Р Е Ш Е Н И Е № 189 Гр.София, 22.12.2020г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар Г.ИВАНОВА и в присъствието на прокурора ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 861/2020 година. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата Г. Х. Д., подадена чрез защитника й адв. Б. Б., срещу въззивно решение № 260034 от 24.09.2020г., постановено по ВНОХД № 147/2020г. по описа на Варненския апелативен съд. Релевират се касационните основания по чл.348, ал.1,т.1, 2 и 3 НПК. Посочва се, че са допуснати нарушения на процесуалните правила във връзка с правилното интерпретиране на доказателствата, твърди се, че материалният закон не е приложен правилно, защото подсъдимата е действала като пълномощник на пострадалата, респективно е имала съгласието й да ползва дебитната й карта, излагат се аргументи и за несправедливост на наказанието. Иска се от касационната инстанция отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд подсъдимата Г. Д. и защитникът й адв. Б. не се явяват. В депозирана молба защитникът заявява, че поддържа жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становището, че жалбата е неоснователна. Счита, че не са допуснати визираните нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, а наказанието е справедливо определено. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на представителя на Върховна касационна прокуратура от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 4 от 23.01.2020г., постановена по НОХД № 1262/2019г., Окръжен съд гр. Варна е признал подсъдимата Г. Х. Д. за виновна в извършване на престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.26 НК, като във връзка с чл.55 НК й е определил наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, изтърпяването на което е отложено по реда на чл.66 НК за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. С решение № 260034 от 24.09.2020г., постановено по ВНОХД № 147/2020г. по описа на Варненския апелативен съд присъдата е била потвърдена изцяло. Касационната жалба на подсъдимата Г. Д. е неоснователна. Не могат да се споделят оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторът твърди, че доказателственият анализ не е обективен и не е направена прецизна оценка на релевентните за делото факти. Следва да се отбележи, че възражението в посочения смисъл не е индивидуализирано с точни доводи, а е направено абстрактно, без всякаква конкретика. Производството по настоящото дело е протекло по реда на чл.371, т.2 НПК. Подсъдимата е признала фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния факт, съгласила се е да се ползват събраните на досъдебното производство доказателства и направеното от нейна страна самопризнание. И двете предходни инстанции, съобразно процесуалните правила и спецификата при провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371,т.2 НПК, са изложили в достатъчна степен правно значими аргументи относно фактическата обоснованост на обвинението, както е повдигнато с обвинителния акт, подкрепени от надлежно събрани доказателства. Възраженията на защитата за липса на прецизен доказателствен анализ се явяват в настоящата хипотеза некоректни, а и лишени от всякаква конкретика на фона на изрично подчертаното в касационната жалба съгласие с приетата фактическа обстановка. По повод касационното основание по чл.348, ал.1,т.1 НПК настоящата инстанция намира следното: Защитата твърди, че законът е приложен неправилно, тъй като съставът на престъплението по чл.249 НК изисква деецът да е използвал платежния инструмент или данните от него без съгласието на титуляра, а подс. Д. е имала разрешение от страна на пострадалата да тегли от сметката й по дебитната карта. Аргументите на защитата не могат да бъдат споделени. Предходните съдебни инстанции са взели отношение по този въпрос и са отхвърлили доводите на защитата. Няма спор, че пострадалата М. Т., е предоставила на подсъдимата Д., в качеството й на пълномощник на „В.“ Е. правото да ползва дебитната й карта, за което е предоставен и ПИН код. Надлежно я е упълнимощила за това, като в пълномощното изрично е отбелязано, че тези права се делегират по повод изтеглен от свидетелката кредит, вноските по който тя няма да може лично да внася. Отбелязано е, че упълномощаването е за теглене на суми за погасяване на месечните вноски по договора за потребителски кредит, до пълното му изплащане. Твърденията на защитата, че в случая е било налице действие в рамките на безсрочно упълномощаване, са лишени от основание. В подобен смисъл са и аргументите на въззивния съд, пред който въпросът е бил поставен на обсъждане. Не може да се сподели твърдението, че волята на упълномощителя следва да се тълкува разширително, след като много ясно и точно са очертани рамките на представителната власт. Действията на подсъдимата по теглене на суми извън вноските, нужни за погасяване на кредита, покриват обективните признаци на състава на чл.249, ал.1 НК, тъй като са направени без съгласието на титуляра на платежното средство. Без значение остава в случая факта, дали свидетелката след последната вноска е направила изрично искане да й се върне дебитната карта, респективно дали е предприела действия по оттегляне на пълномощното. Не могат да се споделят възраженията на касатора, че въззивният съд не е аргументирал доводите си относно съставомерните признаци на деянието. Подробно в мотивите към атакуваното въззивно решение, са изложени съображения, касателно обективните и субективните признаци на престъплението по чл.249 НК и е отговорено на възраженията на защитата. С нужната пълнота е анализиран фактът, че пълномощното, предоставено на подсъдимата, нито е безсрочно, нито й дава права, по-широки от изрично описаните в него. Съдържанието му е пределно ясно, поради което и въззивният съд аргументирано и правно издържано е защитил изводите си, че са осъществени признаците на състава на чл.249 НК. При определяне на наказанието въззивната инстанция е отчела всички относими към индивидуализирането му обстоятелства. Подкрепила е становището на първия съд, че са налице предпоставките на чл.55 НК и наказанието на подсъдимата следва да се определи под законовия минимум. Не са игнорирани смекчаващи вината обстоятелства, както твърди защитата, и същите са оценени като многобройни, което е дало и основание на съдебните инстанции да приложат разпоредбата на чл.55 НК при индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимата. По-голяма снизходителност не би могла да се иска от подсъдимата, с оглед на преценката направена за обществената опасност на деянието и личността й, както и за постигане целите на наказанието по чл.36 НК. В случая предходните съдебни инстанции са се обединили и около становището, че на основание чл.55, ал.3 НК не следва да се наложи на подсъдимата наказанието глоба, включено в санкционната част на ч.249, ал.1 НК. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените в жалбата на подсъдимата касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 НПК и въззивното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 260034 от 24.09.2020г., постановено по ВНОХД № 147/2020г. по описа на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.