Р Е Ш Е Н И Е № 27 София, 04 февруари 2014 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията К. Харалампиев н. дело № 1917/2013 година. Производството е образувано по искане на осъдения И. И. И., в момента в затвора в Бургас, основано на чл. 423, ал. 1 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в сила присъда № 106 от 05.03.2013год. по нохд № 547/2012год. на РС-Нова Загора. Прави се оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради ограничаване правото му на лично участие по наказателното дело, завършило със задочното му осъждане. Иска се отмяна на атакуваната присъда по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство, но се е укрил, за да избегне ангажирането на наказателната му отговорност, поради което предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на делото, не са налице. Изложените в искането на осъдения оплаквания се поддържат в производството по възобновяване лично от него, от служебния му защитник адв. К. Д. М. от САК, както и в представените писмените бележки. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 106 от 05.03.2013год. по нохд № 547/2012год. на Новозагорския районен съд И. И. И. е признат за виновен за извършено на 09/10.05.2012год. в [населено място], при условията на опасен рецидив, престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195, ал. 1, т.т. 3 и 4, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което на посоченото основание и чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип. Производството пред Районния съд е протекло в отсъствие на подсъдимия, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б.”а” от НК. Постановената присъда не е била протестирана или обжалвана и е влязла в сила след изтичане на законоустановения срок за това. В искането за възобновяване на делото осъденият навежда оплакване за ограничаване правото му на лично участие по делото, тъй като в хода на воденото наказателно производство той се е намирал вън от пределите на страната, което е причината да не бъде открит и уведомен за проведеното срещу него съдебно производство. За да се произнесе по допустимостта на искането на осъдения за възобновяване на наказателното дело, настоящият съдебен състав съобрази следното: От приложената на л. 84 по нохд № 547/2012год. справка от РП-Нова Загора е видно, че след влизане на присъдата в сила тя е приведена в изпълнение със зачитане начало на изпълнение на наказанието наложено на осъдения, считано от 09.08.2013год. При липсата на други данни, тази дата следва да се приеме за меродавна, на която осъденият е узнал за постановената присъда по нохд № 547/2012год. на Новозагорския районен съд. Следователно, искането на И. е направено в шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК от осъден, имащ право на такова искане и има за предмет присъда, постановена при проведено задочно производство спрямо него, непроверена от въззивна или касационна инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: Наказателното производство е образувано на 10.05.2012 год. на основание чл. 212, ал. 2, ал. 2 от НПК като бързо производство под № 262/2012год. по описа на РУ „Полиция” гр. нова Загора срещу неизвестен извършител за извършено на 09/10.05.2012год. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НПК, с предмет движими вещи на обща стойност около двеста лева, отнети от владението на И. Д. И. от [населено място] без негово съгласие. В хода на разследването са били събрани данни, че един от авторите на деянието е лицето И. И. И., който на 10.10.2012год. е привлечен като обвиняем и разпитан в присъствието на служебно назначен защитник, като на И. е била взета мярка за неотклонение „Подписка”, със задължението да не променя местоживеенето си-гр. /населено място/, ул. № и да се явява при призоваване. На същата дата органът на разследване предявил на обвиняемия материалите по делото, като И. и защитникът му не са направили искания и възражения. След образуване на нохд № 547/2012год. на РС-Нови Загора, осъденият многократно е търсен от длъжностното лице по призоваването за връчване на обвинителния акт и на призовки за съдебно заседание, но И. не е открит на посочения от него съдебен адрес, а член на домакинството му е отказал да получи обвинителните книжа, със заявлението, че не може да му ги предаде, тъй като И. е извън пределите на страната. Това наложило с определение от 05.12.2012год. съдът да измени мярката за неотклонение на И. в „Задържане под стража”, като е последвало обявяване за общодържавно издирване с телеграма № 43735/2012год. на ДНСП, но щателното му издирване не довело до положителен резултат. По тези причини по отношение на И. не е изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК и не му е бил връчен обвинителен акт, като съдебното производство пред Районния съд е протекло при отсъствието му и при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б.”а” от НК. Изложеното и фактите по делото сочат, че И. е знаел за образуваното и водено срещу него наказателно дело за престъплението, по което е осъден и са налице данни, че се е укривал от правозащитните органи с цел да не понесе отговорност за деянието си. Правото на лично участие на обвиненото лице в наказателното производство е едно от основните му права, като преодоляването му от правоприлагащите органи е допустимо само при категорични данни, че то не желае да се възползва от това си право и се укрива с цел да избегне реализиране на наказателна отговорност, каквато е хипотеза в случая. Ето защо, не е налице условието на чл. 423, ал. 1 от НПК за отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда по нохд № 547/2012год. на РС-Нова Загора и искането на осъдения в тази насока следва да се остави без уважение. Поради изложените съображения и с аргумент на обратното на чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. И. И. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в сила присъда № 106 от 05.03.2013год. по нохд № 547/2012год. на РС-Нова Загора. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: