Р Е Ш Е Н И Е № 466 София 18.12.2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,ІV гражданско отделение,в открито заседание на трети декември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при участието на секретаря Юлия Георгиева ,като изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 6239/2013 година,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК. Образувано е по молба на С. В. С. от [населено място] за отмяна на решение № 24 от 23.04.2013г.по гр.дело № 308/12г.на Върховния касационен съд,състав на ІV г.о.С него е отменено решение № 235/26.10.11г.по в.гр.дело № 318/11г.на Старозагорския окръжен съд и вместо него е постановено друго,с което е признато за установено по отношение на С. В. С. /Д./,че същият солидарно с М. Д. Д. дължи следните суми : на Н. Х. Р. сумата 315 евро,представляваща платена на 23.10.2009г.вноска по договор за банков кредит № г.с [фирма],и сумата 11897.51 евро,представляваща Ѕ част от платеното на 11.12.09г.по същия договор за банков кредит за пълното погасяване на задълженията по него,ведно със законните лихви върху тези суми,считано от 5.08.10г.до окончателното изплащане; на А. Х. Р. сумата 11 897.51 евро,представляваща 1/2 от платеното на 11.12.09г.по договор за банков кредит № г.с [фирма] за пълното погасяване на задълженията по него,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 5.08.10г.до окончателното изплащане.Със същото решение са отхвърлени предявените по реда на чл.422 ал.1 във вр.с чл.415 ал.1 ГПК от Н. Х. Р. и А. Х. Р. срещу С. В. С. /Д./ установителни искове в останалата им част – относно законните лихви в размер от по 833 евро върху сумите от по 11 897.51 евро за периода 12.12.2009г.- 5.08.2010г.и относно законната лихва в размер на 26 евро върху сумата 315 евро за периода 24.10.2009г.-5.08.2010г. Молителят се позовава на основанията за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК,като твърди,че новото обстоятелство,което не е съобразено от ВКС, е прекратяване на брака му с М. Д. с развод по взаимно съгласие с решение по гр.дело № 2091/09г.на Казанлъшкия районен съд.Като нови доказателства представя определение № 1441 от 28.06.13г. по ч.гр.дело № 2286/10г. и определение № 1442 от 28.06.13г.по ч.гр.дело № 2287/10г. на Казанлъшкия районен съд.Освен това твърди,че не е бил редовно призован за съдебното заседание,проведено пред ВКС. Ответниците по молбата Н. Х. Р. и А. Х. Р. молят да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.като прецени данните по делото,приема следното: Молбата за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК е подадена в срока по чл.305 т.1 и т.5 ГПК,поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК са налице тогава,когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото,но не са били известни на страната,респективно не са станали достояние на съда,а са от съществено значение за изхода на спора.Новооткрито доказателство е налице и тогава,когато някое обстоятелство е било известно,страната го е твърдяла пред съда,но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина,която е извън процесуалното й поведение.Решаващото е ,че новооткритият факт е бил налице когато делото се е намирало в такава фаза на развитие,че той е могъл да бъде изтъкнат и взет предвид.Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора.Законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки,за да бъде уважено искането. С оглед изложеното в молбата за отмяна е видно,че молителят се позовава на факта,че договорът за кредит е сключен от М. Д. в момента,в който са били във фактическа раздяла.Това обстоятелство е съобразено от състава на ІV г.о.на ВКС,постановил решението, чиято отмяна се иска.В мотивите изрично е посочено,че двамата са във фактическа раздяла от 2008г.,а на 17.11.10г.бракът им е прекратен с развод по взаимно съгласие. Поради това не е налице ново обстоятелство и съответно хипотезата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК.Не представляват нови доказателства и приложените определения на Казанлъшкия районен съд,с които издадените в полза на ищците две заповеди за изпълнение са частично обезсилени съобразно отхвърлените с решението на ВКС искове за вземания на ищците ,които са им били присъдени от КРС със заповедите по чл.412 ГПК. Съгласно чл.303 ал.1 т.5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение,когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана,или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства,които не е могла да преодолее.Разпоредбата визира случаите,когато страната е била лишена от възможност лично или чрез пълномощник да вземе фактическо участие в разглеждането на делото и е едно от проявленията на принципа за обезпечаване участието на страните в гражданския процес.В разглеждания случай молителят е бил редовно призован за насроченото съдебно заседание на 24.01.13г.по реда на чл.289 ГПК- чрез обявление в ДВ,бр.94/2012г. По изложените съображения настоящият състав на Четвърто гражданско отделение намира,че следва да остави без уважение молбата за отмяна като неоснователна. Воден от горното,Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. В. С. от [населено място] за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 24 от 23.04.13г.по гр.дело № 308/12г.на Върховния касационен съд,ІV г.о. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: