Р Е Ш Е Н И Е № 99 гр. София, 20 юли 2020 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на трети юли през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ:КЕТИ МАРКОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 265 по описа за 2020 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. Г. И. срещу решение на Софийски апелативен съд № 9 от 9.01.2020, по ВНОХД № 887/19, с което е потвърдена присъда на Врачански окръжен съд № 14 от 29.05.2019 г, по НОХД № 21/19. С първоинстанционната присъда жалбоподателят е признат за виновен в това, че при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, на 25.06.2018 г в [населено място], е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 292 лв, от владението на С. В. А., с намерение противозаконно да ги присвои, като за това употребил сила, с оглед на което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и чл. 54 НК, е осъден на шест години „лишаване от свобода”, при „строг” режим. С жалбата се релевират всички касационни основания. Изтъква се следните аргументи: Въззивният съд е анализирал доказателствената съвкупност в разрез с процесуалните изисквания, при което е достигнал до неверния извод, че жалбоподателят е извършил престъплението, за което е осъден. Незаконосъобразно е отказано да бъде уважено доказателствено искане на защитата да бъде гледан записа от охранителните камери в казиното в съдебно заседание, за да бъде подкрепено твърдението на пострадалия, че спрямо него е упражнено насилие. Допуснато е нарушение на чл. 13 НПК, тъй като не е разкрита обективната истина по делото. Материалният закон е приложен неправилно, тъй като подсъдимият не е извършил инкриминираното деяние. Наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се правят алтернативни искания: за оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция или за намаляване на наложеното наказание. В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателят не участва лично в касационното производство. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е допуснато. САС е извършил обстоен анализ на доказателствените източници, като е спазил изискванията на процесуалния закон и правилата на формалната логика. Обсъдени са показанията на св. М. И., разпитан пред апелативния съд, както и са съобразени обясненията на подсъдимия, дадени също пред въззивната инстанция. Вярно е становището, че от събраните в хода на въззивното съдебно следствие доказателства, оценени в контекста на останалите доказателства, изведените доказателствени изводи, въз основа на които е постановена осъдителна присъда, остават непроменени. В основата на осъждането са поставени показанията на св. А., които правилно са кредитирани, тъй като са ясни, последователни и еднопосочни, поради което са годни да бъдат ползвани при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти. Освен това, достоверността на заявеното от пострадалия е потвърдена чрез съпоставяне на неговите твърдения с данните, изводими от записите на камерите за видео-наблюдение, монтирани в казиното, предмет на Видео-техническа експертиза, приета без възражение на страните в съдебното производство пред първата инстанция. Изяснено е, че е налице съвпадение между казаното от св. А. и записите, фиксирани от камерите в казиното на инкриминираната дата. В подкрепа на неговите показания са и другите гласни доказателства, изводими от показанията на св. Д., св. Н., св. Н., св. Т., св. С. Д., св. С. Д., св. А.. Цитираните свидетели са узнали за инцидента и са пресъздали пред съда частта от инкриминираните събития, които са възприели, които се вписват в показанията на св. А. за цялостния развой на случая. На следващо място, в подкрепа на обвинителната теза е заключението на СМЕ, освидетелствала пострадалия, и установила кръвонасядания и охлузвания в областта на главата и крайниците, контузия на главата, врата и крайниците, които могат да бъдат получени по време и по начин, съобщени от освидетелствания. В подкрепа на обвинителната теза е и заключението на Компютърно-техническата експертиза, че на инкриминираната дата, на телефон „112”, е постъпил сигнал от крупието на казиното за инцидент на работното му място. Неоснователно се сочи, че отказът на съда да допусне гледане в съдебно заседание на видео-записите от камерите в казиното, е довело до нарушаване процесуалните права на жалбоподателя. Това е така, защото е приета Видео-техническа експертиза, подложила на изследване посочените записи, което е направило излишно възпроизвеждането им в съдебно заседание. В същото време, събраните доказателства са достатъчни за разкриване на обективната истина, поради което отказът на съда да уважи доказателственото искане на защитата / за възпроизвеждане на записите от камерите / не обуславя нарушение по чл. 13 НПК, а доводът в тази насока не може да бъде споделен. С оглед на изложеното, ВКС намира, че при анализа на доказателствата не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, откъдето следва, че не се поражда процесуална необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, а искането в тази насока не може да бъде уважено. Липсва и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Верни са съображенията на въззивната инстанция, че е извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК. Посочената правна квалификация е приета по делото, откъдето следва, че материалният закон е приложен правилно. При това положение, не може да бъде уважено искането на жалбоподателя за неговото оправдаване от настоящата инстанция, което е възможно само в хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, която не е налице. Не е допусната и явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивният съд е съобразил завишената степен на обществена опасност на деянието, която произтича от проявената към пострадалия агресивност, докато той е изпълнявал служебните си задължения, наред със завишената степен на обществена опасност на дееца, който е осъждан многократно, изтърпявал е наказание „лишаване от свобода”, но до момента спрямо него не е постигнат необходимият поправителен и превъзпитателен ефект. С оглед на изложеното, наказанието шест години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, което е близко до минималното възможно за извършеното престъпление / пет години „лишаване от свобода” / не може да се счете, че е явно несправедливо съобразно законовия критерий по чл. 348, ал. 5 НПК. При това положение, не са налице основания за смекчаване на определеното наказание шест години „лишаване от свобода”, а искането на жалбоподателя в тази насока не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а въззивният акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 9 от 9.01.2020 г, по ВНОХД № 887/19. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: