишаване от свобода за срок от три години, търпимо при първоначален строг режим. На основание чл.23,ал.3 НК към така отмереното общо наказание лишаване от свобода е присъединено наказание глоба в размер на 20 000 лв. На основание чл.68,ал.1 НК е приведено в изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, постановено с присъда №9/10.05.16 г.по Н.О.Х.Д.189/16 г. по описа на РС-Раднево, търпимо при първоначален строг режим. На основание чл.354 А,ал.6 НК са отнети в полза на държавата вещества,предмет на престъпното посегателство.
Тази присъда е потвърдена с решение №45/03.06.22 г., постановено от АС-Бургас /БАС/ по В.Н.Д.258/21 г.
Срещу оповестения от въззивната инстанция съдебен акт е постъпила жалба от подсъдимия чрез неговия защитник с посочени всички визирани в нормата на чл.348,ал.1 НПК касационни основания и развити само тези по т.1 и 2 от законовия текст. Иска се отмяна на решението и оправдаване на дееца или отново при отмяна на същото-връщане на делото за ново разглеждане.
Постъпило е допълнение, в което са релевирани обстоятелства, относими към оплакването по чл.348,ал.1,т.2 НПК. Повтарят се заложените в жалбата искания.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият, уведомен лично, не се явява. Упълномощеният от него защитник поддържа жалбата и допълнението към нея с отразените в тях възражения и искания.
Представителят на ВКП настоява решението на БАС да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и допълнението към нея и отразените в тях доводи и искания, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:
ПО ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕЛОТО:
Преди да се произнесе по същината на оплакванията по сезиращия я процесуален документ, доколкото това е възможно, върховната съдебна инстанция по наказателни дела счита, както винаги постъпва в случаи като процесния, че най-напред трябва да прегледа процесуалната действителност, и по-точно постановените по това производство съдебни актове в тяхната хронология.
И така, най-напред СлОС е постановил присъда №21/23.09.20 г.по Н.Д. 263/19 г.
По жалба на подсъдимия срещу нея е образувано В.Н.Д.294/20 г. по описа на БАС. По това дело е постановено решение №47/30.08.21 г., с което е потвърдена осъдителната присъда на окръжния съд.
Съдебният акт е атакуван от подсъдимия чрез неговия защитник и е образувано К.Н.Д.896/21 г.по описа на 3 н.о на ВКС. С решение №60237/29.12.21 г.е отменен въззивният съдебен акт по В.Н.Д.294/20 г.по описа на БАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Дадени са конкретни указания по приложение на процесуалния закон.
Образувано е В.Н.Д.258/21 г.по описа на БАС, постановеното потвърдително решение по което се обжалва понастоящем пред ВКС.
Или просто казано, процесното разглеждане на наказателното производство пред този съд е второ редовно такова, образувано по касационен ред.
ОБЩИ ПОСТАНОВКИ:
С оглед казаното трябва да се отбележи,че поначало ВКС е съд по правото и с изключение на хипотезата по чл.354,ал.5,изр.2 НПК пред него не могат да бъдат поставяни на преглед доказателства по делото по същество, още по-малко е допустимо позоваване на необоснованост на атакувания съдебен акт, относима към съдилищата по фактите. Обобщено казано, при първо и второ редовно разглеждане на делото висшата съдебна инстанция по наказателни дела отговаря само и единствено на оплаквания за допуснати съдебни грешки по прилагане на процесуалния закон, откъдето да се прави извод за неверни заключения при приемане на фактите и респективно по приложение на материалното право. Тя не оглежда доказателствената съвкупност в нейната същина и не се произнася по преоценката й, в съответствие с въздигнати оплаквания за това. Оправдаването от тази инстанция е допустимо в случаите на чл.354,ал.1, т.2,пр.посл.вр.чл.24, ал.1,т.1 НПК- когато самата приета от контролираната инстанция фактология е непрестъпна, но въпреки това лицето е признато за виновно и осъдено.
Ето защо ВКС предварително заявява, че няма да обърне никакво внимание на изложените в касационната жалба и допълнението към нея изявления, касаещи доводи по конкретно обсъждане на доказателствената маса по същество както я вижда атакуващата страна /с ярко изразена емоционална окраска при това/, за разлика от въззивния съд. Очевидно е, в продължение на излаганата теза, че обжалващата страна желае произнасяне от този съд при преоценка на доказателствата, след като иска директно оправдаване от върховната съдебна инстанция по наказателни дела при повече от ясно очертана фактология по престъпната деятелност, приета от БАС.
По нататък, както винаги подхожда в случаи като процесния, в тази част на изложението касационната инстанция ще вземе отношение по изключително съществени за настоящото произнасяне фактори, които в крайна сметка обуславят проверимите по атакувания съдебен акт обстоятелства.
В отменителната мотивация на решението на ВКС са отразени процедурни грешки, допуснати от контролираната инстанция, непредоставили възможност на касационната такава да се произнесе по приложението на материалното право досежно Я.. Дадени са конкретни процесуални указания, които е следвало да бъдат изпълнени при новото разглеждане на делото от БАС. Най-общо казано, те касаят както попълване на делото с нови доказателствени материали, относими към предмета на доказване по чл.102 НПК, така също и с необходимостта от преценка на годно събрана доказателствена съвкупност, относима към престъпното посегателство след изключване на приложения по делото протокол за претърсване и изземване; и в тази връзка законосъобразно извеждане на фактологията и обмисляне от правна страна на възприетите изводи, огледани в светлината на спецификата на юридическите характеристики по вменените с обвинителния инструмент норми на материалния закон.
Правилата на закона изискват оттук насетне ревизираният по сътоветното процесно производство съдебен акт, резултат от поредно разглеждане на делото, не само да отговаря на правилата за изготвяне на въззивно решение, както предписва регламентът на чл.339 НПК- освен да провери атакуваната присъда по релевираните доводи по съответните протест и жалби, решаващият съд следва да реализира и служебна проверка на правилността на същата, изготвяйки надлежни мотиви за приетите позиции. При проведения повторен процес въобще, и в частност в постановения по него съдебен акт, най-напред трябва да са изпълнени задължителните изпълними указания, дадени от върховната съдебна инстанция по наказателни дела, в рамките на предвиденото в разпоредбата на чл.355 НПК. В противен случай постановеният въззивен съдебен акт няма да отговаря на правилата за изготвяне на такъв.
Само за пълнота на изразената позиция, трябва да се посочи, че както е известно от теорията и дълготрайната съдебна практика, изпълнението на задължителните указания на ВКС по силата на чл.355,ал.1 НПК не ограничава решаването на делото по вътрешно убеждение от следващия състав на долустепенния съд, стига то да почива на процедурно вярно набавена и анализирана доказателствена наличност, очертаваща приетата фактология, като спрямо последната от своя страна бъде приложено правилното материално право.
Следователно с оглед казаното, нужно е тази инстанция да очертае проверимите от нея обстоятелства, предвид току-що посочените изискуеми специфики.
УКАЗАНИЯ ПО ОТМЕНИТЕЛНО РЕШЕНИЕ №60237/29.12.21 г. ПО ОПИСА НА 3 Н.О. НА ВКС, ПОСТАНОВЕНО ПО К.Н.Д.896/21 г.:
Видно от споменатото решение, дължимите за установяване от новия въззивен състав процесуални обстоятелства са две. Останалите възражения по жалбата на подсъдимия са приети за неоснователни /въпреки това по голямата част от тях има идентични оплаквания и в актуалната касационна жалба/. Именно уважените аргументи са в основата на настоящата преценка на ВКС за изпълнение на процедурни указания от страна на предишния състав на касационната инстанция.
Първо, на стр.4 и стр.5 /л.25 и л.26 от делото/ от обсъжданото касационно решение е изписано, че при провеждане на процесуално-следствените действия претърсване и изземване в жилището, обитавано от подсъдимия, не е била налице хипотезата за неотложен случай, поради което е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.161 НПК. Отразени са ясни мотиви защо предходният състав на висшата съдебна инстанция по наказателни дела приема това, базирани основно на момента на започване на досъдебното производството и ранното идентифициране на дееца според разпита на иницииращия делото свидетел. И не на последно място, прието е,че е била налице несъмнена възможност в почти едномесечния срок, изминал от провеждане на първото действие по разследване, компетентните органи да поискат разрешение от съответния първоинстанционен съдия, за извършване на претърсване и изземване в жилището на касатора и след снабдяване с такова, да преценят конкретния момент,в който да предприемат нужните следствени действия. Поради неприсъствие на разграничения в престъпната деятелност на Я., следва да се приеме,че казаното се отнася в пряка степен и към вмененото производство на наркотично вещество, което да може да бъде обследвано в точния процесуален момент, на основата на издаденото по съответен процесуален ред съдебно разрешение.
Тук е нужно да се направи следното уточнение: не може да се отрече,че изказът в третираното решение на ВКС в обсъжданата му част е амбивалентен, доколкото след като е изразил позицията си за сериозно неспазване на нормите на процесуалиня закон, що се касае до неотложността на обсъжданите процесуално-следствени действия, съдът е разпоредил апелативната инстанция отново да извърши „преценка на годността на посоченото доказателствено средство-протокол за претърсване и изземване в жилището на подсъдимия, и ако той бъде изключен от съвкупната доказателствена маса, да се обсъдят и ако е необходимо да се съберат всички онези доказателства, които биха могли да установят връзката между намерените и изследвани от химическата експертиза вещества“ /л.7 от решението, л.28 от касационното дело/. Въпреки това ролята на решаващия делото пореден съдебен състав е да демонстрира прочит, който вярно да отразява съдържанието на изявленията по решението на ВКС от една страна, а от друга- това да е сторено вследствие на реализиран комплексен подход при анализа.
Второ, касационният съд в своето отменително решение е разписал задължение при повторното разглеждане на делото да бъде изискана информация относно осъждането на важния по делото свидетел И. И.. Посочил е необходимостта от това, с цел проверка на достоверността на фактическите данни по кредитираните от решаващите съдилища показания, дадени по реда на чл.223 НПК, за направена от него поръчка на подсъдимия Я. да му произведе около 35 грама пико.
ПОДХОДЪТ ПО УКАЗАНИЯТА, РЕАЛИЗИРАН ОТ БАС ПО В.Н.Д.258/21 г., И КОНКРЕТНО В РЕШЕНИЕ №45/03.06.22 г., ПОСТАНОВЕНО ПО НЕГО:
И най-простият прочит на ревизираното решение на БАС установява, че първото процесуално указание на ВКС не е спазено. На само не са събирани доказателства, необходими да се изпълнят предписанията в тази част по отменителното решение, но и пряко, без установяване на нови допустими фактически положения, е направена конкретна преценка от БАС за годност на обсъждания протокол за претърсване и изземване и респективно за проведените според него процесуално-следствени действия-стр.43 и 44 от атакуваното решение, л.105 от въззивното производство. Наред с това, че в ярко отклонение от казаното от висшата съдебна юрисдикция по наказателни дела е счетено, че действията са извършени в съответствие с изискванията на чл.159-чл.163 НПК, този съд желае да обърне внимание само на две обстоятелства.
Първо, одобрението на протокола за претърсване и изземване от съдия от съответния първоинстанционен съд далеч не може да обоснове законосъобразността на процесуално-следствените действия с оглед тяхна неотложност. От една страна, съдията не разполага с материали по делото /извън познание на чисто формалните предпоставки като престъпление, което се преследва; разследващ орган и време на извършване на действието и представянето на протокола за одобрение/, от които да извежда заключение доколко в същински смисъл се е касаело за неотложност. От друга- ако се приеме тезата, че след като има съдебно одобрение, то съдилищата по същество не следва да преценяват при наведени данни за това обосноваността и състоятелността на проведените процесуално-следствени действия с оглед тяхна неотложност, каквато всъщност е позицията на БАС, макар да не е директно изречена, то тогава би се придала забранена от процесуалния закон предустановена доказателствена сила на определени доказателствени материали и би се обезсмислило съдебно разглеждане на доказателствата в контекста на валидно тяхно набиране и при комплексен подход на преценка. Никога не е имало нито теоретично, нито практическо съмнение, че казаното току-що е незаконосъобразно.
Второ, за да подкрепи становището си за неотложност, въззивната инстанция е третирала и наличната по свидетелски данни оперативна информация за производство на наркотичните вещества. Както вече бе казано, този въпрос е бил решим с предварително поискано разрешение от съдия при съответния първоинстанционен съд, на база на показанията на свидетеля И., което разрешение да се експлоатира в точното време, т.е., и когато се получат оперативните данни за производство. Без значение за правото е доколко в рамките на местните порядки и взаимоотношения информацията по искане и даване на разрешение би била надлежно защитена. Следователно, контролираният съд за пореден път не е разчел правилно тезата на ВКС, формулираща задължителни процесуални указания за изпълнение.
Що се касае до предписанието да бъдат изискани данни за осъждането на свидетеля И. с оглед установяване достоверност или не на неговите показания, може да се направи извод, че поне на документално ниво това е сторено. Отделен е въпросът доколко правилно е обсъдена в мотивите на БАС информацията, на фона на зададените с отменителното решение обстоятелства, за които е била необходима.
ПОСЛЕДИЦИ ОТ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА УКАЗАНИЯТА:
Поради приетото по-горе заключение за неизпълнение на разпоредбата на чл.355,ал.1,т.3 НПК, а оттам- за липса на надлежни мотиви и ограничаване на процесуалните права на касатора с оглед адекватно осигуряване на правото му на защита, основната последица за настоящото производство е отмяна на постановения въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на БАС. При поредното гледане долустепенният съд трябва да изключи от годната за ценене доказателствена съвкупност протокола за претърсване и изземване и да намери възможен алтерантивен доказателствен път за евентуално установяване на дължими съставомерни факти; трябва и да отговори на всички релевантни за изготвяне на въззивен акт въпроси, включително предвид въздигнатите пред него относими доводи по жалбата.
Обяснимо, предвид казаното, ВКС няма да се занимава с развитите от защитата съображения за допуснати други съществени процесуални нарушения, голямата част от които при това релевират оплаквания за необоснованост. Само дължи да уточни, че според подсъдимия и неговия защитник въззивният съд не е изпълнил дадените му задължителни указания от ВКС, отразени по-горе. При приета състоятелност на тезата това води до необходимост от отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, без произнасяне по възраженията за нарушение на материалното право и за явна несправедливост на наложеното наказание.
Същевременно основното искане на касатора все е да бъде оправдан- и по жалбата, и по допълнението към нея. Този подход,както бе вече заявено, би бил процесуално възможен в случай на неприемане на фактологията, за която деецът е осъден, за престъпна /по силата на чл.354,ал.1,т.2, пр.посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК/. Ако се счете за приемлива тезата на защитата, че удовлетворяването на обсъжданата нейна претенция за оправдаване е възможно и понастоящем, то това означава, че се настоява за директно произнасяне на ВКС при второ редовно разглеждане на делото пред него, въпреки неспазване на дадените процесуални задължителни указания по отменителното решение на върховната съдебна инстанция по наказателни дела. Или просто казано, иска се този съд сам да изключи обсъждания доказателствен материал и да преоцени останалата част от доказателствената маса, като наред с уважаване на други процесуални възражения достигне до извод за недоказаност на съставомерни елементи от вменената на подсъдимия престъпна деятелност. С оглед всичко изложено по дължимото процесуално поведение от настоящия състав на ВКС, и в частност невъзможността да се произнася по необоснованост и недоказаност, които не са касационни основания, искането на защитата за преценка на приетата фактология по обжалваното решение и извеждането й като непрестъпна от страна на ВКС, е неизпълнимо на този етап на развитие на делото.
Приетата от касационния съд позиция по съдбата на наказателното производство е ясна. Не може обаче да бъде подминато съществено възражение, изложено в касационната жалба, а именно, че въпреки пространните мотиви на въззивната инстанция, атакуваният съдебен акт не отговарял на заложените в чл.339,ал.2 НПК правила поради невъзможност да се разбере защо е осъден деецът и предвид липсата на отговор по съществени поставени от защитата възражения. Казано с други думи, оспорва се изцяло валидността на обжалваното решение на тези основания. Необяснимо защо тогава, при релевирано оплакване за липса на годен за изследване съдебен акт, се иска оправдаване на дееца от ВКС. Ако би било разкрито претендираното наличие на същото, последиците за атакуваното решение биха изисквали обезателна негова отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд по силата на чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1, т.5 вр.чл.348,ал.3,т.3 вр.ал.1,т.2 НПК. Тогава обаче и всички изложени дотук аргументи биха загубили смисъл, защото би се очертала такава липса на валиден акт, която прави безпредметно каквото и да е друго обсъждане.
Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.3 вр.ал.1,т.5 вр. чл.348,ал.3 вр.ал.1,т.1 и т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение №45/03.06.22 г.,постановено от АС-Бургас по В.Н.Д. 258/21 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/