Р Е Ш Е Н И Е № 193 София, 13.01.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав: Председател: Татяна Кънчева Членове: 1. Бисер Троянов 2. Петя Шишкова при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Петър Долапчиев разгледа докладваното от съдия Троянов к.н.д. № 806 по описа за 2020 г. Касационното производство е образувано по протест на Благоевградската окръжна прокуратура против въззивна присъда № 903176 от 15.07.2020 г. по в.н.о.х.д. № 126/ 2020 г. на Благоевградския окръжен съд, с доводи за неправилно приложен материален закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В касационния протест се твърди, че постановеното от въззивния съд оправдаване на подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и налагане на административно наказание по чл. 212, ал. 1 от Закона за здравето са незаконосъобразни, а изложените мотиви не се подкрепят от правилното тълкуване на материалния закон и на разпоредбите, към които престъпният състав препраща с бланкетната си диспозиция. Прави искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Б. Г. Ц. и неговият защитник адвокат И. Д. оспорват протеста и настояват за неговото отхвърляне, като се остави в сила оправдателната присъда на въззивния съд. С писмени възражения против протеста защитникът излага съображения за правилност на доводите, изложени от окръжния съд. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилия протест, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 903176 от 15.07.2020 г. по в.н.о.х.д. № 126/ 2020 г. Благоевградският окръжен съд отменил изцяло първоинстанционна присъда № 124 от 28.04.2020 г. по н.о.х.д. № 179/ 2020 г., по описа на Петричкия районен съд и признал подсъдимия Б. Г. Ц. за невинен в това, че на 14.04.2020 г., около 10.00 ч., по време на обявено в страната извънредно положение, свързано със смъртни случаи, да е нарушил предписание за поставяне под карантина (изх. № 10034/11.04.2020 г. на регионалния здравен инспектор в гр. Русе), издадено в изпълнение на заповеди на министъра на здравеопазването за въвеждането на противоепидемични мерки на територията на страната против разпространение на заразна болест по хората, като не е спазил наложената му 14-дневна карантина и напуснал адреса си в [населено място], [улица], № ** и пребивавал на обществено място, поради което го оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, но му наложил административно наказание глоба в размер на 300 лева за извършено административно нарушение по чл. 212, ал. 1 от Закона за здравето, на основание чл. 336, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 334, т. 2 от НПК. Първоинстанционното съдебно производство е протекло по реда на чл. 373, ал. 2 и 3 във вр. с чл. 372, ал. 4 във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият Б. Г. Ц. признал изцяло фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се провежда съдебно следствие, а при постановяване на присъдата да се ползват така признатите факти за доказателства по делото. Касационния протест е процесуално допустим, подаден е в законовия срок, от легитимирано лице и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледан по същество касационният протест е основателен. Въззивната инстанция неправилно е оправдала подсъдимия за извършеното от него деяние. Сред признатите факти от обстоятелствената част на обвинителния акт съдилищата установили, че на 14.04.2020 г., около 10 ч., подсъдимият Б. Ц. напуснал домашния си адрес в [населено място], който бил заявен от него по-рано за адрес на пребиваване по време на 14-дневна карантина, наложената му с предписание, изх. № 10034 от 11.04.2020 г. на РЗИ, гр. Русе и при полицейска проверка се оказал в центъра на града за извършване на лични дейности. За да оправдае подсъдимия Ц. окръжният съд се позовал на някои несъществени от наказателноправно гледище проблеми, свързани с тълкуването на норми от Закона за здравето и от Наредба № 21 от 18.07.2005 за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, издадена от министъра на здравеопазването. В мотивите към оправдателната присъда съдът е посочил, че липсва законово определение на понятията: „заразна болест по хората”, „изолация” и „карантина”. В наказателното право понятията, които не са изрично обяснени в чл. 93 от НК, се възприемат с тяхното общоупотребимото значение и разбиране. Изведените термини не са новост в българския език и тяхното значение е широко известно. (Вж Български тълковен речник, Наука и изкуство, С. 2008: Зараза – заболяване, болест, която се предава от един организъм на друг. Заразен прил - 1. Който се поражда, предизвиква от зараза; инфекциозен. Заразна болест. 2. В който или когото е проникнала зараза; инфектиран. Заразен от малария. Заразена кръв. Изолация – 1. Отделяне, откъсване от другите, от заобикалящата среда; уединение, усамотяване. Политика за изолация. Изолирам прил – 1. Отделям от заобикалящата среда, обстановка. Изолираха го от останалия свят. 2. Поставям отделно, като не допускам досег с други. Изолирам заразно болен. Карантина – 1. Временно принудително изолиране на хора, животни, стоки и др., които са или е възможно да бъдат носители на заразни болести. Намирам се под карантина. Карантинирам прил – Поставям под карантина.) За разлика от погрешното мнение на въззивния съд липсата на легални дефиниции не препятства осъждането на дееца за извършеното от него общественоопасно деяние. Неправилно въззивният съд критикува обвинителната власт, че в обвинителния акт не е формулирала ясни съображения за това – каква е болестта, срещу която са взети мерките, дали тя е заразна и поради какви причини е приета за такава. Същевременно приема, че в Приложение № 1 от цит. по-горе наредба към датата на деянието, а и към изготвяне на въззивната присъда, не е посочено заболяването COVID-19, поради което прави основния извод, че „...въпросното заболяване не е прието за „заразна болест” в нашето позитивно право”. Развитите съображения са несъстоятелни. Обвинителният акт съдържа точно означение на заразната болест по хората, наименована като COVID-19, против чието разпространение и задълбочаваща се епидемиологична обстановка към датата на деянието, а и понастоящем, са въведени противоепидемични мерки от министъра на здравеопазването със заповеди №№ РД-01-124/13.03.2020 г., № РД-01-154/26.03.2020 г. и № РД-01-195/ 10.04.2020 г., надлежно цитирани в обвинителния акт. Съставът на престъплението по чл. 355, ал. 1 от НК изисква от обективна страна активно поведение на дееца, с което не спазва, нарушава наредба, правила или мерки, издадени против разпространението или появяването на заразна болест по хората. Нормата от особената част на НК е бланкетна и препраща към нормативни актове (наредба, заповед или закон – ако правилата и мерките са регламентирани с него), чрез които са били въведени от по-рано нормативни изисквания или изисквания на общ административен акт (каквато се явява заповедта на министъра, а не чрез индивидуален административен акт), непозволяващи или ограничаващи разрастването на случаите на заразяване на хора на територията на цялата страна или на определен район. В цитираните по-горе (а и в съдебния акт) заповеди на министъра на здравеопазването подробно и ясно са детайлизирани изискванията (мерките), въведени на територията за цялата страна, на основание чл. 63 от Закона за здравето. По изложените вече съображения нормата на основния състав на престъплението по чл. 355, ал. 1 от НК е бланкетна, като препраща само към конкретни, действащи, правни актове, с които са въведени правила или мерки със специално предназначение – против разпространението или появяването на заразна болест по хората. Направеното от окръжния съд тълкуване и съпоставка между отделните редакции на чл. 61, ал. 1 и 2 от Закона за здравето излизат извън компетентностите му за решаване на наказателното дело, защото по същество представляват оспорване на издадените от министъра на здравеопазването заповеди като общ административен акт, което е в компетентностите на друг орган. Предмет на наказателното производство не е отмяната на конкретни заповеди на министъра, а установяването на общественоопасно деяние и неговото авторство, както и санкционирането на виновния извършител. Ето защо, и разсъжденията на въззивната инстанция за различията между тежкия остър респираторен синдром (SARS-1) и COVID-19 (SARS-CoV-2), изведени само от техниката на законодателстване, а не от научни медицински знания, надлежно приети по делото, не представляват действителни правни аргументи за оневиняването на подсъдимия – според съда заболяването COVID-19 не бил включен в Закона за здравето към датата на деянието, а това станало по-късно, с изменение на чл. 61, ал. 1 (ДВ, бр. 44/ 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), а същевременно заболяването „тежък остър респираторен синдром” останал и след допълнението на закона, следователно заболявания били различни и подсъдимият не може да носи наказателна отговорност за нарушаване на карантината за Ковид-19. Въз основа на действаща към датата на деянието заповед № РД-01-183/ 06.04.2020 г. на министъра на здравеопазването са въведени противоепидемични мерки против разпространението на– заразна болест по хората (изрично посочена като „COVID-19“) и в съответствие с ІІІ, т. 1 и ІІ, т. 1от същата заповед водачите на тежкотоварни автомобили-български граждани, които пристигат от държава с регистрирани случаи на това заболяване, се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава. Поставянето под карантина се извършва с предписание по образец на органите на граничния здравен контрол (ІІ, т. 8 от заповедта), като поставените под карантина са длъжни да не напускат домовете си или мястото на настаняване за посочения в предписанието срок. Според фактите по делото подсъдимият Б. Ц. е поставен под карантина с предписание на главен инспектор към дирекция „Обществено здраве“ на РЗИ-Русе при влизането си през ГКПП „Русе-Дунав мост” от румънска територия. Независимо от прецизността на обвинителния акт, към който въззивната инстанция е изразила резерви, наложената с предписание, изх. № 10034 от 11.04.2020 г. на РЗИ, гр. Русе карантина на подсъдимия Ц. е в изпълнение на правно регламентирана дейност по налагане на мерки, въведени за цялата страна от министъра на здравеопазването против разпространението или появяването на заразна болест по хората. Неправилно Благоевградският окръжен съд е приел, че предписанието на главен инспектор, дирекция „Обществено здраве”, РЗИ, гр. Русе, като индивидуален административен акт е самостоятелно и изолирано издаден, несвързан с противоепидемичните мерки въведени за цялата страна, за да определи нарушението като административно по чл. 212, ал. 1 от Закона за здравето и тъкмо в това се изразява погрешното тълкуване на материалния закон по чл. 355, ал. 1-2 от НК в мотивите на присъдата. Вярно съдът е посочил, че признанието на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт не означава и признание на правната квалификация на деянието, посочена в акта, но и правните съображения на въззивния съд да оневини подсъдимия са неверни и поради това – неубедителни и несъстоятелни. Правните изводи на Благоевградския окръжен съд да оправдае изцяло подсъдимия Б. Ц. по повдигнатото му обвинение по чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и да наложи административно наказание по реда на чл. 336, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 334, т. 2 от НПК разкриват неправилното тълкуване на правните норми. Установените от съдилищата фактически констатации разкриват виновно извършено от подсъдимия Ц. общественоопасно и противоправно деяние, за което той неправилно е бил оправдан. С постановената нова присъда е нарушен материалният закон, а за правилното му приложение съдебният акт следва да бъде отменен и делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 във вр. с ал. 1 т. 5 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 903176 от 15.07.2020 г. по в.н.о.х.д. № 126/ 2020 г. на Благоевградския окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.