Ключови фрази
Определяне на по-голям дял на съпруга * определяне на по- голям дял на съпруга * принос * съпружеска имуществена общност * неоснователно обогатяване

Р Е Ш Е Н И Е

№72

гр. София, 15.07.2016 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Владимир Йорданов

при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 290 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение №161 от 27.10.2015г. по гр.д. №348/2015г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 787 от 23.04.2015г. по гр.д. № 2723/2013г. на Варненски окръжен съд за отхвърляне на исковете, предявени от Х. Л. В. срещу Д. И. А. с правно основание чл. 29, ал.3 СК за определяне на по-голям дял, а именно 9/10 от общото имущество, поради по-голям принос и с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 49 181,30 лв. обезщетение за неоснователно обогатяване чрез получаване на продажна цена по нотариален акт № 61, т.І, рег.№728, д. № 48/2013г. на нотариус № 513, заедно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска до окончателното изплащане.
Касационната жалба е подадена от ищеца Х. В. чрез пълномощника адв. П.. Поддържа се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила. Съдът не е извършил съпоставка на приносите на двамата съпрузи, както изисква закона при произнасяне по такъв иск, а се е задоволил с извод, че ответницата не е разпилявала имущество, който не е верен.
Ответницата по жалбата Д. И. А. в писмения си отговор, изготвен от адв. К., излага подробни аргументи за неоснователност на жалбата и на иска.
С определение № 84 от 19.02.2016г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за извършваната от съда преценка на събраните доказателства и задължението му при наличие на противоречиви такива да обоснове на кои дава вяра и на кои не.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по иск по чл.29, ал.3 СК за определяне на по-голям дял от общото съпружеско имущество поради по-голям принос, съединен с иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 49 181,30 лв., представляваща полагащата се на ищеца поради по-големия му принос част от продажната цена на апартамент в [населено място] с идентификатор 10135.2558.74.1.21.
Страните по делото са бивши съпрузи. Бракът им е прекратен през 2012г. като в представеното пред съда споразумение по чл. 51 СК апартаментът е посочен като семейно жилище, собственост на съпрузите. За да определи налице ли е по-голям дял на един от съпрузите съдът е съпоставил доходите на двамата съпрузи със стойността на придобитото имущество, включващо жилище, закупено през 2006г. и гараж, купен през 2011г. За придобивна стойност на апартамента е приета сумата 41 360лв., посочена в нотариалния акт за покупко-продажба. Установено е, че след развода страните са продали апартамента на трето лице, като получената продажна цена 55 000 евро са си разделили поравно - всеки получил по 53 785лв.
Доходите на страните съдът е установил с помощта на назначена счетоводна експертиза. Тя сочи, че според официални документи доходите на ищеца са 87 959,12 британски лири или 210 269,40 лв., а тези на ответницата - 17 124,79лв. При отчитане свидетелските показания на В. И. към посочените доходи на ответницата се добавят и 64 800 британски лири. Въз основа на това съдът е приел, че за да се приеме доходът за принос е необходимо да се установи, че не е бил разпиляван. Доколкото по делото не са налице доказателства, че ответницата е разпилявала имущество, то може да се приеме, че доходите са реализирани в принос. Предвид изложеното предявените искове са намерени за неоснователни.
Касационното обжалване е допуснато по процесуалния въпрос за преценката на събраните доказателства и задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводи на страните, а при противоречие между доказателствата да посочи на кои дава вяра и на кои не. Следва да бъдат споделени дадените разрешения в практиката по чл. 290 ГПК - Решение № 217 от 09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ІV г.о. и Решение № 15 от 06.02.2012г. по гр.д. № 311/2011г. на ІІг.о., според които съдът при постановяване на решението е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди в мотивите доказателствата, въз основа на които намира, че са се осъществили или не правнорелевантните факти; освен това следва да бъдат обсъдени всички доводи на страните, които имат значение за решаване на делото. В допълнение следва да се изтъкне, че независимо от ограничените рамки на въззивното производство - чл. 269, изр.2 ГПК, при наличие на оплакване във въззивната жалба за необоснованост на първоинстанционното решение или за допуснати процесуални нарушения във връзка с доказването, въззивният съд дължи произнасяне по тези доводи, извършване анализ на събраните по делото доказателства и формиране на собствени фактически изводи, въз основа на които да прецени наличието на елементите на фактическия състав, от който произтича предявеното право. Неизпълнението на това задължение и постановяване на въззивно решение по съществото на спора, което не обективира произнасяне по релевираните оплаквания във връзка с приетите за установени от първата инстанция факти, обуславя неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
При горното разрешение обжалваното решение се явява неправилно именно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Мотивите на обжалваното решение са твърде лаконични, в тях не е извършено обсъждане на конкретните събрани доказателства, а са изложени хипотетични съображения за трансформиране на дохода в принос и липса на разпиляване на имущество. Доколкото подадената от Х. В. въззивна жалба съдържа оплаквания за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд, то въззивният съд е бил длъжен да се произнесе по тези доводи, да извърши свой анализ на доказателствата и да формира собствени фактически и правни изводи, което не е сторил.
За преценка основателността на предявения иск по чл. 29, ал.3 СК е необходимо да бъдат съпоставени от една страна, придобитото по време на брака имущество и неговата стойност, а от друга страна, приносът на съпрузите, който намира изражение в получените доходи, положените грижи за домакинството и за децата. Тези проявни форми на принос са с равна тежест и никоя не се ползва с приоритет - така Решение № 237 от 27.06.2011г. по гр.д. № 931/2010г. на І г.о. В случая от значение са първите две форми, тъй като страните нямат родени от брака деца.
В. съд правилно е установил имуществото и стойността му - това са апартамента и гаража, описани в исковата молба. За придобивна стойност на жилището следва да се приеме цената в нотариалния акт 41360 лв., тъй като тя е посочена от ищеца в исковата молба, а и предварителният договор, в който е уговорена по-висока цена е изключен от доказателствата по делото поради непредставяне на оригинала. П. стойност на гаража също е посочената в нотариалния акт за покупко-продажба цена от 13 690, 81 лв. Следователно общата стойност на имуществото е 55 050,81лв. Произходът на средствата за заплащане на двата имота е невъзможно да бъде установен, доколкото е видно от писмените доказателства, от показанията на св. К. и от счетоводната експертиза, че и двамата съпрузи са превеждали суми по сметката на А. К., сестра на ищеца, която е движила финансовите им дела в България и разплащанията към продавача по договорите са направени от нея.
Нарушенията от страна на въззивния съд са допуснати при установяване доходите на страните и по-конкретно тези на ответницата. Изводите на съда за реализирани доходи в размер на 64 800 британски лири са направени единствено въз основа на свидетелските показания на св. В. Г. И. за извършвана от ответницата нелегална работа по почистване на домове, за което е получавала седмично по 300 британски лири. Показанията на тази свидетелка не могат да бъдат приети безкритично, защото те противоречат на показанията на другия незаинтересован свидетел Д. В., който освен това има непосредствени впечатления, защото е живял известно време в една квартира със страните по делото. Според него Д. действително е извършвала такава работа, заедно със св. И., но това не е било постоянно, всеки ден и всяка седмица, а епизодично. При тези данни не може да приеме за доказан размера на получените от ответницата доходи от 64 800 британски лири, изчислени от вещото лице предвид показанията на В. И.. С предварителната уговорка, че свидетелските показания по принцип не са надлежно доказателство за установяване на доходи от предоставяне на работна сила, при извършване на съвместна преценка на изнесеното от свидетелите може да се приеме, че получените от Д. доходи са в размер на 1/3 част от претендираните 64 800 британски лири, т.е. възлизат на 21 600 британски лири. В обобщение, доходите на Х. В. от работа в Л., установени с надлежни писмени доказателства са 87 959,12 британски лири или 210 269,40 лв., а тези на ответницата - 17 124,79лв. от трудово възнаграждение в България и 21 600 британски лири /около 50 000лв. по усреднен курс за периода/ от работата по почистване на домове в Л..
Приетата счетоводна експертиза проследява движението на паричните потоци по притежаваната от ответницата сметка в английска банка в периода 2005 - 2012г., но от нея не могат да се направят преки изводи за доходите на ответницата, съответно за разпиляване или спестяване на средства. Видно, че постъпили суми от трудово възнаграждение няма; общо 23 258,37 британски лири са постъпили от сметка на Х. В.; същевременно 11 000 британски лири са преведени от нея по негова сметка, както и 12 700 британски лири са изтеглени от Д. В. /в брой или посредством плащания с карта/. Също така, от Д. А. в полза на А. К. са преведени 25 950 британски лири; а от Х. В. в по сметка на сестра му са постъпили 30 200 британски лири. Обратно, от сметката на А. К. са прехвърлени средства към Д. А. в размер на 49 580 лв. Това движение потвърждава изнесеното от свидетелите, че финансовите разплащания на семейството в България са били поверени на А. К., а внасянето и теглене на суми по сметката на Д. е било с цел създаване на т.нар. кредитна история, необходима за пред английските финансови институции.
В обобщение следва да се приеме по отношение на доходите, че е налице значително превишаване доходите на съпруга в сравнение с тези на съпругата. За грижите в домакинството следва да се приеме, че такива са полагани и от двамата с леко предимство на съпругата, доколкото тя не е била в постоянна трудова заетост. При това положение, приносът на съпруга за придобиване на имуществото в съпружеска имуществена общност, е по-голям и възлиза на 70 %, а този на съпругата е 30 %. В този размер искът по чл. 29, ал.3 СК следва да бъде уважен.
Основателен е и съединения иск по чл. 59 ЗЗД. Тъй като жилището, което е част от съпружеското имущество е продадено от страните преди завеждане на делото и продажната цена е поделена поравно между двамата бивши съпрузи, то ищецът има право да получи част, съответстваща на определения му по-голям дял от съпружеската имуществена общност. Апартаментът е продаден за 107 570лв. като всяка от страните е получила по 53 785лв. С оглед признатия по-голям дял ищецът има право на 70% от продажната цена или на 75 299лв., а ответницата на 32 271лв. Получената от нея разлика над 32 271лв. до 53 785лв., а именно 21 514лв., е без основание и следва да бъде възстановена на ищеца.
При горните изводи следва да бъде отменено постановеното решение и да бъде постановено ново за уважаване на иска по чл.29, ал.3 СК в размер на 70% по-голям дял на ищеца поради по-голям принос и за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД за сумата 21 514лв.
Разноски се претендират от двете страни и се дължат според уважената, съответно отхвърлената част на исковете. Ищецът е направил разноски за трите инстанции в размер на 11 514 лв. и има право на 70% от тях - 8060 лв. Ответницата е направила разноски за 10 483лв. и има право на 30 % от тях - 3145лв. При извършена компенсация ответницата дължи на ищеца 4 915лв.
Водим от горното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №161 от 27.10.2015г. по гр.д. №348/2015г. на Варненски апелативен съд и вместо него постановява:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.29, ал.3 СК на Х. Л. В. от [населено място], обл. П., [улица] по-голям дял от имуществото, придобито по време на брака с Д. И. А. от гр.В., [улица], вх.Б, ет.3, ап.6 поради значително по-голям принос, а именно в размер на 70/седемдесет/ %, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираните 9/10 части от имуществото.
ОСЪЖДА Д. И. А. на основание чл. 59 ЗЗД да заплати на Х. Л. В. сумата 21 514/двадесет и една хиляди петстотин и четиринадесет/ лв. представляваща полагащата му се част от продажната цена на апартамент в [населено място] на [улица], вх.Б, ет.3, ап.6, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.2558.74.1.21, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявените 49 181,30лв.
ОСЪЖДА Д. И. А. да заплати на Х. Л. В. сумата 4915/четири хиляди деветстотин и петнадесет/ лв. разноски за три инстанции по компенсация.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: