Р Е Ш Е Н И Е № 180 град София, 30.09.2016 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Захарова ЧЛЕНОВЕ: Петя Шишкова Красимира Медарова при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора от ВКП Петя Маринова, като изслуша докладваното от съдията Шишкова КНОХД № 854/ 2016 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 4 от НПК. С определение № 45 от 23.06.2016г., постановено по ВНОХД № 137/2016г., Бургаският апелативен съд на основание чл.326, вр. чл.324, ал.1 от НПК е прекратил съдебното производство по делото поради оттегляне на протеста срещу първоинстанционната присъда. Недоволни от постановеното определение са останали защитникът адв.Р. Н. и самият подсъдим В. И., които го обжалват с искане за отмяна и връщане на делото за разглеждането му по същество от въззивния съд. В жалбата на адв.Н. се твърди, че след като е упълномощен от подсъдимия след изтичане на срока за обжалване на присъдата, би следвало да му се даде възможност да изрази становище срещу нея във въззивното производство, образувано по протест на прокурора, а с прекратяването му е лишен от това свое право. Счита за неправилен подхода на съда, който е обсъждал само наличието на протест и искане за оттеглянето му, без да констатира, че са депозирани и жалби, макар и върнати. Възразява срещу начина, по който той и подзащитният му са били уведомени за определението – чрез съобщения, съдържащи номера на членове от закони и без приложен препис от съдебен акт. В жалбата на подсъдимия се твърди, че правото му на защита е нарушено, тъй като е бил задържан, а не му е изпратен препис от определението на съда, както и поради това, че съобщението до него е съдържало позоваване на чл.326 от НПК, с който текст той не е запознат. Преди даване ход на делото по реда на чл.351, ал.3 от НПК е представено писмено допълнение към жалбата от адв.Н., в което се сочи, че с прекратяването на въззивното производство подсъдимият е бил лишен от право да се защити срещу неправилна присъда, че му е отказан достъп до съд, че не е изпълнено задължението на втората инстанция да извърши всеобхватна проверка на присъдата, а не само да разгледа протеста. Твърди се, че въззивният съд е бил длъжен да разгледа жалбата на адв.И., независимо, че е „бланкетна“, че на новоупълномощения защитник адв.Н. също е следвало да се предостави възможност за обжалване на присъдата в срок, който започва да тече от упълномощаването му, или поне да не бъде лишен от възможността да изложи възраженията си срещу протеста. Цитира се практика на ЕСПЧ. В съдебното заседание двамата защитници и подсъдимият поддържат изложените в жалбите и допълнението аргументи и молят Касационният съд да отмени определението и да върне делото за разглеждане на Бургаския апелативен съд. Прокурорът намира жалбите за неоснователни, като изтъква, че протестът, по който се иска образуване на въззивно производство е съдържал единствено искане за утежняване положението на подсъдимия, поради което от обстоятелството, че не е разгледан не са произтекли неблагоприятни последици за него и наказанието е останало в размера, определен от първата инстанция, а не в този, претендиран от прокуратурата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 7 от 10.03.2016г., постановена по НОХД № 482/15г. по описа на Сливенския окръжен съд, В. И. И. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл.354а ал.2 и по чл.253 ал.4 от НК, за които на основание чл.23 от НК му е наложено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем години и „глоба“ в размер на 20 000лв. Пред първата инстанция И. е бил представляван от адв.С. И.. Обсъжданите в касационните жалби усложнения в процесуалното развитие на наказателното производство са настъпили след постановяване на първоинстанционната присъда. На 16.03.2016г. адв.С. И. е депозирал жалба срещу присъдата. В нея не се прави никакво конкретно искане и не се сочи какво е основанието за изготвянето й. Прави се изявление за недоволство от присъдата и се заявява намерение за аргументиране след запознаване с мотивите на съда. На 25.03.2016г. на служебния адрес на адв.И. е получено съобщение от Сливенския окръжен съд за разпореждане на съдията-докладчик от 21.03.2016г., да бъде уведомен, че мотивите към присъдата са изготвени, и че в 7-дневен срок въззивната жалба следва да бъде допълнена, като в противен случай ще бъде върната. Адв.И. не е изпълнил указанията и на 12.04.2016г. съдията на основание чл.323 от НПК с разпореждане е върнал жалбата. На 26.04.2016г. адв.И. е депозирал жалба до Бургаския апелативен съд срещу разпореждането за връщане. С определение № 35 от 18.05.2016г., без да излага каквито и да било мотиви и в закрито /“разпоредително“/ заседание, вместо по реда на гл.ХХІ от НПК, Бургаският апелативен съд е потвърдил разпореждането за връщане на въззивната жалба. На 05.04.2016г. по делото е постъпила молба от адв.Р. Н. с приложени към нея пълномощно от подсъдимия и договор за правна помощ от същата дата. Адв.Н. е пожелал да се снабди с копия от материали по делото, необходими му за обжалване на присъдата пред по-горна инстанция. Преписите са получени от него на 14.04.2016г. и на 22.04.2016г. той е депозирал въззивна жалба. Съдията-докладчик при Сливенския окръжен съд е приел, че срокът за обжалване е изтекъл на 25.03.2016г. и е върнал жалбата като просрочена. Подсъдимият е получил копие от разпореждането за връщане на 28.04.2016г., а адв.Н. – на 04.05.2016г. Разпореждането не е обжалвано пред въззивния съд. На 23.03.2016г. е постъпил протест от прокурора срещу постановената присъда с искане за увеличаване срока на лишаването от свобода от осем на десет години. На 08.06.2016г. по делото е постъпило искане за оттегляне на протеста от същия прокурор. Пояснил е, че след като е бил уведомен за връщането на двете жалби, и единственото основание за образуване на въззивно производство е протестът, е преценил, че следва да бъде отдаден приоритет на бързината на наказателното производство. Делото е било изпратено на Бургаския апелативен съд, който е прекратил въззивното производство по него, постановявайки атакуваното определение. При горното, от правна страна се налага изводът, че жалбите срещу определението следва да бъдат оставени без разглеждане поради липса на правен интерес. Единственото искане, съдържащо се в протеста е за утежняване положението на подсъдимото лице, чрез удължаване срока на наказанието. По тази причина актът, с който се прегражда пътя за разлеждане на протеста е в полза на подсъдимия. При постановяване на обжалваното определение № 45 разпорежданията за връщане на двете жалби вече са били влезли в законна сила и Бургаският апелативен съд не е имал процесуална възможност да преразглежда въпроса за тяхната допустимост. Не е имал и твърдяното от касатора задължение да съобрази наличието на жалби, тъй като окончателното им връщане е приравнено по правни последици на липсата на жалби. Съдът е бил сезиран с искане за оттегляне на протеста и единствената проверка, която дължи в този случай е дали искането изхожда от оправомощено лице и дали е спазен срокът. Не съществува законово задължение дори за форма или аргументиране на оттеглянето на протеста. Не съществува законово изискване и за съобразяване становището на подсъдимия и защитниците по така постъпилото искане. То е ирелевантно, поради което и съдът се произнася в закрито заседание, без призоваване на страните. Единственото съгласие, което е необходимо да бъде налице при прекратяване на съдебното производство по реда на чл.326 от НПК е това на подсъдимия при оттегляне на жалба от защитника му. В случая прокурорът, който е депозирал протеста е същият, който го е оттеглил, искането за оттегляне е от 08.06.2016г., а въззивното производство е образувано на 14.06.2016г., т.е. налице са предпоставките по чл.324 ал.1 от НПК. Спазен е и редът по чл.326 от НПК. Всъщност с касационните жалби не се оспорва суверенното право на прокурора да оттегли протеста, нито се правят възражения за неспазен срок или за това, че изхожда от неоправомощено лице. Всички аргументи, изтъкнати пред ВКС са свързани с неправилното разбиране, че въззивният съд дължи разглеждане на делото по същество, за да отговори на исканията на защитниците, независимо че не е сезиран с жалба от тях. По този повод следва да се изтъкне, че съгласно българското наказателно-процесуално право проверката на присъдата от въззивната инстанция представлява възможно развитие на наказателното производство, но не и задължително такова. Въззивното производство не се образува служебно от съда, а по инициатива на страните. Всяка от тях разполага с право да атакува акта на първата инстанция, като законодателят е предвидил достатъчно процесуални гаранции за осъществяването на това право. Възможността защитникът и подсъдимият да обжалват присъдата е гарантирана чрез задължението на съда при обявяването й да ги уведоми за срока за обжалване, след това чрез задължението да даде указания за отстраняването на евентуални пороци в жалбата в подходящ срок, както и чрез инстанционния контрол на разпореждането за връщане на жалбата. Всяко заобикаляне на установения ред за обжалване на присъдата би влязло в грубо противоречие с основното изискване за стабилност на съдебните актове и най-вече на тези, с които се решават въпросите по чл.301 ал.1 от НПК. Независимо, че касационният съд е сезиран с искане за отмяна на определението за прекратяване на въззивното производство, в жалбите са наведени и аргументи, които по своето съдържание се отнасят до правилността и законосъобразността на връщането на двете въззивни жалби. В тази връзка са поставени въпросите доколко е необходимо въззивната жалба да бъде мотивирана и дали за защитника, който е упълномощен след изтичане на срока за обжалване на присъдата текат различни процесуални срокове в сравнение с тези за останалите страни. Тези аргументи не следва да бъдат обсъждани от касационния съд и в производството по реда на гл.ХХІІІ от НПК. Те са предмет на проверката по допустимостта на въззивните жалби, която извършва съдията от първоинстанционния съд по реда на чл.323 ал.1 от НПК и въззивния съд по реда на чл.323 ал.2 от НПК. Направените възражения по повод това, че на подсъдимия не е изпратен служебно препис от определението, също не представляват основание за отмяната му. Те не касаят правилността и законосъобразността на определението за прекратяване на въззивното производство, а възможността за своевременно и адекватно упражняване на правото на процесуална защита срещу него пред касационния съд. След като по жалбата срещу определението е образувано касационно производство, т.е. прието е, че тя е в срок и съдържа необходимите реквизити, то до нарушение на това право, обективно не се е стигнало. Само за пълнота следва да се отбележи, че по повод обявяването на съдебния не е допуснато процесуално нарушение. Атакуваното определение е постановено по реда на чл.326 от НПК. За апелативният съд не е съществувало задължение да изпрати препис от определението на подсъдимия В. И.. Разпоредбата не съдържа изрично указание за начина, по който страните следва да бъдат уведомени за изготвения акт. Тъй като систематично е разположена в гл.ХХІ от НПК, следва да се приложи общото правило за обявяване на решенията на въззивния съд, съдържащо се в чл.340 от НПК. Според ал.2, когато актът не е обявен в присъствие на страните, им се съобщава писмено, че е изготвен. Бургаският апелативен съд е изпълнил това свое задължение, като е изпратил съобщения за постановеното определение с указание за възможност за обжалване на подсъдимия и на двамата му защитници по отделно. Подсъдимият е удостоверил с подписа си пред администрацията на затвора получаването на съобщението на 28.06.2016г. Задължение за съда да изпрати служебно препис от определението на подсъдимия не съществува и в Правилника за администрацията в съдилищата. Достъпът до информация е регламентиран в гл.ХІІІ принципно като право за запознаване с делата в служебните помещения на съда, а издаването на преписи става след писмено заявление. Именно по този начин защитникът на подсъдимия се е снабдил с препис от обжалваното определение на 06.07.2016г. Молба за препис от подсъдимия не е постъпвала. Директива 2012/13/ЕС относно правото на информация в наказателното производство регламентира безплатен достъп до материалите по делото, но не и задължение на органите служебно да изпращат преписи от тях на страните. Водим от горното, съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на подсъдимия И. и защитника му срещу определение № 45 от 23.06.2016г., постановено по ВНОХД № 137/2016г., Бургаският апелативен съд. ПРЕКРАТЯВА касационното производство по КНОХД № 854/2016г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.