Ключови фрази

ОПРЕДЕЛЕНИЕ


№ 356

София, 02.10. 2020г.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова Ч.гр. дело № 1922 по описа за 2020г. и приема следното:

Производството е по чл.278 във вр. с чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на адвокат Т.Б. като процесуален представител А. Е. Ч. от София срещу определението на Апелативен съд София от 05.02.2020г. по в.ч.гр.д. № 5180/2019г.
Ответникът по частната И. Н. И. от София в отговора си чрез адвокат К.Н. е заела становище за нейната недопустимост поради липсата на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност.
Частната касационна жалба е допустима като подадена в преклузивния срок, от лице, имащо право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Неоснователно е възражението на ответницата по жалбата за недопустимост на частната жалба – не обосновава такава липсата на предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не са налице и предпоставките по чл.280 ал.3 ГПК с оглед цената на иска 185491.30лв.
За да се произнесе по частната жалба, ВКС съобрази следното:
С атакуваното определение САС е оставил без уважение частната жалба на А. Ем.Ч. срещу определението на СГС от 12.07.2019г. по гр.д. № 639/2018г., с което на основание чл.248 ГПК е допълнено определението по същото дело от 19.03.2019г.
Въззивният съд е взел предвид, че с определение от 19.03.2019г. първоинстанционният съд е прекратил производството по гр.д. № 639/2018г. поради оттегляне от А. Ч. на предявения срещу И. И. иск по чл.19 ал.3 ЗЗД. По искане на И. е допуснато допълване на протокола от откритото съдебно заседание, проведено на 19.03.2019г., като в него е отразено искане на адв.Н. за разноски и че представя списък по чл.80 ГПК, а съдът е постановил да се пусне молба, която ще бъде разгледана. С определението от 12.07.2019г. е допълнено определението от 19.03.2019г., като Ч. е осъден да заплати на И. 3500лв. разноски. Взето е предвид, че с отговора си тя е представила договор за правна защита и съдействие, в който не е отразено уговорено адвокатско възнаграждение, както и че е представен и договор за правна защита и съдействие /от 12.12.2018г./ заедно с молбата за допълване на протокола, в който е посочено заплатено възнаграждение 3500лв. След допуснатата поправка на протокола е формиран извод, че е заявено от ответницата своевременно искане и тя е представила доказателства за направени разноски. Договорът за правна помощ от 12.12.2018г. предшества молбата за оттегляне на иска и определението за прекратяване на делото. Възражението за неизследване от съда, че вторият договор противоречи на първия, е оценено като неоснователно, тъй като няма пречка заплатеното адвокатско възнаграждение да се посочи в последващ договор, а представянето му след прекратяване на делото е поради неотразяване в протокола от 19.03.2019г. на искането за присъждане на разноски и представяне на документи за тях и указания на съда да се представят след съдебното заседание. Не е необходимо и изрично оттегляне на първоначалното пълномощно. Като неоснователно е оценено и възражението за прекомерност на разноските – то е уговорено под минимално установения по чл.7 ал.2 от Наредба № 1/2003г. размер с оглед материалния интерес.
В изложението си по чл.287 ал.1 ГПК жалбоподателят сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите: 1. Следва ли съдът да уважи искане за присъждане на разноски, когато, макар и да са поискани от страната в последното съдебно заседание, са представени с документ за заплащането им и списък по чл.80 ГПК след последното заседание по съществото на спора; 2. Законосъобразно ли е съдът да уважи искане за разноски, след като е указал на страната да се представи документ за заплащането им и списък по чл.80 ГПК след приключване на делото в о.с.з., като съдът посочва същите документи да се депозират в деловодството на съда; 3. Законосъобразни ли са действията на съда, който указва на страната да се представи документ за заплащкане на разноски и списък след приключване на делото в о.с.з. в деловодството на съда с оглед правото на другата страна да направи възражение за прекомерност на разноските; 4. Следва ли да се спази срокът по чл.56 ал.3 ГПК за призоваване на страните в процеса при разглеждане на делото в о.с.з. за поправка на протокола; 5. Ако не е спазен срокът по чл.56 ал.3 ГПК, може ли да се счита, че и последващите съдебни актове, основаващи се на нередовно проведено заседание, са незаконосъобразни или недопустими; 6. Следва ли въззивният съд да следи служебно за спазване изискванията за редовно провеждане на заседания от първоинстанционния съд. Твърди се и че съдът потвърдил нищожен съдебен акт на първоинстанционния съд, тъй като той бил постановен въпреки нередовното призоваване на касатора за о.с.з. на 02.07.2019г. по молбата за допълване на протокола за с.з. на 19.03.2019г.
ВКС намира, че въпросите под номера от 2 до 6 в изложението са неотносими към изхода на спора по делото, тъй като въззивният съд не е формирал изводи, основаващи се на преценка за законосъобразността на действията на първоинстанционния съд в о.с.з. на 19.03.2019г., нито на преценка относно редовността на призоваването на касатора за проведеното о.с.з. на 02.07.2019г. по молбата за допълване на протокола за заседанието на 19.03.2019г.
Касационно обжалване следва да бъде допуснато по първия поставен от касатора въпрос, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР № 6/2012г. на ОСГТК т.1 и т.11 /виж в тази връзка и частната жалба стр.7 т.4/. Според тази задължителна за съдилищата практика разноски се присъждат само когато е доказано извършването им, което следва да бъде документално установено с банкови документи, а при заплащане в брой - със самия договор за правна защита и съдействие, имащ в този случай характер на разписка. По аргумент от т.11 от тълкувателното решение договорът следва да е представен най-късно до приключване на съдебното заседание, след което доказателства не могат да се ангажират.
В разглеждания случай искането за допълване на протокола от о.с.з. на 19.03.2019г. включва отразяването в него на изявлението на адвокат Н. за присъждане на направените от доверителката му разноски и че представя списък на разноските, както и отразяване изявлението на съда „молбата и списъкът да се депозират в деловодството на съда”. Нито в искането за допълване на протокола, нито в определението, с което искането е уважено, не се сочи в протокола да бъде отразено и не е отразено в него изявление за представяне и на доказателства за заплащането на разноските. Договорът за правна защита и съдействие от 12.12.2018г. е представен с молбата за допълване на протокола, което при посочените обстоятелства е сторено след приключване на устните състезания.
Като е приел противното, въззивният съд е приложил неправилно закона. Ето защо атакуваното определение следва да бъде отменено и искането за допълване на определението от 19.03.2019г. с присъждане на разноски в полза на И. бъде оставено без уважение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд, ГО, седми въззивен състав, № 352/05.02.2020г. по в.ч.гр.д. № 5180/2019г.
ОТМЕНЯВА определението на Софийския апелативен съд, ГО, седми въззивен състав, № 352/05.02.2020г. по в.ч.гр.д. № 5180/2019г. и ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. Н. И. от София за допълване на определението от 19.03.2019г. по гр.д. № 639/2018г. по описа на СРС І-1 състав с присъждането й в тежест на А. Е. Ч. от София на 3500лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: