ОПРЕДЕЛЕНИЕ N 14 София, 25.01.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател:Маргарита Соколова Членове:Светлана Калинова Гълъбина Генчева като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 5110/2021 година, и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ГПК. Образувано е по частна жалба на „Ахау 2013“ ЕООД [населено място], представлявано от управителя М. А. В., срещу разпореждане от 02.03.2021 г. по в. гр. д. № 2670/2020 г. на Софийския апелативен съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на постановеното по делото въззивно решение № 72/02.02.2021 г. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалвания акт и иска отмяната му, като твърди, че същият е постановен в нарушение на чл. 405, ал. 2 ГПК, според която изпълнителен лист за актовете по чл. 404, ал. 1 ГПК се издава от съответния първоинстанционен съд, разглеждал делото. Ответникът по жалбата и ищец А. В. Щ. не ангажира писмено становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на I -во г. о., като съобрази данните по делото, намира следното: Частната жалба е допустимa - подадена е на 01.10.2021 г. в двуседмичния срок по чл. 407, ал. 1 ГПК, който за жалбоподателя тече от 29.09.2021 г. - датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение; изхожда от лице с активна легитимация и правен интерес от обжалването; насочена е срещу съдебен акт, постановен от апелативен съд и подлежащ на обжалване съгласно 407, ал. 1 ГПК. По същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните: С решение № 72/02.02.2021 г. по в. гр. д. № 2670/2020 г. на Софийкия апелативен съд е потвърдено решение № 1453/24.02.2020 г. по гр. д. № 4405/2018 г. на Софийския градски съд, с което по отношение на „Ахау“ ЕООД е признато правото на собственост на ищеца А. В. Щ., а на основание чл. 108 ЗС, след като е признато правото на собственост, ответникът „Ахау 2013“ ЕООД е осъден да предаде на ищеца владението на самостоятелен обект - сграда с идентификатор ............по КККР на [населено място], район В., заедно с паркоместа P.4 и Р.5. Съобщениятаа за въззивното решение и възможността то да бъде обжалвано пред ВКС са връчени на страните на 15.02.2021 г. На 25.02.2021 г. ищецът е подал до въззивния съд молба за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 404, т. 1, предл. 2-ро ГПК. На 02.03.2021 г. въззивният съд е издал разпореждане за издаване на изпълнителен лист. С определение № 60355/13.10.2021 г. по гр. д. № 1991/2021 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, за изпълнението на което е разпоредено издаване на изпълнителен лист с обжалваното сега разпореждане от 02.03.2021 г. Съгласно чл. 404, т. 1, предл. 2-ро ГПК подлежат на принудително изпълнение осъдителните решения на въззивните съдилища. Законодателят има предвид невлезлите в сила осъдителни решения, който извод се налага от тълкуването на чл. 404, ал. 1, т. 1, предл. 1-во и предл. 2-ро ГПК. Съгласно чл. 405, ал. 2 ГПК молбата въз основа на актовете по чл. 404, т. 1 ГПК се подава до първоинстанционния съд, който е разлеждал делото, или до съда, който е издал заповедта за изпълнение, а когато актът подлежи на незабавно изпълнение - до съда, който е постановил решението или заповедта за изпълнение. Съдебната практика приема, че в хипотезата на подлежащ на незабавно изпълнение съдебен акт попада и невлязлото в сила въззивно решение, спрямо което съгласно разпоредбата на чл. 282, ал. 1 ГПК подаването на касационна жалба не спира изпълнението. Ето защо съгласно чл. 405, ал. 2, предл. последно ГПК изпълнителният лист се издава от съда, който е постановил решението. В настоящия случай това е Софийският апелативен съд. Не се споделят доводите на жалбоподателя, че изпълнителният лист е следвало да бъде издаден от Софиския градски съд. Първата хипотеза на чл. 405, ал. 2 ГПК, според която изпълнителният лист се издава от съда, който е разглеждал делото като първа инстанция, се отнася само до влезлите в сила към момента на подаването на молбата за издаване на изпълнителен лист осъдителни решения. За невлезлите в сила въззивни решения, като подлежащи на незабавно изпълнение, разпореждането за издаване на изпълнителен лист се постановява от съда, постановил решението. В този смисъл е константната практика на ВКС /напр. определение № 441/13.07.2015 г. по ч. гр. д. № 2946/2015 г. на III-то г. о., определение № 82/12.03.2020 г. по ч. гр. д № 755/2020 г. на III-то г. о., определение № 563/01.11.2016 г. по ч. т. д. № 2047/2016 г. на II-ро т. о., определение № 202/03.04.2017 г. по ч. т. д. № 139/2017 г. на II-ро т. о., определение № 201/20.04.2017 г. по ч. т. д. № 782/2017 г. на I-во т. о., определение № 118/12.03.2020 г. по ч. т. д. № 38/2020 г. на I-во т. о., определение № 57/04.02.2021 г. по ч. т. д. № 57/2021 г. на I-во г. о., и др./. В случая към датата на постановяване на обжалваното разпореждане - 02.03.2021 г., въззивното решение все още не е било влязло в сила - това е станало на 13.10.2021 г. В обобщение - обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА разпореждането от 02.03.2021 г. по в. гр. д. № 2670/2020 г. на Софийския апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: