О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 416

гр. София, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 673 по описа на Върховния касационен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Г. Г., чрез адв. Н. П., срещу въззивно решение № 225/20.12.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 527/2019 г. на Окръжен съд – Сливен, с което е потвърдено решение № 1367/23.11.2018 г. по гр. д. № 28/2018 г. на Сливенския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен, поради погасяването му по давност, иска по чл.124, ал.1 ГПК на Т. Г. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието – София да се приеме за установено, че ищцата има право на допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд над 50 часа за всяко тримесечие в периода 01.01.2003 г. – 30.09.2013 г.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката сочи, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси: за приложимостта на погасителната давност по отношение на установителните искове за съществуване на субективни права; за давностния срок, в който се погасява правото на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 229, ал. 9 (ал. 8) ЗМВР 1997 г. (отм.); и чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР 2006 г. (отм.); за естеството на правото на допълнителен отпуск по чл. 229, ал. 9 (ал.8) ЗМВР 1997 г. (отм.) и по чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР 2006 г. (отм.); наличието на срокове за упражняването му, както и възможно ли е погасяването му по давност поради неупражняване; за приложимостта на сроковете по чл. 176а КТ и чл. 59а ЗДСл по отношение на правото на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 229, ал. 9 (ал. 8) ЗМВР 1997 г. (отм.) и чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР 2006 г. (отм.). Счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд погрешно в такава степен, че актът му е нищожен, недопустим или очевидно неправилен. Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на СЕС и на Конституционния съд, както и че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София, чрез ст. юрисконсулт П. Стоянова, оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск има за предмет установяване правото на служителката на компенсация с допълнителен платен годишен отпуск на положен от нея извънреден труд в периода 01.01.2003 г. – 30.09.2013 г. Посочено е, че спорът пред въззивната инстанция е ограничен до правния въпрос погасен ли е по давност предявеният иск, респ. погасено ли е по давност предявеното с него материално право. Прието е за безспорно установено, че ищцата е държавен служител по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗИНЗС, ЗМВР и ЗДСл, като през изследвания период и до момента служебното й правоотношение не е прекратено - тя заема длъжността „надзирател” и „командир на отделение” в Затвора – [населено място] към ГД „Изпълнение на наказанията” – София. Съгласно разпоредбата на чл.211, ал. 5, т. 2 ЗМВР (отм. ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.) работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен отпуск за отработеното над 50 часа време. В отношенията между страните за процесния период приложими са разпоредбите на ЗИНЗС, ЗМВР (отм. ДВ, бр. 53/27.06.2014 г.) и съответните подзаконови нормативни актове. За неуредените в специалните закони въпроси се прилагат нормите на ЗДСл, по силата на § 1а ЗР на ЗМВР (отм.), към който чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС препраща, а респ. след отмяната (от 01.01.2011 г.) - по аналогия (чл. 46, ал. 2 от ЗНА). Съгласно чл. 125 ЗДСл, приложим по посочените съображения, имуществените спорове се предявяват в 3-годишен срок по общия исков ред. Следователно, максималният общ давностен срок по отношение на спорове, касаещи служебни правоотношения, какъвто е и настоящият, е 3 години. Положеният извънреден труд, който е следвало да бъде компенсиран с платен годишен отпуск за целия период 01.01.2003 г. – 30.06.2013 г. е погасен по давност (исковата молба е подадена на 02.01.2018 г.). Изложените във въззивната жалба доводи за неприложимост на института за погасителна давност по отношение на установителните искове са счетени за неоснователни, като в тази връзка съдът е посочил, че чл. 125 ЗДСл не съдържа ограничения, изключения, разлики, с оглед вида на иска (установителен или осъдителен), респ. на търсената защита. Разпоредбата визира всички имуществени спорове по съществуващо служебно правоотношение и е приложима за всички видове искове относно тях. В заключение е направен извод, че на основание чл.125 ЗДСл исковата претенция е погасена по давност и следва да се отхвърли.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по повдигнатите и уточнени въпроси - за естеството на правото на допълнителен отпуск по чл. 229, ал. 9 (предишна ал. 8) ЗМВР 1997 г. (отм.) и чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР 2006 г. (отм.) и наличието на срокове за упражняването му; както и възможно ли е погасяването му по давност поради неупражняване, които обуславят обжалваното решение. Касационното обжалване се допуска за проверка за противоречие на приетото от въззивния съд с ТР № 6/11.02.2022 г. по т.д. № 6/2017 г. на ОСГК и постановените от състави на ВКС - решение № 197/07.10.2019 г. по гр. д. № 786/2019 г., IV г.о., решение № 174/13.11.2020 г. по гр.д. № 4893/2019 г., III г.о., решение № 243/ 05.10.2016 г. по гр. д. № 1513/2016 г., IV г. о.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 225 от 20.12.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 527/2019 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание (касаторът не дължи заплащане на държавна такса, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.