6 Р Е Ш Е Н И Е № 298 София, 07 юли 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на шести юни две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 513/2014 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по протест, подаден от Окръжна прокуратура - Благоевград, жалба от частния обвинител и граждански ищец Х. С. А., жалба на подсъдимия Й. Г. Г., срещу въззивна присъда 22. 11.2013 г., постановена по ВНОХД № 322/2013 г. от Окръжен съд – Благоевград. В протеста е наведено основанието по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК, с твърдения, че изводът на съда за непредпазлива форма на вина е в противоречие с установената фактическа обстановка. Отправеното искане е за отмяна на присъдата в частта, с която подсъдимият Г. е признат за невинен по обвинението по чл. 286, ал.1 от НК, и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. В жалбата на частния обвинител и граждански ищец А. също се претендира наличие на основанието по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК. Излагат се доводи за игнориране на събраните по делото доказателства, които по несъмнен начин доказват, че подсъдимият с действията си е осъществил състава на чл. 286, ал.1 от НК. Изразено е недоволство от размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, счетен от жалбоподателя за занижен. Искането към Върховния касационен съд е да измени присъдата и признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, да уважи гражданския иск в пълния му предявен размер, алтернативно да върне делото за ново разглеждане. Жалбата на подсъдимия Г. е насочена само към гражданско – осъдителната част на присъдата. Прави се позоваване на основанията по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Счита се, че липсват елементи от обективната страна на престъпния състав по чл. 286, ал.1 от НК, а доказателствата по делото установяват, че изложените факти в сигнала на подсъдимия Г. са достоверни и отразяват неговото субективно мнение за пострадалия, основано на разпространените сведения в предприятието. Отправеното искане е за отмяна на присъдата в атакуваната част. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по съображенията, изложени в приетото допълнение по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК.. Частният обвинител и граждански ищец А. не се явява, редовно призован. Жалбата се поддържа от повереник. Подсъдимият Й. Г. не се явява, редовно призован. Процесуалният му представител пледира, че присъдата в оправдателната й част е правилна, но е незаконосъобразна в гражданската част. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С първонистанционната присъда от 14.05.2013 г., постановена по НОХД № 915/2012 г. от Районен съд - Благоевград, подсъдимият Й. Г. Г. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 286, ал.1 от НК. При условията на чл. 55 от НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66 от НК. Със същата присъда подсъдимият Г. е бил признат за невинен и оправдан за част от предмета на обвинението – а именно да е набедил А. в извършване на престъпление по чл. 283 от НК. Подсъдимият Г. е осъден да заплати на гражданския ищец А. сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер. Въззивното производство е било образувано по жалба на подсъдимия Г. и по жалба на частния обвинител и граждански ищец А.. С атакувания сега съдебен акт на основание чл. 336, ал.1, т. 3 и чл. 337, ал. 3 от НПК, въззивният съд отменил първоинстанционната присъда и вместо нея признал подсъдимия Й. Г. за невинен в това, че на 04.02.2009 г., пред надлежен орган на властта – прокурор при ОП- Благоевград набедил Х. А. в извършване на престъпления по служба, общи стопански престъпления и длъжностно присвояване, като е знаел, че е невинен, поради което го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 286, ал.1 от НК. Присъдата на районния съд е изменена в гражданско-осъдителната част, като е увеличен размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на 2000 лева. В останалата част присъдата е потвърдена. ІІ. Въззивната присъда подлежи на отмяна, тъй като мотивите на съдебния акт не отговарят на изискванията на чл. 305, приложими в конкретния случай с оглед разпоредбата на чл. 339, ал.3 от НПК. Видно от мотивите на постановената въззивна присъда, съдът е възпроизвел съдържанието на длъжностната характеристика на подсъдимия Г., съдържанието на подадения от него сигнал до прокурор при Окръжна прокуратура – Благоевград и констатациите от извършените проверки (на прокуратурата и на отдел „Служебен контрол” при НА „Пътна инфраструктура”) по повод този сигнал. При така отразеното „във фактическо отношение” е заявено несъгласие с изводите на първостепенния съд „относно виновността на подсъдимия Г. по посочените пунктове на престъплението по чл. 286, ал.1 от НК”. Съображенията за това се заключават единствено във възпроизвеждане на показанията, депозирани от свидетелите, според които при извършените проверки на дейността на частния обвинител А. не са констатирани нарушения, не е установен конфликт на интереси, както и че последният е спазвал законовите изисквания при възлагане на обществени поръчки. Посочено е още, че показанията на свидетеля Б., съдържащи противоположни твърдения, а именно за извършени от А. неправомерни действия, не следва да се кредитират, тъй като са останали изолирани от „доказателствената маса”. Иначе казано, обсъждани са данни дали частният обвинител е извършил, или не неправомерни действия, без да е посочено каква е връзката им с обстоятелствата, включени в предмета на доказване и как изведените данни обуславят следващите заключения на съда. В мотивите на присъдата - лист 33 от делото, веднага след като е изложил посочените по-горе съображения, съдът е отразил : „Предвид изложеното, следва да се направи извод, че с действията си подсъдимият Г. е осъществил противоправно деяние, изразяващо се в изявление пред надлежен орган на властта – прокурор при ОП – Благоевград, че Х. С. А. – директор на ОПУ- Благоевград, е извършил престъпления по служба, общостопански престъпления, длъжностно присвояване и документни престъпления, като е знаел, че е невинен”. Тоест, отразени са обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 286, ал.1 от НК. Непосредствено след това съдът е направил друг извод : „ Не са налице основания обаче за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия, поради липсата на умисъл у същия при извършените от него действия. Излагайки писмен сигнал пред надлежен орган на власт, Г. е целял единствено иницииране на проверка относно дейността на директора, без пряко да обвинява А. в извършване на престъпления по служба, общостопански престъпления, длъжностно присвояване и документни престъпления, като от проявената небрежност в случая е настъпил крайният резултат”. Така посочените цитати илюстрират в достатъчна степен неяснотата и противоречивостта на формулираните от съда мотиви и без да е необходимо подробно да се разискват сега обективните и субективни признаци на престъпния състав, в частност - кога липсва умисъл за набедяване, а оттам и несъставомерност на деянието по чл. 286 от НК (за последните виж - Р № 601/88 г. по н.д. № 675/87г., ІІ н.о., Р № 319/2002 г. на ВКС по н.д. № 319/2002 г., ІІ н.о., Р № 212/2011г. на ВКС по н.д. № 1235/2011 г., ІІІ н.о., Р №22/2014 г. на ВКС по н.д. № 2417/2013 г., ІІІ н.о.). Позицията на съда по съществените въпроси, значими за наказателната и гражданска отговорност на подсъдимия, е противоречива. Изготвени по този начин, мотивите не дават яснота относно действителната воля на съда и взетото решение с оглед критериите по чл. 304 от НПК. Така са допуснати нарушения на правилата, визирани в чл. 339, ал.3 във вр. с чл. 305, ал.3 от НПК, които нарушения попадат в обхвата на касационното основание по чл. 348, ал.3, т. 2 от НПК. Допуснатото процесуално нарушение в съдържанието на мотивите препятства възможността да се провери оплакването за неправилно приложение на материалния закон, съдържащо се във всички инициирали касационното производство процесуални документи. По тези съображения настоящият състав приема, че въззивната присъда следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. При това ново разглеждане констатираното нарушение следва да бъде отстранено, като в мотивите на съдебния акт се изложат ясни, последователни и безпротиворечиви съображения по въпросите от кръга на чл. 301 от НПК. При този изход на делото останалите възражения на страните не могат да получат отговор сега, но следва да бъдат съобразени от въззивния съд. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 4759/22.11.2013 г., постановена по ВНОХД № 322/2013 г. от Окръжен съд – Благоевград. ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.