Р Е Ш Е Н И Е № 530 Гр.София, 30 ноември 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ГЕБОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1826/12 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.1 и 3 НПК. Постъпило е предложение на Окръжния прокурор на прокуратурата в Ловеч /което е равнозначно на искане/ за възобновяване на Н.Ч.Д.77/10 г.по описа на РС-Троян, отмяна на определение № 47/04.02.10 г.на същия съд и връщане на ДП № 437/ 09 г.по описа на РУП-Троян за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането, като уточнява основанието за възобновяване като такова по чл.422, ал.1, т.3 НПК. Х. Й. Х., спрямо когото е прекратено наказателното производство, чието възобновяване се иска, редовно призован, не се явява, не заявява становище по процедурата и не изпраща представител. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си в тази процедура, намира за установено следното: През 2009 г. срещу Х. Х. било образувано досъдебно производство по описа на РУП-Троян, за извършено от него престъпление по чл.206,ал.3, пр.1 НК. Конкретиката по престъпната дейност се състояла в това, че Х. противозаконно присвоил чужда движима вещ- агрегат за директна сеитба, собственост на Н. С., която владеел, продавайки я на фирма [фирма]-Троян с управител М. Д., за сумата от 30 000 лв., като обсебването е в големи размери. В края на 2009 г.в РС-Троян бил внесен обвинителен акт срещу Х. за инкриминираната му посочена по-горе престъпна дейност. С разпореждане №253/11.12.09 г.,постановено по Н.О.Х.Д.437/09 г.,съдията-докладчик прекратил сьдебното производство на основание чл.249,ал.2 вр.чл.248,ал.2, т.З НПК и делото било върнато на РП-Троян за отстраняване на допуснато на досъдебното производство процесуално нарушение. В хода на продължаващото разследване, на 17.12.09 г. Х. представил и предал доброволно на разследващия полицай 6 броя стокови разписки с изпълнител [фирма],с.Р. и получател [фирма],гр. Т., от дати 12.09.07 г.- за доставено слънчогледово семе 11 890 кг, от 10.12.07 г.-за доставена царевица 19 820 кг, от 21.09.07 г.- за доставено слънчогледово семе 12 110 кг, от 13.12.07 г.- за доставена царевица 23 100 кг, от 23.12.07 г.- за доставена царевица 19 570 кг, от 22.09.07 г.- за доставено слънчогледово семе 12 400 кг. С тях било установено частично плащане към фирмата на С.. С постановление от 19.01.10 г. РП-Троян прекратила воденото наказателно производство за обсебване поради липса на състав на престъпление- чл. 243,ал.1,т.1 вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК. Основните мотиви, за да се предприеме тази процесуална стъпка, били в смисъл, че за изпълнение на плащания по предварителен договор Х. представил 6 броя стокови разписки за доставка на слънчогледово семе и царевица на С., а и разписка за сумата от 6 150 лв., получена от тъжителя на 27.10.07 г., в съответствие със сключен предварителен договор. Била назначена съдебно-графическа експертиза, изводите по която потвърдили полагане на подпис под предварителния договор от страна на Н. С. в качеството му на продавач. В крайна сметка било прието, че у Х. липсва умисъл за своене на процесния предмет, най-вече предвид частично плащане /по шестте броя стокови разписки/ и че отношенията между С. и Х. са решими на плоскостта на гражданското право. С определение № 47/ 04.02.10 г.,постановено по Н.Ч.Д.77/ 10 г. по описа на РС-Троян и определение № 71 /17.03.10 г.,постановено по В.Н.Ч.Д.147/10 г. по описа на ОС-Ловеч, постановлението на РП-Троян било потвърдено. В мотивите и на двата съдебни акта била споделена тезата, че стоковите разписки доказват частично плащане, изключващо умисьл за своене. С оглед това С. завел в ОС-Плевен гражданско дело № 380/10 г., решението по което било потвърдено от АС- Велико Търново и влязло в законна сила от 08.08.11 г. В съгласие с назначена в хода на това гражданско производство експертиза, било установено и прието, че е преправено съдържанието на шестте броя цитирани вече разписки, като цифрата „4” е преправена на „7”,по какъвто начин 2004 г.се е превърнала в 2007 г. Междувременно на 20.12.10 г.по преписка вх.№ 1834/10 г. по описа на РП-Троян бил постановен отказ да се образува ДП по току-що обсъждания въпрос, защото решението на ОС-Плевен още не било влязло в сила. На 10.10.11 г., очевидно след влизане на решението по гражданското дело в законна сила, по преписка вх. № 1393/11 г. по описа на РП-Троян било образувано досъдебно производство по описа на РУП-Троян, водено срещу Х. Х. за това, че на 17.12.09 г. в гр.Т., като обвиняем по ДП № 437/ 09 г. по описа на РУП-Троян, пред разследващ полицай от управлението сьзнателно се ползвал от официални документи с преправено сьдържание – описаните по-горе шест броя стокови разписки с преправена цифра 4 на 7, с което се променя годината на издаване, с цел тези разписки да бъдат ползвани като доказателство за обстоятелства, относими към разследването по прекратеното наказателно производство, като за самото им съставяне не може да се дири наказателна отговорност от този деец. На 19.01.12 г. на Х. било повдигнато обвинение по чл.316 вр.чл.309,ал.1,пр.2 НК. Всичките гореописани досъдебни, съдебни наказателни и граждански производства били приложени към делото. На 19.04.12 г. РП-Троян внесла в РС-Троян предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Х. с налагане на административно наказание по реда на чл.78 А НК. С решение №89/ 22.05.12 г., влязло в сила на 04.07.12 г., постановено по образуваното по предложението на прокурора Н.А.Х.Д.240/12 г., РС-Троян признал Х. за виновен по обсъжданото престъпно деяние по чл.316 вр.чл.309,ал.1 НК. На 24.08.12 г. Окръжният прокурор на Ловеч е депозирал настоящото искане за възобновяване на описаното прекратено наказателно производство за обсебване. Предвид изложеното, то е процесуално допустимо. Погледнато по същество, искането е и основателно. По мнение на прокурора, според нормата на чл.419, ал.1 НПК, на възобновяване подлежи само производството пред първоинстанционния съд, по което е постановено определение по реда на чл. 243,ал.5, т.1 НПК- № 47/ 04.02.10 г., оповестено по Н.Ч.Д.77/10 г. по описа на РС-Троян. По мнение на настоящата инстанция, на възобновяване подлежи и въззивното производство по В.Н.Ч.Д.147/10 г.по описа на ОС-Ловеч, с което е постановен потвърждаващ определението на РС-Троян съдебен акт. Вярно е, че в разпоредбата на чл.419,ал.1 НПК е отразена само нормата на ал.5 на чл.243 НПК, отнасяща се до действията на първоинстанционен съд по отношение на прекратяване на наказателното производство от прокурора. Не е включена ал.7, относима към въззивно произнасяне в тази връзка. Но освен буквално, съдът трябва да осъществява най-малко логическо тълкуване. От една страна, не може да се приеме, че законът допуска да не се постанови възобновяване по наказателно дело в случаите на чл.243 НПК, когато първостепенното производство е преминало през второстепенна съдебна проверка, предвид характера на основанията, поради които се иска прилагане на този извънреден способ. От друга страна е недопустимо в случаи като процесния да се възобнови само първоинстанционното производство /когато предпоставките за това са налице/, а в правния мир да продължи да съществува съдебният акт по второинстанционно производство, потвърждаващ отменен и следователно несъществуващ вече акт на първа инстанция. По-нататък, легитимираният да прави това прокурор предлага възобновяване на производството на първо място в съответствие с изискването на чл.422,ал.1,т.1 НПК, когато някои от доказателствата, върху които се е основавал съдебният акт, са неистински. В процесния казус несъмнено е постановено решение№ 89/22.05.12 г., влязло в сила от 04.07.12 г., постановено по Н.А.Х.Д.240/12 г. по описа на РС-Троян. Съгласно него представените на 17.12.09 г.от Х. пред разследващия орган шест броя стокови разписки са били преправени и той, знаейки това, се е възползвал от тях. Те обаче са били основните доказателствени източници, мотивирали и държавния обвинител, издал постановлението за прекратяване на наказателното производство, и съдилищата, потвърдили същото, да подходят по описания начин. Следователно иде реч за решаващи доказателства, които са станали основа за постановяване на прокурорския и съдебни актове по определен начин. Според окръжния обвинител е налице проблем в конкретния случай, тъй като съгласно чл. 422,ал.2 НПК обстоятелствата по т.1 на ал.1 от този текст се установяват с влязла в сила присъда /съдът добавя, че чрез разследване е възможно само, ако не може да се постанови присъда/. Законодателят не бил посочил какъв да е влязъл в сила съдебен акт, а присъда. В случая районният съд се е произнесъл с решение по силата на разпоредбата на чл. 378,ал.4 НПК-относно документното престъпление. Според прокурора третираната норма не следва да се тълкува стеснително, тъй като се касае за доказано престъпно деяние от страна на Х., и то точно с представените от него доказателства в хода на прекратеното досъдебно производство, които са решаващи за постановяване на предложеното за отмяна съдебно определение. Ако пък ВКС не възприеме тази теза, продължава прокурорът, то на основание сьщите фактически обстоятелства моли да се приеме, че е налице хипотезата по чл.422,ал.1,т.З НПК. Според държавния обвинител от окръжната прокуратура, подкрепен по същество и от представителя на ВКП, съгласно изразеното от него становище в съдебно заседание пред ВКС, на постановилия определението съд не е била известна неистинността на документите, което обстоятелство се явява от съществено значение за делото; по него е било проведено и разследване- има се предвид това за документното престъпление. Върховната съдебна инстанция по наказателни дела счита,че в случая е изправена пред типично приложение на нормата на чл.422,ал.1,т.1 НПК. Отново трябва да се посочи тълкуването като способ за разкриване на волята на законодателя. И отново буквалното тълкуване в процесния казус не би възпроизвело вярно замисъла на процесуалния закон. Тълкувайки сравнително, ВКС понастоящем извежда заключение, че решението, постановено на основание чл.378, ал.4 НПК-глава 28 НПК, е равностойно на присъда и има последици като нея. С оглед тези размишления следва да се посочи разпоредбата на чл.413,ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 НПК. Обстоятелството,че липсва норма като тази при споразумението-чл.383,ал.1 НПК- одобрението с определение на съда, което има последиците на влязла в сила присъда, не изключва класифициране на съдебния акт, постановен по глава 28 НПК, като присъда /освен това и съдебен акт по глава 29 НПК е включен в нормата на чл.413, ал.3 НПК/. Само като допълнение към казаното би могло да се отбележи, че няма резон да не се счита за влязла в сила присъда по смисъла, вложен в нормата на чл.422,ал.2 вр.ал.1,т.1 НПК, решение при произнасяне по реда на чл.378,ал.4 НПК, а да би се изисквало прокурорът да е внесъл в съда обвинителен акт, макар по същата фактология на престъпната дейност и със същата квалификация, за да се постанови присъда, която да влезе в сила. Предвид така очертаната гледна точка, е ненужно обсъждане на хипотеза по чл.422,ал.1,т.3 НПК. Същевременно, в петитума на искането на прокурора се настоява за връщане на делото на досъдебното производство. За да стане това обаче, предвид спецификата на процедурата, е нужна отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство, тъй като това е актът, въз основа на който делото се разглежда пред съд. Видно от правомощията на ВКС, формулирани в чл.425 НПК, той не е легитимиран да отмени постановлението на прокурор от РП-Троян за прекратяване на наказателното производство, потвърдено по подлежащите на отмяна съдебни актове на РС-Троян и ОС-Ловеч и да укаже продължаване на разследването в светлината на новите обстоятелства. Такова правомощие има ьяпървоинстанционният съд съгласно нормата на чл.243,ал.5,т.3 НПК. Затова нему трябва да бъде върнато делото за разглеждане, при съобразяване на заложените в настоящото решение указания. Водим от изложените съображения и на основание чл.425,ал.1,т.1 вр. чл.422,ал.1,т.1 вр.чл.420,ал.1 вр.чл.419,ал.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА В.Н.Ч.Д.147/10 г.по описа на ОС-Ловеч и Н.Ч.Д.77/10 г.по описа на РС-Троян. ОТМЕНЯВА определение № 71/17.03.10 г.,постановено от ОС-Ловеч по В.Н.Ч.Д.147/10 г. ОТМЕНЯВА определение №47/04.02.10 г.,постановено от РС-Троян по Н.Ч.Д.77/10 г. ВРЪЩА делото на РС-Троян за ново произнасяне от друг съдебен състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/