Р Е Ш Е Н И Е № 533 Гр.София, 03 септември 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав, ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ:ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретар АВРОРА КАРАДЖОВА и в присъствието на прокурор НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от съдията /председател/ ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело № 2708/2011 г Делото във ВКС е третоинстанционно и е започнало след постъпването на подадената от името на подсъдимата С. П. К. жалба срещу решението на Пловдивския апелативен съд в частта му, с която е потвърдена присъдата на Старозагорския окръжен съд. Присъдата в първата инстанция-100 от 7 март 2010 г. по нохд 550/2010 г., е осъдителна за съвкупност от две престъпления: - митническа контрабанда на близо 25 кг хероин с 42% диацетилморфин в него, и на стойност повече от 2 млн лв.-престъпление по чл.242, ал. 2 НК, извършено на 18.Х.2003 г. посредствено чрез Р. М. К. през границата на Турция на митницата в К. А.; - държане с цел разпространение на същото количество високорисково наркотично вещество в големи размери – престъпление по чл.354а, ал. 2, във вр.с ал.1 и чл. 2, ал. 2 НК (още защото в редакцията му от 2006 г. НК е бил по-благоприятен, отколкото действалия към 2003 г.), извършено в следващите контрабандата два дни на 19 и 20 октомври. За първото от престъпленията К. е получила 12 г.лишаване от свобода и 100 000 лв.глоба, за второто – 7 г. и 20 000 лв. глоба, а по-тежкото от двете станало общо наказание за съвкупността от престъпления, лишаването от свобода при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип. Съобразно с ал. 7 и 8 на чл.242 НК са отнети предмета и средството – лекия автомобил Рено- на престъплението. Подсъдимата е оправдана за незаконното придобиване, съхранение, превозване и пренасяне на същия наркотик. [Присъдата е третият поред първоинстанционен акт по делото; първият е от 2007 г. и със същия резултат; вторият е от 2009 г., след отмяната на първия по въззивен ред, и е оправдателен.] Второинстанционното (въззивно) решение 107 от 1 август 2011 г. по внохд 173/2011, в обжалваната му сега част е потвърждаващо присъдата, но иначе наложените с него наказания са намалени на 8 г.л.св. и 70 000 лв., съответно – на 2 г. л.св. и 8 000 лв. [Второинстанционното решение е четвъртият (погрешно посочен от ПАС като третият) въззивен съдебен акт по това дело; първият е от 2007 г., отменящ осъдителната присъда от с.г.; вторият е от 2009 г. и с него е потвърдена втората, оправдателната присъда, но ВКС-ІІІ н.о. е отменил потвърждаването; третият е въззивна (нова) присъда от 2010 г., тъй като с нея е отменена потвърдената преди оправдателна присъда на окръжния съд, а К. е осъдена по същия начин, както с неговата първа, осъдителна присъда. По повод на новата присъда ВКС , в състав от ІІ н.о. се е произнесъл отново по делото и го върнал за ново разглеждане в първата инстанция, която вече е постановила третата си поредна – втора осъдителна и същата като първата – присъда.] При сегашното, поредно и за ВКС, трето разглеждане на делото, е подадена първоначално тезисна жалба, а после тя е допълнена по реда на чл.351, ал.3 НПК. И в двата й варианта се съдържа позоваване на всички касационни основания по чл.348 НПК, доводите към тях са деференцирани от подателите им, но само в допълнението се съдържа алтернативата за изход на делото-смекчаване на наказанията (освен оправдаването на подсъдимата още във ВКС или връщането на делото за ново разглеждане в предходната инстанция). В съдебното заседание на ВКС жалбата е поддържана, а според прокурора в тази инстанция трябва да бъде отхвърлена. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. І. Някои от доводите в или в подкрепа на касационната жалба подлежат на отхвърляне с оглед преди всичко на тяхната процесуална недопустимост-в тази насока са от значение задължителните според чл.355, ал.1 НПК указания на касационната инстанция, с които са се съобразили съдебните състави при последното разглеждане на делото. Става дума, по конкретно, за изрично приетото от ВКС-ІІІ н.о. в решението му, отменящо оправдаването на подсъдимата (№ 23 от 26.ІІ.2010 г. по нд 692/09), във връзка с показанията на Д.Д. и с процесуално-следствените действия за оглед, и за претърсване и изземване и протоколите за тях. В отменителния си акт съдът е бил категоричен, че във връзка с тези доказателствени материали не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а това по аргумент за противното в т.3 на чл.355, ал.1 НПК - е на общо основание задължително и за сегашния състав на ВКС (вж.и опр. 578/01-02-І, Сб., с.117 и р. 394/02-І, Бюл.9/02). Сегашният състав на ВКС не разполага с правомощие да ревизира и онези резултати от проверката на предишния, които са оформени в обобщението: „С изложените в мотивите съображения ВКС отговаря и на доводите на защитата на подсъдимата срещу протеста” ( с.11 от посоченото вече отменително решение на ІІІ н.о.). След като протестът е бил уважен, отговорът на възражението срещу него на предишния касационен състав е, разбира се, отрицателен, а предметът на цитираното обобщение става ясен след съпоставка между депозираното тогава писмено възражение срещу протеста и обсъжданата сега касационна жалба с допълнението към нея. Съпоставката не оставя никакво съмнение, че макар и редактирано по различен начин, наложил се от етапа, в който е бил делото, обстойното възражение срещу оспореното оправдаване на подсъдимата съдържа същите по принцип - а някои и дословно-доводи, като изтъкнатите в настоящия етап. Напълно излишно се явява, с други думи, сегашният съдебен акт да съдържа и същия подробен отговор на защитната теза, като онзи, който вече е дал вече съставът на ІІІ н.о. Достатъчно е даденият вече отговор да бъде посочен най-общо, в смисъл че оправдаването тогава на Св.К. е станало при съществено нарушаване на процесуалните правила с отношение към доказването на обвинението, както и че спазването им би могло да потвърди обвинителната теза (подсъдимата да бъде видяна като звено в международен трафик с наркотици, а конкретното инкриминирано пътуване с лек автомобил – като предварително подготвено и организирано от нея). Окръжният и апелативният съдилища, чийто актове се обсъждат сега, не са сторили всъщност нищо друго, освен плътно да се придържат към дадените от ВКС- ІІІ н.о. указания за прилагане на доказателствените правила. Това обаче те не са заявили и то става ясно също след съответна съпоставка; ако беше заявено, касационната жалба и допълнението към нея щяха вероятно да се концентрират върху тази съпоставка, а не да изтъкнат за пореден път възраженията си така, като че ли по тях не е вземано никакво отношение. От друга страна, макар и да не може да се говори за процесуална недопустимост в използвания дотук смисъл, също не е в съответствие с процесуалния закон едни и същи обстоятелства да бъдат изтъкнати нееднократно без някакво обяснение за необходимостта от това-пример за такъв подход е обсъждането на участието на К. в пътуването до Турция и пренасянето обратно на 25-те кг хероин, едновременно като недопустимо предположено (чл. 303, ал.1 НПК) и като предмет на не обсъден в нарушение на чл.339, ал.1 НПК довод на защитата; ако определени обстоятелства са в основата на едно от касационните основания или на една от неговите проявни форми, те поначало изчерпват своето значение за оспорването на това основание. ІІ. Извън отбелязаното в предходния раздел, засягащо второто от касационните основания- съществено нарушение на процесуалните правила (чл.348, ал. 1, т. 2 НПК), ВКС не е ограничен при произнасянето си по останалите основания (за явната несправедливост на наложеното наказание това е съвсем ясно; по отношение на материалния закон ВКС-ІІІ н.о. го е казал изрично). Липсва обаче нарушение на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК с приложението на чл.354а НК в редакцията му след извършване на инкриминираните деяния. Оспорено е приложението и на чл. 2, ал. 2 НК с възражението, че по-леката наказуемост в действащия чл.354а, ал.2 НК не е достатъчна за направения извод той именно да е „законът,… най-благоприятен за дееца”; сметнато е за по-важно различието между двете редакции относно признака от състава на престъплението във връзка със специалната му цел за „разпространение” на наркотика, какъвто признак не бил предвиден преди и за него не можело да бъде носена отговорност. Възражението е неоснователно, тъй като изхожда от несъществуващо в чл.2, ал.2 НК изискване за „идентичност на престъпните състави”. Нещо повече-тъкмо различието между тях е от най-честите хипотези, когато „до влизане на присъдата в сила последват различни закони”. Особеното в конкретния случай е разнопосочността на законодателната промяна: с ограничаване в приложното поле на криминализацията (чрез изключване от него на част от деянията с цел, различна от „разпространение”) и едновременно с това смекчаване на наказуемостта. В такива случаи обаче посоката на избора на приложимия закон е само една: законът, който предвижда по-благоприятна наказуемост. Ограничаването в приложното поле на криминализацията би могло да се яви закон, по-/най-благоприятния за дееца само ако води до пълно изключване на наказателната отговорност за съответното деяние (незаконното държане на 25 кг наркотик – с или без цел да бъде разпространяван – е било обаче престъпно и преди промяната в НК от 2006 г., която е повод за сегашното обсъждане). Липсва и явна несправедливост на наложеното наказание, особено след намесата при санкционирането от апелативния съд. Независимо, че оспорването му и тук е двойствено (изрично-по т.3 на чл.348, ал.1 НПК, но и с аргументи срещу формата на въззивното решение), ПАС е направил в това отношение според ВКС възможното; ясно е казано при това какво единствено налага да бъде коригирана иначе правилно извършената в окръжния съд индивидуализация на отговорността (с отчитане включително на задълженията на подсъдимата като майка и процесуалното й поведение, на които се настоява сега) – продължителността на делото извън разумния срок по смисъла на чл.22 НПК. ІІІ. Ръководен от изложеното и съобразно още с чл.354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС І – н.о. Р Е Ш И : Оставя в сила решение № 107 от 1 август 2011 г. по внохд 173/2011 г. на Пловдивския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: