Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * набедяване в престъпление пред орган на власт * съдебно-почеркова експертиза * незаконен съдебен състав

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

                                          428

София, 20 октомври 2009 година

 

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на дванадесети октомври две хиляди и девета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

                                                                                      РУЖЕНА КЕРАНОВА

                                                                        

при участието на секретаря Румяна Виденова

и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова

изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова

дело № 403 по описа за 2009 година.

 

С присъда по нохд № 1756/06 г. Районният съд-гр. Пловдив признал подсъдимите З. А. Х. и Х. Д. К. за виновни и на основание чл.286, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 (за подс. Хубанова), чл.20, ал.3 и 4 (за подс. Кисов) и чл.54 НК ги осъдил на по 1 година лишаване от свобода условно за срок от по 3 години, както и на обществено порицание.

С решение № 172 от 29.05.2009 г. по внохд № 438/09 г., образувано по протест на прокурора и жалба на подс. К. , Окръжният съд-гр. Пловдив изменил посочената присъда, като увеличил наложеното на подс. К. наказание на 2 години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена.

Осъденият Х. К. е направил искане за възобновяване на наказателното дело по реда на чл.421, ал.3 НПК, като възразява наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК. Пред ВКС искането се поддържа.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за отсъствието на основания за възобновяване на наказателното дело.

К. съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС І-во наказателно отделение установи:

Искането за възобновяване е допустимо, а по същество – неоснователно.

Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК.

На тази плоскост се възразява следното: налице е незаконен състав, тъй като един съдебен състав на въззивната инстанция се е произнесъл по доказателствените искания, а друг – по съществото на делото; събрани са противоречиви данни относно ЕГН на подс. Хубенова, които пораждали съмнение в нейната самоличност; обвинителният акт е изготвен в нарушение на изискванията на чл.246 НПК, като от обстоятелствената му част не стават известни действията, с които подс. К. е подбудил и подпомогнал подс. Хубенова; въззивната инстанция е потвърдила противоречие в мотивите на първоинстанционната присъда; налице са били основания за назначаване на повторна съдебно-почеркова експертиза.

Оплакването за незаконен състав разгледал въззивното дело е неоснователно. Вярно е, че съгласно чл. 327, ал. 1 НПК допускането на исканите доказателства се решава в закрито заседание от състава на съда, който ще разгледа делото, но от една с. - липсва забраната на чл. 29, ал. 1, т. 1 НПК и от друга, налице е и друга процесуална възможност на страните за ангажиране на доказателства, за възражения и бележки, а именно - тази по чл. 330 НПК. Категорично разпоредителното заседание по чл. 327, ал. 1 НПК не е такова по същество на делото, поради което и няма как да доведе до ангажираност на състава разгледал делото по същество, но не участвал в допускането или не на доказателства пред въззивния съд, още по-малко до незаконен състав по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК.

Не е налице съмнение в самоличността на подс. Хубенова. Допуснатата в обвинителният акт грешка в датата на раждане на същата е повече от очевидно техническа. Множество официални документи от бюро съдимост, АИС”БДС”, протоколи за разпит на Х. , убедително очертават посочения извод.

Не е допуснато нарушение на изискванията на чл.246 НПК. Внимателният прочит на обстоятелствената част на обвинителния акт дава основание да се приеме, че в него се съдържат фактически положения относно поведение на подс. К. , чиято правна оценка е на плоскостта на чл.20, ал.3 и 4 НПК.

В мотивите на присъдата, в частта относно оценката на събраните по делото доказателства и техните източници, дейност изцяло възприета от въззивната инстанция, не се съдържа противоречие. Както правилно е отбелязала последната, възражението се прави при избирателен прочит на част от изложените на същото място съображения, което няма как да обуслови наличието на противоречие.

Не е имало основание за назначаването на повторна съдебно-почеркова експертиза, тъй като не са били налице условията на чл.153 НПК. Личните възприятия на защитата на подсъдимия не рефлектират върху обосноваността на експертното заключение, още по-малко пораждат съмнение в неговата правилност.

Изводите по фактите не почиват на предположение. Мотивите на обжалваното решение съдържат съображения по оценката на доказателствата, които от една с. очертават изпълнение на задълженията, произтичащи от чл.313 и 314, ал.1 НПК, а от друга, съществото им - указва на наличието на доказателствена основа за направените изводи по фактите.

При липсата на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК проверката за правилното приложение на закона е възможна в рамките на установеното от фактическа с. от въззивния съд. В тези рамки законът правилно е приложен. К. е установил признаците от обективна и субективна с. на престъпния състав по чл.286, ал.1 във вр.с чл.20, ал.3 и 4 НК ПОС правилно е ангажирал отговорността на подс. Кисов.

След намесата на въззивната инстанция, наложеното на жалбоподателя наказание е съответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. Липсват основания за намаляването му.

Изложеното дотук очертава отсъствието на основания за възобновяване на наказателното дело.

Водим от горното на основание чл.424, ал.1 НПК ВКС І-во наказателно отделение

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Х. Д. К. за възобновяване на внохд № 438/09 г. на Окръжен съд-гр. Пловдив.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: