Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                № 346                                София, 15 октомври 2009 година   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и девета година, в състав:                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:САША РАДАНОВА                                                                                                ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                          ПАВЛИНА ПАНОВА     при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 344/2009 година   Производството е образувано по искане от защитника на осъдения С. К. С. за възобновяване на внохд № 209/2009 год. на Старозагорския окръжен съд, отмяна на постановеното по него решение, с което е потвърдена присъда № 28 от 12.02.2009 год. по нохд № 216/2009 год. на РС-Стара Загора и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание преди даване ход на делото. В искането се сочи, че при разглеждане на делото пред първата инстанция е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в пропуска на съда да разясни на подсъдимия възможността производството да протече по реда на Глава ХХVII от НПК. По този начин той бил лишен от облекчения режим на санкциониране, макар да признал обвинението. Нарушен е законът, тъй като въпреки, че са били налице материално правните предпоставки за определяне наказанието на осъдения по реда на чл. 55 НК, съдът го е индивидуализирал при отчитане обстоятелствата по чл. 54 НК и поради това, наказанието е явно несправедливо. В съответствие с последното основание от тези по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 НПК, посочени от защитника на осъдения, при условията на алтернативност се правят искания за изменяване на решението и намаляване размера на наказанието или заменяване по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” НК на наказанието “лишаване от свобода” с “пробация”.   В съдебно заседание процесуалният представител на осъденият, редовно призован, не се явява. Не се явява редовно призован и С. , който в приложената по делото призовка саморъчно отразил, че не желае присъствието си при разглеждане на делото. Прокурорът даде заключение, че искането на осъдения е неоснователно, тъй като не са налице визираните в него основания за отмяна или изменяване на въззивното решение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 28 от 12.02.2009 год. по нохд № 216/2009 год. на Старозагорския районен съд осъденият С. К. С. е признат за виновен в това, че на 14.10.2008 год. в гр. С., в едногодишен срок от наказването му по административен ред с наказателно постановление № 1* от 27.10.2006 год. на Началника на РПУ-Стара Загора за управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление, извършил такова деяние-управлявал л.а. “Ситроен АХ-11” с ДК№ С* без свидетелство за управление на МПС, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2, във вр. ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, като му е определен първоначален”Общ” режим за изтърпяване на наказанието. С решение № 56 от 19.05.2009 год. по внохд № 209/2009год. Старозагорският окръжен съд е потвърдил присъдата. Въз основа на обстоятелствата по делото и в пределите на проверка по реда на възобновяването, касационната инстанция намира искането за допустимо, защото е направено от правоимащо лице-осъденият по делото, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, но по същество за неоснователно. При разглеждане на делото пред първостепенния съд не е допуснато изтъкнатото от защитниците на осъдения съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо неговото право на защита. От приложената на л. 10 от наказателното дело призовка, чрез която С. е бил редовно призован като подсъдим за съдебното заседание пред първоинстанционния съд е видно, че той е бил уведомен за правото си на възражения срещу обвинението, да прави нови искания и да си ангажира з. , от което той не се е възползвал. Съгласно чл. 370, ал. 1 от НПК, решение за предварително изслушване на страните се взема от съда служебно или по искане на подсъдимия. Няма данни по делото подсъдимият да е възпрепятстван да отправи искане за съкратено съдебно следствие или пък съдът да не го е разгледал. От протокола на съдебното заседание от 12.02.2009 год. става ясно, че районният съдия е разяснил на подсъдимия правата, които има по НПК, включително правото му на нови искания по доказателствата и по хода на съдебното следствие, като С. заявил, че няма нови искания. Правото на защита на подсъдимия, включва и възможността той да прави искане да се ползва от реда на провеждане на наказателното производство по т.н. “диференцирани”процедури с отказа от провеждането на контрадикторен съдебен наказателен процес. Дали подсъдимият ще упражни това си право е въпрос на негова субективна преценка и избран начин на защита срещу обвинението, поради което съдът не е обвързан със задължението да му разяснява предимствата и ограниченията на провеждането на производството по единия или друг процесуален ред. В този смисъл, доводът за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение с нарушаване правото на защита на С. , чрез проявено от съда «бездействие» по отношение разясняване възможността той да ползва съкратената съдебна процедура по Глава ХХVІІІ НПК, въззивният състав е приел правилно за неоснователен, като е изложил съображения, в съответствие с изложеното по-горе. С Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г., на ОСНК на ВКС бяха изяснени спорните въпроси по приложението на глава ХХVІІ НПК-«Съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция» и дадени указания, насочени към правилното приложение на закона и уеднаквяване практиката на съдилищата. Съобразно тълкувателното решение: «Неправилният отказ на първостепенния съд да приложи особените правила на съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, във. вр. чл. 372, ал. 4 НПК не е основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Въззивната инстанция определя наказанието при условията на чл. 55 НК». В случая, обаче, тази хипотеза не е налице, тъй като липсва надлежно искане за провеждане на такова производство и съответно - неправилен отказ за приложение на съкратеното съдебно следствие, което да задължава въззивният състав да извърши корекция на присъдата в санкционната й част. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието. Направеното от С. самопризнание по отношение на извършеното деяние, не представлява изключително обстоятелство по смисъла на чл. 55 НК, а не са налице и многобройни такива, които да обосноват извода, че и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже за него несъразмерно тежко. С. е многократно осъждан, включително и два пъти за престъпления по транспорта-по чл. 343б, ал. 1 НК, за които е бил санкциониран с наказания «пробация». Очевидно, че оказаната по отношение на него наказателна репресия за предишните извършени от него престъпления не са довели до възпиращия и превъзпитателния си ефект. Отчитайки тези обстоятелства, втората решаваща по фактите съдебна инстанция е направила извода, че с оглед обществената опасност на конкретното деяние и деец, наказанието в размер на шест месеца лишаване от свобода ще бъде съответно на престъплението и достатъчно за постигане целите на чл. 36 от НК. Предишното осъждане на С. на две години лишаване от свобода, изпълнението, на което е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, по влязлата в сила на 20.03.2003 год. присъда по нохд № 1302/2002 год. на Районен съд-Стара Загора, по която не е реабилитиран, изключва възможността за приложение института на «условното осъждане». Тези изводи споделя изцяло и настоящият касационен състав, поради което и искането за възобновяване на делото и изменяване на въззивното решение с намаляване размера на наказанието или определянето му по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. «б» от НК се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, в състав от трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. К. С., чрез защитника му адв. П от АК-Стара Загора, за възобновяване на внохд № 209/2009 год. на Старозагорския окръжен съд и отмяна /изменяване/ на постановеното по него решение, с което е потвърдена присъда № 28 от 12.02.2009 год. по нохд № 216/2009 год. на РС-Стара Загора. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: